Седмицата: На избори като на избори… Калташки!
À la guerre comme à la guerre! Казали са го французите: „ На война като на война “ още през 17-и век – не в този момент в опита де що има калтаци да окалят френската олимпиада още със сен(а)зационното й тръгване по Сена. Но пък нашенската предизборно-изборно-следизборна „ олимпиада “ има защо да се хване в тази поговорка. Не като удавник за сламка, а като бактерия за водите на Сена – до момента в който французите непрекъснато предолимпийски и олимпийски я почистват, а у нас политпартийните ударници я въдят към този момент четвърта година, гонейки петилетката предварително. Под лозУнга: „ На избори като на избори “ – всички в калта, да не речем… в ла*на.
Оправдания по калташки всевъзможни. Зер даже и À la guerre comme à la guerre! си е опрощение. Нали смисъла на вековния израз е, че когато има война, би трябвало да се задоволим с това, което имаме, с цел да оцелеем, че нямаме избор. Баш по този начин, актуалният прочит на „ На война като на война “ е правете, оправяйте се с това, което имате. И сме се оправили от горе до долу – отвред, задачите сме в калта, но ровим за още ла*на.
Тъкмо през миналата седмица примерно ужасно засмърдя откъм третия мандат от такова ровене. Тоя мандат дето президентът към този момент не и министър председател Румен Радев го подари на Има Такъв Народ. Та да сътвори постоянна власт предпоследната мощ в Народното събрание, която таман си зае с цялото си великолепие нормалното последно място, откакто целостта на „ Величие “-то отшумя като обрулена (самолистопадно) шума в парка – историческия (им) парк. След като първата мощ ГЕРБ-СДС отново я пробваха да я заключат в кенефа на Народното събрание, а ненадейно въздигналата се до втора мощ ПП-ДБ, макар новата си калташка мизансцен(а) на „ съпротива “, продължава да пробва да го глътне ключа.
От които клозетни политики естествено се стигна до „ разстройството “ Слави Трифонов да лидира чудото за сформиране на постоянно държавно управление. При което виновният по конституция таман за избора на третия мандат президент Радев си изми ръцете и заключи таман Има Такъв Народ във WC-то. Нещо като оная чистачка в северномакедонската администрация, дето била овластена да раздава българското поданство.
И Слави Трифонов провежда к‘во? Ми все по този начин, както си го прави от сума ти време – от дълго време негледаемо шоу, само че пък с искания да е все по-политическо, дори и „ държавническо “. Толкова политическо-държавническо, че на Трифонов наподобява му се привидя той самият да е Уинстън Чърчил. И що пък не, той – сър Спенсър-Чърчил към 64 години е врял и кипял в политиката и държавническите каузи, само че пък тия към 4 политгодини на (не)сър Станислав-Слави са като за 64 че и повече (нищо че рожденически е едвам към 58), само че пък като се съди по какъв начин се е вкоренил на политдържавническия си диван, съвсем хилядолетен дъб. И по този начин му лепна като на породист жълъд оная крилата фраза на аристократа по рождение Спенсър: Във война няма значение кой е прав, а кой е финален.
Ей това беше политико-държавническата концепция – Има Такъв Народ да е последната политпартийност дето се прави на „ права “ като за последно преди задаващите се (пред)последни отново предварителни парламентарни избори през октомври. Та в калташката война баш преди седмия следващ, шести неточен от 2021-ва насам, да изплува по-отгоре за пред електората (си). Ма то знайно е какво плава баш най-отгоре в една сходна помийна яма. Но пък то и този ла*нян круиз може отново да стигне за влизане в Народното събрание.
Що пък не и отново да не са последни, a предпоследни - все нещо като нищо ще се лепне изведнъж откъм гърба в тая съвсем петилетно процъфтяваща гняс. Точно гняс, дето жаргонът го е определил като „ нещо приблизително сред течност и желе което цапа, лепка или смърди - противна субстанция с неопределени характерности “.
Оправдания по калташки всевъзможни. Зер даже и À la guerre comme à la guerre! си е опрощение. Нали смисъла на вековния израз е, че когато има война, би трябвало да се задоволим с това, което имаме, с цел да оцелеем, че нямаме избор. Баш по този начин, актуалният прочит на „ На война като на война “ е правете, оправяйте се с това, което имате. И сме се оправили от горе до долу – отвред, задачите сме в калта, но ровим за още ла*на.
Тъкмо през миналата седмица примерно ужасно засмърдя откъм третия мандат от такова ровене. Тоя мандат дето президентът към този момент не и министър председател Румен Радев го подари на Има Такъв Народ. Та да сътвори постоянна власт предпоследната мощ в Народното събрание, която таман си зае с цялото си великолепие нормалното последно място, откакто целостта на „ Величие “-то отшумя като обрулена (самолистопадно) шума в парка – историческия (им) парк. След като първата мощ ГЕРБ-СДС отново я пробваха да я заключат в кенефа на Народното събрание, а ненадейно въздигналата се до втора мощ ПП-ДБ, макар новата си калташка мизансцен(а) на „ съпротива “, продължава да пробва да го глътне ключа.
От които клозетни политики естествено се стигна до „ разстройството “ Слави Трифонов да лидира чудото за сформиране на постоянно държавно управление. При което виновният по конституция таман за избора на третия мандат президент Радев си изми ръцете и заключи таман Има Такъв Народ във WC-то. Нещо като оная чистачка в северномакедонската администрация, дето била овластена да раздава българското поданство.
И Слави Трифонов провежда к‘во? Ми все по този начин, както си го прави от сума ти време – от дълго време негледаемо шоу, само че пък с искания да е все по-политическо, дори и „ държавническо “. Толкова политическо-държавническо, че на Трифонов наподобява му се привидя той самият да е Уинстън Чърчил. И що пък не, той – сър Спенсър-Чърчил към 64 години е врял и кипял в политиката и държавническите каузи, само че пък тия към 4 политгодини на (не)сър Станислав-Слави са като за 64 че и повече (нищо че рожденически е едвам към 58), само че пък като се съди по какъв начин се е вкоренил на политдържавническия си диван, съвсем хилядолетен дъб. И по този начин му лепна като на породист жълъд оная крилата фраза на аристократа по рождение Спенсър: Във война няма значение кой е прав, а кой е финален.
Ей това беше политико-държавническата концепция – Има Такъв Народ да е последната политпартийност дето се прави на „ права “ като за последно преди задаващите се (пред)последни отново предварителни парламентарни избори през октомври. Та в калташката война баш преди седмия следващ, шести неточен от 2021-ва насам, да изплува по-отгоре за пред електората (си). Ма то знайно е какво плава баш най-отгоре в една сходна помийна яма. Но пък то и този ла*нян круиз може отново да стигне за влизане в Народното събрание.
Що пък не и отново да не са последни, a предпоследни - все нещо като нищо ще се лепне изведнъж откъм гърба в тая съвсем петилетно процъфтяваща гняс. Точно гняс, дето жаргонът го е определил като „ нещо приблизително сред течност и желе което цапа, лепка или смърди - противна субстанция с неопределени характерности “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ