· За европейските и българските компании администрация на Харис не

· За европейските и българските компании администрация на Харис не би предложила по-добри вероятности от администрация на Тръмп, защото и двете страни дават приоритет на протекционистките ограничения в Съединени американски щати. · Демократичният протекционизъм се концентрира върху високите бариери за нахлуване на задгранични компании на американските пазари, които ощетяват европейските предприятия. Това се поддържа и от забележителните дотации за политиките за реиндустриализация, като да вземем за пример IRA и CHIPS Act, ориентирани към стимулиране на американското произвеждане. Не е загадка, че в случай че Доналд Тръмп завоюва, той ще продължи протекционистките политики, които ползва от 2017 година насам. Ще бъде неправилно обаче да мислим, че победа на Камала Харис ще значи смяна на хода по тематиката. Реалността е, че и двете съществени партии в американския политически пейзаж са съгласни с правилото на протекционизма, само че се разграничават по въпроса по какъв начин да го ползват. Деан Тодоров, шеф за България в iBanFirst, изяснява по какъв начин администрация на Харис ще се отрази на европейските и българските компании в областта на търговията. Администрацията на Байдън не анулира протекционистките ограничения против Китай, които бяха въведени при администрацията на Тръмп. Нещо повече, тя ги ускори. Понастоящем към една трета от страните в света са обект на протекционистки ограничения и стопански наказания от страна на Съединените щати. Сред страните с ниски приходи тя в действителност доближава до 60% - рекордно равнище. Важно е да се спомене, че това се случи при администрацията на демократите, а не при републиканците. Официално Харис се застъпва за уравновесена свободна търговия. По време на своето вицепрезидентство тя неведнъж наблягаше околните си връзки с генералния шеф на Световната комерсиална организация (СТО) и желанието си да работи с институцията. По подигравка на ориста Съединени американски щати блокират назначението на съдии в органа за споразумяване на разногласия към СТО, който следи за спазването на разпоредбите за свободна търговия. По този метод те попречват вярното действие на СТО. Ако бъде определена, каква ще бъде политиката на Камала Харис в региона на свободната търговия? Дори средствата за използване на протекционизма да се разграничават при републиканците и демократите, резултатът е еднакъв: американският протекционизъм има ярко бъдеще пред себе си. “Мек “ протекционизъм Демократите не употребяват постоянно тарифни бариери. Според нашите оценки целевите нараствания на митата, препоръчани от претендента Джо Байдън (25% за автомобилни акумулатори, 100% за електрически автомобили, 50% за полупроводници, 25% за медицински ръкавици и т.н.), които Харис след това одобри в икономическата си стратегия, ще имат нищожно влияние върху Брутният вътрешен продукт на Китай. За разлика от това, препоръчаното от Тръмп нарастване на митата с 60% може да понижи Брутният вътрешен продукт на Китай с 1,4%. Това е нещо голямо и опустошително от икономическа позиция. Това обаче не значи, че демократите са по-малко безапелационни или не желаят да подхващат ограничения против Китай. Те просто са по-изкусни в това отношение. Протекционизмът, който демократите ползват, се основава на високи бариери за нахлуване на задгранични компании, искащи да получат достъп до обществените пазари на Съединени американски щати. Този метод мощно глоби европейските предприятия и е комбиниран с рискови дотации за политики за реиндустриализация като IRA (енергиен преход и поддръжка за компании, изправени пред инфлация) и CHIPS Act (полупроводници). Понякога те финансират до 100 % от преместването на действия в Съединени американски щати, като основават нови работни места в производството, само че задълбочават обществения недостиг до съвсем 5 % от Брутният вътрешен продукт. Според разпоредбите на СТО това се смята за нелоялна конкуренция. Точно това прави Китай, да вземем за пример. В същото време европейският метод е изцяло друг. Плановете за възобновяване и реиндустриализация се провалят на Стария континент, тъй като европейците се поддават на разнообразни лобистки старания и в последна сметка финансират необятен кръг от браншове, до момента в който би трябвало да се съсредоточат върху един или два стратегически бранша, които подтикват нововъведенията и продуктивността. Друг минус е, че финансирането се отпуска поетапно в продължение на няколко години, като по пътя към него има забележителна администрация, а общественият бранш в действителност дава доста малко средства. Европейските проекти за реиндустриализация и конкурентоспособност, като да вземем за пример „ Следващото потомство Европейски Съюз “, стартиран след Коронавирус, или проектът „ Юнкер “ през 2015 година, се провалят заради несъразмерния резултат на лоста. Когато общественият бранш влага едно евро, той чака от частния бранш да влага седем до 10 евро. Но това не се случва в действителния живот. Какви ще бъдат последствията за европейските и българските компании? За европейските и българските компании администрацията на Харис не би била по-добра вест от администрацията на Тръмп. Всъщност може да се твърди, че транзакционният метод на Тръмп е по-лесен за ръководство. Той заплашва с мита, с цел да изтръгне стопански отстъпки. Предимството на този метод е, че е банален. Ето за какво китайските управляващи се усещат удобно с вероятността за още едно президентство на Тръмп. При администрацията на Харис Европа към момента публично ще бъде фаворизиран сътрудник. В реалност обаче въведените от Байдън политики на субсидиране на заетостта и енергетиката ще продължат, ускорявайки деиндустриализацията на Европа - през последните месеци закриването на заводи се усилва. Много европейски компании няма да имат различен избор, с изключение на да реалокират активността си оттатък Атлантическия океан, с цел да оцелеят, както към този момент се случва във вятърния и слънчевия бранш. Възможността за завръщане на Тръмп провокира безпокойствие в Европа, служейки като сигнал за пробуждане. С неговото председателство през 2016 година европейците осъзнаха, че би трябвало да понижат стратегическата си взаимозависимост от Съединените щати. Опасенията са, че в случай че Харис бъде определена, тази инерция ще се изпари: Европейците към момента наивно имат вяра, че демократите са по-отзивчиви към европейските ползи, в сравнение с републиканците. Това е погрешно. И за двете партии „ Америка е преди всичко “.