Филм разказва за невероятната история на дарителя проф. Минко Балкански
© var debug; debug=1;На 6 март, от 18.00 часа, в Голямата конферентна зала на Дом на културата " Борис Христов " в Пловдив показват филм за международно известния академик проф. Минко Балкански.
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " със създателката на кино лентата Владина Цекова.
Г-жо Цекова, какво ви накара да извършите този филм?
Аз познавам проф. Минко Балкански от повече от 10 години. Разбира се, преди този момент не бях чувала за него. Всяка година той е идвал в България, с цел да връчи медали на най-изявените възпитаници в неговия образователен център в Оряховица, и освен там, а в разнообразни учебни заведения в цяла България, а аз го дебнех, с цел да мога да направя изявление.
Докато не пристигна един миг преди 2 години, когато той беше на 96 години, в което време ми се обади моя другарка, която беше при него на посетители, дружно с нейния наследник – Надежда Хаджийска, тя живее в Лондон, а нейният наследник е възпитаник на професора. И защото от време в точния момент те вървят на посетители на професора във Франция, бяха там, и тя ми се обади и ми сподели: " Знаеш ли, професора към този момент няма да идва в България, тъй като е на 96 години и не може към този момент да лети, да идва. И сподели:
" Колко ще бъде хубаво, в случай че отидеш в една телевизия, да помолиш да създадат филм за него “. Разбира се, аз отидох в една телевизия, няма да споделям коя, уговорихме се, доста им хареса концепцията, събра си целият екип там и се уговориха с професора в несъмнено време да отидат да го снимат.
Мина се време, отново ми звъни моята другарка и споделя: " Знаеш ли, от екипа са се уговорили, че в понеделник ще дойдат да снимат професора и часове преди да дойдат са се обадили да кажат, че няма да отидат да снимат кино лентата за него “. И тя беше възмутена от метода, по който са реагирали от екипа. И ми споделя това нещо, а аз и споделих: " Ами ще отида в друга телевизия, несъмнено, няма никакъв проблем. “ И надлежно тя ми се обади и сподели: " Знаеш ли какво, вземи един оператор и елате и направете този филм за проф. Минко Балкански “.
Защо го направихме? Защото този човек има доста какво да каже. Аз съм правила с него най-малко най-малко 10 изявленията, в които той всякога споделя такива хубави неща. И толкоз въодушевяващ, и толкоз докосващ с всички послания, които прави към младежите, към нас, възрастните, че то няма по какъв начин да не поискаш да отидеш и да чуеш още и още за неговия живот, за невероятната орис, която той има в действителност.
И по този начин направих – обадих се на един другар оператор, станахме, отидохме. Друг наш другар пък ни оказа помощ, той ни купи билетите. Ние, с оператора взехме решение, че защото става въпрос за филм за най-големия актуален донор в образованието на България, нашия труд, време и сила да бъде подарък, да бъде подаяние също. Т.е. този филм е подаяние. И го направихме с най-голямо наслаждение, тъй като проф. Минко Балкански заслужава с всичко, което е постигнал. Така че, в общи линии, по този начин направихме кино лентата. Но ориста му е извънредно невероятна.
Нека да разкажем малко за нея, тъй като несъмнено има хора, които нищо не са чули. Ако може да ни разкажете и да представим неговата персона.
Проф. Минко Балкански е от едно старозагорско село, в действителност две села: едното е Крива круша, селото на неговата майка, и село Оряховица. Той е от едно най-обикновено селско семейство. Бащата е с четвърто поделение обучение, майката най-обикновена стопанка, само че Минко Балкански от дребен пораства безсънен. И той още в учебно заведение, още по това време, представете си, това е преди 80, предишния век, при започване на предишния век, още тогава на него му хрумва концепцията да взима две години в една. И споделя на татко си: " Татко, на мен ми е скучно в учебно заведение, аз желая доста още да науча. И по тази причина доста те апелирам, иди при министъра и приказва, тъй като в учебно заведение не ми позволяват да взема две години в една “.
Естествено учителите, шефовете, те не могат да си показват, че може да има такова дете, което да желае такова нещо. И бащата споделя: " Ми щом ти искаш нещо, ще отидеш самичък да си свършиш тази работа “. И той се подвига, ученикът, отива в Панагюрище тогава, по време на войната Министерство на образованието е било в Панагюрище – намира Министерството и получава позволение да вземе две години в една. Връща се и по този начин той приключва образованието си на 15-годишна възраст, на 15-годишна възраст постъпва в Софийския университет, а на 16-годишна възраст, както той се показва " с един същински подправен паспорт “ той напуща България, тъй като той не е имал опция да излезе от България по различен метод и се е наложило. Ще разберете от кино лентата по какъв начин се е случило да вземе подобен паспорт, и той с този паспорт става и отпътува за Франция. Той е мечтал от дребен да стане огромен академик физик и се е посветил на това нещо. И в действителност той отива и сбъдва фантазията си.
Това е един филм за сбъднатата фантазия и по тази причина, че няма нищо невероятно, както самияТ проф. Минко Балкански във кино лентата споделя. Защото ти да искаш нещо да постигнеш в това време, при започване на предишния век, без да знаеш изобщо къде е Франция, къде е Париж, изобщо къде си тръгнал, само че ето, че се е случило.
Дори той доста желал да учи в Москва, само че по това време е имало съветски офицери, които са разпределяли по къщите, и в тяхната къща е имало един съветски офицер, който свирил на цигулка, пък Минко Балкански също е свирел на цигулка – свирил е на неговата цигулка, говорили са си и дребният Минко споделил на офицера: " Аз доста желая да стана международен академик физик и ще отида в Москва да изучавам “. Пък съветският офицер му споделил: " Как по този начин. Я погледни, в твоята стая толкоз доста портрети има на Менделеев, на огромни международни учени, химици, физици. Всичките те са взели образованието си в Париж, в Цюрих, в подобен жанр огромни градове и центрове, където има доста научни институти, където можеш да завършиш образованието си в университети “.
И той тогава взема решение, тогава идва това предпочитание да отиде във Франция. И аз персонално доста се чудя по какъв начин това селско семейство са пуснали това малко дете на 16 години да замине за някаква си Франция, някъде там, с цел да може да си следва фантазията. Но те са го подкрепяли. И най-интересното е – вие ще чуете и ще видите и във кино лентата, че вътре има представени, напълно малко, несъмнено, цитати има от текстовете на писмата, които бащата на Минко Балкански е изпращал във Франция.
Минко Балкански, професорът, има събрани 3000 писма от своя татко, до момента в който е бил във Франция. Той още е там, несъмнено, той е жив и здрав, на 97 години. И тези писма са най-скъпото нещо, което има, както той споделя. Та, във кино лентата ще чуете къси фрагменти от тези писма, които са извънредно докосващи, толкоз грамотно написани, толкоз хубаво, с такава обич. Баща му доста красиво е писал – ще видите и самите писма, има ги снимани.
Аз съм сюрпризирана по какъв начин може един човек с четвърти клас обучение – то в действителност е било поделение, да има подобен изказ и да бъде толкоз образован. И да се сети да купи на детето си цигулка, когато е бил на 6 години. Въобще, те са били едни будни, будни селяни.
Той евентуално не е могъл да се върне в България дълго време? Той най-вероятно и езика не е заел първоначално.
О, несъмнено, несъмнено. Той отпътува, първо се настанява там при една жена, при която го изпращат, в Бордо. Тя му споделя, че на първо време ще стартира да обработва градината му, а не да учи. Обаче той доста е желал да учи, както и да е. И в общи линии той остава там, стартира да учи, потвърждава се.
А по кое време стартира в действителност дарителската си активност?
Той става професор на 28 години и стартират да го изпращат на всички места по света, да бъде учител в Калифорнийския университет, във всевъзможни други университети. Той е преподавал в десетки университети по целия свят. И на всички места са го следили службите. Те са желали по някакъв метод да го върнат в България. Разбира се, той е бил невъзвращенец. Имало е такива премеждия с нашите служби. Та, 50 години той въобще не се е прибирал в България заради тази причина, до момента в който най-после към този момент, когато пада Желязната завеса, те му оферират да му връчат премията doctor honoris causa за всичко, което е постигнал като учене.
Разбира се, Франция му е дала тази опция да се образова и да стигне тези небеса. Така че той идва в България, получава тази докторска степен doctor honoris causa в Софийския университет. И както сподели той, " И след това можах да се върна във Франция “. Много, доста забавни неща описа, извънредно невероятна орис. Синовете му, и те са доста отдадени на науката. Въобще, доста забавни неща ще научите от кино лентата, въпреки че това е единствено 45 минути, само че сме извадили есенцията от всичко.
Във кино лентата разказвате и за самата му дарителска активност може би?
Дарителската му активност стартира сега, в който стъпва в България. Той си го е мечтал от самото начало там, тъй като 50 години не е могъл да се върне. Когато той идва на 60-сет годишна възраст, той безусловно незабавно основава фондация на името на своя татко Миню Балкански “, безусловно незабавно основава образователен център в село Оряховица, където да вървят да се образоват през лятото деца, които имат гений и желаят да се занимават с физика, химия, информатика, компютърни науки, математика, архитектура и всевъзможни такива науки. Включително прави пленери за изкуство, за музика, изобразяване и всевъзможни неща. Той стартира по всякакъв начин да се занимава с това нещо и да оказва помощ на българските деца.
Както споделя той " Няма по-добро от това да дариш за образованието “. Няма по-добро за една България, за едни деца от това да окажеш помощ в образованието. И по тази причина той го прави. Той е дружно с един американец, който е помагал на Европа в миналото и е подарявал компютри за учебни заведения. Той се среща с него и му споделя " Защо не помогнете и на България? “. И дружно с този американец той подарява 140 учебни заведения в България и ги подрежда с компютри във време, когато не всички имаха компютри.
То най-после на кино лентата не ни стигна времето да изпишем всичко, всичко, което е направил – спортни площадки, настрана домове за сираци, настрана домове за възрастни хора са реновирали. Самият образователен център, в който преподава и Теодосий Теодосиев – известният наш учител физик, преподават на безусловно доброволни начала огромни учители, професори по тези науки. Децата се записват и всяко лято прекарват там. Той е направил една извънредно добра база, с цел да могат да отседнат там, да се усещат добре и да могат да попиват познания в науката. Да не приказваме, че негови студенти, негови възпитаници сега са професори и оглавяват огромни научни институти и университети по целия свят – българи. И той сподели " Изумителни са българските деца, извънредно надарени са и аз няма да спирам да оказвам помощ, до момента в който съм жив “.
И до ден сегашен – той е на 97 години, въпреки да не идва в България към този момент, той продължава да оказва помощ на българските деца. Дори ги кани тези, които са по-изявени, при него във Франция, да са под крилото му, да им прави контакти, да може да им даде потребна изява и да могат да стъпят на пътеката на науката, с цел да могат да се развиват. И той реализира изключителни триумфи.
Да ви кажа, аз съм доста впечатлена от него. Филмът е сниман в Париж, в неговото жилище и в имението, където той седи повече време, в Нормандия. Занимава се с градината. Всеки път, когато му се обадя по телефон и го попитам: по какъв начин сте, професоре, той споделя " Добре съм. Аз съм като момче. Чакам единствено да стане хубаво времето, с цел да се занимая с градината ми “. Изключителен човек, изключителна персона. Трябва да го познаваме, в действителност би трябвало да го познаваме. Би било добре, тъй като не се раждат постоянно такива персони като него.
Нека да поканим на премиерата на кино лентата!
На 6 март от 18.00 часа, Дом на културата " Борис Христов “ в Пловдив. Предния ден ще бъдем пък в Карлово, в библиотеката. И изобщо, лека-полека обикаляме България.
Първата прожекция беше в Париж, несъмнено, с цел да може той персонално да види прожекцията и да се срещне с хората.
Заповядайте, дано да дойдат повече хора, да се допрян до този прелестен човек.
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " със създателката на кино лентата Владина Цекова.
Г-жо Цекова, какво ви накара да извършите този филм?
Аз познавам проф. Минко Балкански от повече от 10 години. Разбира се, преди този момент не бях чувала за него. Всяка година той е идвал в България, с цел да връчи медали на най-изявените възпитаници в неговия образователен център в Оряховица, и освен там, а в разнообразни учебни заведения в цяла България, а аз го дебнех, с цел да мога да направя изявление.
Докато не пристигна един миг преди 2 години, когато той беше на 96 години, в което време ми се обади моя другарка, която беше при него на посетители, дружно с нейния наследник – Надежда Хаджийска, тя живее в Лондон, а нейният наследник е възпитаник на професора. И защото от време в точния момент те вървят на посетители на професора във Франция, бяха там, и тя ми се обади и ми сподели: " Знаеш ли, професора към този момент няма да идва в България, тъй като е на 96 години и не може към този момент да лети, да идва. И сподели:
" Колко ще бъде хубаво, в случай че отидеш в една телевизия, да помолиш да създадат филм за него “. Разбира се, аз отидох в една телевизия, няма да споделям коя, уговорихме се, доста им хареса концепцията, събра си целият екип там и се уговориха с професора в несъмнено време да отидат да го снимат.
Мина се време, отново ми звъни моята другарка и споделя: " Знаеш ли, от екипа са се уговорили, че в понеделник ще дойдат да снимат професора и часове преди да дойдат са се обадили да кажат, че няма да отидат да снимат кино лентата за него “. И тя беше възмутена от метода, по който са реагирали от екипа. И ми споделя това нещо, а аз и споделих: " Ами ще отида в друга телевизия, несъмнено, няма никакъв проблем. “ И надлежно тя ми се обади и сподели: " Знаеш ли какво, вземи един оператор и елате и направете този филм за проф. Минко Балкански “.
Защо го направихме? Защото този човек има доста какво да каже. Аз съм правила с него най-малко най-малко 10 изявленията, в които той всякога споделя такива хубави неща. И толкоз въодушевяващ, и толкоз докосващ с всички послания, които прави към младежите, към нас, възрастните, че то няма по какъв начин да не поискаш да отидеш и да чуеш още и още за неговия живот, за невероятната орис, която той има в действителност.
И по този начин направих – обадих се на един другар оператор, станахме, отидохме. Друг наш другар пък ни оказа помощ, той ни купи билетите. Ние, с оператора взехме решение, че защото става въпрос за филм за най-големия актуален донор в образованието на България, нашия труд, време и сила да бъде подарък, да бъде подаяние също. Т.е. този филм е подаяние. И го направихме с най-голямо наслаждение, тъй като проф. Минко Балкански заслужава с всичко, което е постигнал. Така че, в общи линии, по този начин направихме кино лентата. Но ориста му е извънредно невероятна.
Нека да разкажем малко за нея, тъй като несъмнено има хора, които нищо не са чули. Ако може да ни разкажете и да представим неговата персона.
Проф. Минко Балкански е от едно старозагорско село, в действителност две села: едното е Крива круша, селото на неговата майка, и село Оряховица. Той е от едно най-обикновено селско семейство. Бащата е с четвърто поделение обучение, майката най-обикновена стопанка, само че Минко Балкански от дребен пораства безсънен. И той още в учебно заведение, още по това време, представете си, това е преди 80, предишния век, при започване на предишния век, още тогава на него му хрумва концепцията да взима две години в една. И споделя на татко си: " Татко, на мен ми е скучно в учебно заведение, аз желая доста още да науча. И по тази причина доста те апелирам, иди при министъра и приказва, тъй като в учебно заведение не ми позволяват да взема две години в една “.
Естествено учителите, шефовете, те не могат да си показват, че може да има такова дете, което да желае такова нещо. И бащата споделя: " Ми щом ти искаш нещо, ще отидеш самичък да си свършиш тази работа “. И той се подвига, ученикът, отива в Панагюрище тогава, по време на войната Министерство на образованието е било в Панагюрище – намира Министерството и получава позволение да вземе две години в една. Връща се и по този начин той приключва образованието си на 15-годишна възраст, на 15-годишна възраст постъпва в Софийския университет, а на 16-годишна възраст, както той се показва " с един същински подправен паспорт “ той напуща България, тъй като той не е имал опция да излезе от България по различен метод и се е наложило. Ще разберете от кино лентата по какъв начин се е случило да вземе подобен паспорт, и той с този паспорт става и отпътува за Франция. Той е мечтал от дребен да стане огромен академик физик и се е посветил на това нещо. И в действителност той отива и сбъдва фантазията си.
Това е един филм за сбъднатата фантазия и по тази причина, че няма нищо невероятно, както самияТ проф. Минко Балкански във кино лентата споделя. Защото ти да искаш нещо да постигнеш в това време, при започване на предишния век, без да знаеш изобщо къде е Франция, къде е Париж, изобщо къде си тръгнал, само че ето, че се е случило.
Дори той доста желал да учи в Москва, само че по това време е имало съветски офицери, които са разпределяли по къщите, и в тяхната къща е имало един съветски офицер, който свирил на цигулка, пък Минко Балкански също е свирел на цигулка – свирил е на неговата цигулка, говорили са си и дребният Минко споделил на офицера: " Аз доста желая да стана международен академик физик и ще отида в Москва да изучавам “. Пък съветският офицер му споделил: " Как по този начин. Я погледни, в твоята стая толкоз доста портрети има на Менделеев, на огромни международни учени, химици, физици. Всичките те са взели образованието си в Париж, в Цюрих, в подобен жанр огромни градове и центрове, където има доста научни институти, където можеш да завършиш образованието си в университети “.
И той тогава взема решение, тогава идва това предпочитание да отиде във Франция. И аз персонално доста се чудя по какъв начин това селско семейство са пуснали това малко дете на 16 години да замине за някаква си Франция, някъде там, с цел да може да си следва фантазията. Но те са го подкрепяли. И най-интересното е – вие ще чуете и ще видите и във кино лентата, че вътре има представени, напълно малко, несъмнено, цитати има от текстовете на писмата, които бащата на Минко Балкански е изпращал във Франция.
Минко Балкански, професорът, има събрани 3000 писма от своя татко, до момента в който е бил във Франция. Той още е там, несъмнено, той е жив и здрав, на 97 години. И тези писма са най-скъпото нещо, което има, както той споделя. Та, във кино лентата ще чуете къси фрагменти от тези писма, които са извънредно докосващи, толкоз грамотно написани, толкоз хубаво, с такава обич. Баща му доста красиво е писал – ще видите и самите писма, има ги снимани.
Аз съм сюрпризирана по какъв начин може един човек с четвърти клас обучение – то в действителност е било поделение, да има подобен изказ и да бъде толкоз образован. И да се сети да купи на детето си цигулка, когато е бил на 6 години. Въобще, те са били едни будни, будни селяни.
Той евентуално не е могъл да се върне в България дълго време? Той най-вероятно и езика не е заел първоначално.
О, несъмнено, несъмнено. Той отпътува, първо се настанява там при една жена, при която го изпращат, в Бордо. Тя му споделя, че на първо време ще стартира да обработва градината му, а не да учи. Обаче той доста е желал да учи, както и да е. И в общи линии той остава там, стартира да учи, потвърждава се.
А по кое време стартира в действителност дарителската си активност?
Той става професор на 28 години и стартират да го изпращат на всички места по света, да бъде учител в Калифорнийския университет, във всевъзможни други университети. Той е преподавал в десетки университети по целия свят. И на всички места са го следили службите. Те са желали по някакъв метод да го върнат в България. Разбира се, той е бил невъзвращенец. Имало е такива премеждия с нашите служби. Та, 50 години той въобще не се е прибирал в България заради тази причина, до момента в който най-после към този момент, когато пада Желязната завеса, те му оферират да му връчат премията doctor honoris causa за всичко, което е постигнал като учене.
Разбира се, Франция му е дала тази опция да се образова и да стигне тези небеса. Така че той идва в България, получава тази докторска степен doctor honoris causa в Софийския университет. И както сподели той, " И след това можах да се върна във Франция “. Много, доста забавни неща описа, извънредно невероятна орис. Синовете му, и те са доста отдадени на науката. Въобще, доста забавни неща ще научите от кино лентата, въпреки че това е единствено 45 минути, само че сме извадили есенцията от всичко.
Във кино лентата разказвате и за самата му дарителска активност може би?
Дарителската му активност стартира сега, в който стъпва в България. Той си го е мечтал от самото начало там, тъй като 50 години не е могъл да се върне. Когато той идва на 60-сет годишна възраст, той безусловно незабавно основава фондация на името на своя татко Миню Балкански “, безусловно незабавно основава образователен център в село Оряховица, където да вървят да се образоват през лятото деца, които имат гений и желаят да се занимават с физика, химия, информатика, компютърни науки, математика, архитектура и всевъзможни такива науки. Включително прави пленери за изкуство, за музика, изобразяване и всевъзможни неща. Той стартира по всякакъв начин да се занимава с това нещо и да оказва помощ на българските деца.
Както споделя той " Няма по-добро от това да дариш за образованието “. Няма по-добро за една България, за едни деца от това да окажеш помощ в образованието. И по тази причина той го прави. Той е дружно с един американец, който е помагал на Европа в миналото и е подарявал компютри за учебни заведения. Той се среща с него и му споделя " Защо не помогнете и на България? “. И дружно с този американец той подарява 140 учебни заведения в България и ги подрежда с компютри във време, когато не всички имаха компютри.
То най-после на кино лентата не ни стигна времето да изпишем всичко, всичко, което е направил – спортни площадки, настрана домове за сираци, настрана домове за възрастни хора са реновирали. Самият образователен център, в който преподава и Теодосий Теодосиев – известният наш учител физик, преподават на безусловно доброволни начала огромни учители, професори по тези науки. Децата се записват и всяко лято прекарват там. Той е направил една извънредно добра база, с цел да могат да отседнат там, да се усещат добре и да могат да попиват познания в науката. Да не приказваме, че негови студенти, негови възпитаници сега са професори и оглавяват огромни научни институти и университети по целия свят – българи. И той сподели " Изумителни са българските деца, извънредно надарени са и аз няма да спирам да оказвам помощ, до момента в който съм жив “.
И до ден сегашен – той е на 97 години, въпреки да не идва в България към този момент, той продължава да оказва помощ на българските деца. Дори ги кани тези, които са по-изявени, при него във Франция, да са под крилото му, да им прави контакти, да може да им даде потребна изява и да могат да стъпят на пътеката на науката, с цел да могат да се развиват. И той реализира изключителни триумфи.
Да ви кажа, аз съм доста впечатлена от него. Филмът е сниман в Париж, в неговото жилище и в имението, където той седи повече време, в Нормандия. Занимава се с градината. Всеки път, когато му се обадя по телефон и го попитам: по какъв начин сте, професоре, той споделя " Добре съм. Аз съм като момче. Чакам единствено да стане хубаво времето, с цел да се занимая с градината ми “. Изключителен човек, изключителна персона. Трябва да го познаваме, в действителност би трябвало да го познаваме. Би било добре, тъй като не се раждат постоянно такива персони като него.
Нека да поканим на премиерата на кино лентата!
На 6 март от 18.00 часа, Дом на културата " Борис Христов “ в Пловдив. Предния ден ще бъдем пък в Карлово, в библиотеката. И изобщо, лека-полека обикаляме България.
Първата прожекция беше в Париж, несъмнено, с цел да може той персонално да види прожекцията и да се срещне с хората.
Заповядайте, дано да дойдат повече хора, да се допрян до този прелестен човек.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ