Художникът Матей Матеев на 80: Ателието, природата и семейството – те са ме спасили досега
© var debug; debug=1;Известният художник Матей Матеев подрежда юбилейна галерия " Живот “ през днешния ден 11 март, от 18 часа, в Зали за краткотрайни експозиции, ул. " Княз Александър I " 15. Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Матей Матеев.
Как стартира креативният Ви път?
Късно започнах да се провеждам, тъй като се местих от град в град, не на всички места имаше възможност да рисувам, пък и по това време беше друго. Но по този начин или другояче това нещо е било в мене и нищо не можеше да се спре. Така или другояче, приключих Академията в София, приложна графика, афиш. Курсовете ни бяха от 8-9 души. Александър Поплилов и проф. Димитър Серезлиев бяха към нас. Идват и стартират да приказват за живота. И след всичко това доста неща сме научили. Аз съм доста признателен, тъй като ни научиха да мислим и да целим средата. Професорът споделяше по този начин: " Който не е блъснал в десетката, не си е приключил работата, сътрудници “. Да, плакатът е това е. Плакатът е вицът в хубавия смисъл на думата. Щото той е една поговорка. От една поговорка може да се направи трилогия – това е ядрото, там се развива всичко. Кой какъв брой е взел и или научил от този живот, от тази природа. Той и Александър Поплилов и всички ги обичахме, и освен от нашия нашия курс, изобщо цялата Академия. Те и Дечко Узунов бяха корифеите.
Вие сте роден в Кюстендил, а идвате в Пловдив да творите. Как стана по този начин?
Аз съм роден в Кюстендил през 1945 година. Всичко вреше и кипеше в 50-те години, 60-те години, ентусиазмът беше огромен. Всеки вярваше, че ще бъде добре, всеки искаше да работи за добре. И работехме от сърце всички, изключително родителите, а ние бяхме дребни. Но моят баща, който е Антон Матеев, той беше технолог, инженер-технолог, извънреден експерт – рисуваше, свиреше и пееше. Дядо ми Матея също рисуваше, скулптираше и пееше.
Наследствена заложба, значи?
Да, наследствена. Но баща ми не беше от послушните. Беше извънреден експерт и го местеха доста. Предприятие, което е затънало или нещо не е както би трябвало, той го оправяше за 2-3 години. Но след това влизаше в някакви други връзки и го местеха на друго място. Така обиколихме ужасно доста градове, което на мен ми даде опция за едно придвижване, от дребен да привикна на такова придвижване, от дребен да вляза в най-различни способи на другарство, диалекти. Аз разбърквам и до ден-днешен в тези неща, които пиша. Но съм го оставил живо всичко това и умишлено не го докосвам. Аз като чуя нещо, пиша по този начин, както съм го чул. Имам другари, които са велики публицисти, и те освен, че ми се смеят, дори ме корят. Но аз им споделям: Аз като виждам зелено, не върша синьо, аз върша зелено. И по този начин. Дълга е тематиката, може доста да приказваме за това. Така или другояче виждам да бъда същински.
Въпрос на чувство? Наистина, и в творбите Ви се улавя това - сякаш залагате на първата страст, на първото възприятие. При вас сякаш не е значимо да завършите рисунъка до съвършенство, а по-скоро да изразите в началото някаква страст. Поне на мен по този начин ми се коства, като виждам вашите картини. Не знам дали съм права?
Да, по този начин е, има го това. Аз държа множеството в работата си внезапно да изляза, да си хвърля незабавно душата и страстите в нея. Защото всеки момент е безкрайност. Всеки момент е безкрайност. И човек би трябвало да го усеща и да го схваща. И държа ужасно доста на силата. Аз би трябвало да кажа, че малко се изучавам. Аз се изучавам от това, което желая да се изучавам, взимам от тези, от които желая да се изучавам. И взимам толкоз, колкото би трябвало. Не желая никой да ми се намесва, не давам. Изключително свободен човек съм. И любопитен съм. Това е животът. И естествено съм държал да съм почтен и в никакъв случай никой за секунда да не предам. Мога да бъркам, само че не. Това е верую за мене. Определят ме като експресионист, и то като немски. Вярно, аз не съм се учил от никой, просто това върша. Има картини, които съм ги направил, които са в галерия, които са в азбучник. Минат 2-3 години и аз върху тях започвам още веднъж да работя. Но не съм единствено аз по този начин, всички го вършат.
Започнати картини, които чакат своето време?
Това, което приказваме, че всеки момент е друго въодушевление, това е различен ден, това е друга година.
Вие, въпреки и на 80-сет, имате доста сила. Казахте ще първоначално, че това са Вашите първи 80-сет. Живот и здраве, да продължите да творите! Но в действителност имате толкоз доста сила, че тя просто се усеща по всевъзможен метод, даже в общуването с Вас се усеща това. Така е, нали?
Ами, аз не се старая, то просто е ген. Дядо Матея беше подобен. И баща. Нашият корен е безусловно чист, български. Дошли сме след 1913 година, от едната страна, от мама, от Кукуш, а от другата страна, дядо Матея от Радовиш. Аз съм раждан в Кюстендил. Много пъти съм го казвал, това също, това отново е орис, тъй като животът ми минава по този метод. Няма инцидентни неща несъмнено. Родил съм се на мястото, където и Владимир Димитров-Майстора. А пък целият ми този живот тук, в Пловдив, аз съм тук от 1961-ва година. Тук приключих гимназията и след тов 23 години съм със Златю Бояджиев. 23 години съм със Злати. Без да знам изобщо, преди този момент съм го рисувал. Красимир Линков ми откри първата галерия през 83-та година.
Вие вършиме и доста други неща паралелно с това, че рисувате интензивно. Първият частен пленер сте създали тук. Сега се занимавате с деца. Защо го вършиме всичко това?
Нещата са по този начин. Казвал съм го, само че би трябвало да се знае и да го слушат нашите пловдивчани, и освен нашите пловдивчани, а изобщо България. Най-старият пленер по живопис е в Пловдив. Работих в отдел " Култура “ към общината, 7 години. Които е работил в отдел " Култура “, в никакъв случай не го е напускал, изобщо не можеш да го напуснеш. Това не е твоя работа. Това към този момент е друго. Мисълта ми е, че аз почнах от третия пленер в Пловдив. Той беше основан. Първият човек, който го е работил, беше Кристина Станчева, по-късно Христо Стойчев и аз от третия го започнах. След това Таня Сарданова. Таня ме прее в екипа – аз да работя креативната работа, тя да работи административната. И по този начин това преемина през най-различни премеждия. Но аз направих първият частен пленер. Това беше в 1991 година с Антон Несторов. Той имаше отношение, той самия беше артистичен човек и спонсорира едно такова нещо. Просто това беше един доста мощен пленер, частен пленер. Защото тогава бяхме в не по този начин необикновени връзки с Македония, и най-големите четки поканих от тях. Винаги от Балканите канехме художници. Пленерите бяха по различен метод тогава. Но, не съм спрял, тази година отново ще има. Само, че последните 20 години го върша към Ротари " Пловдив-Пълдин “, като последните десетина години мина в юношески пленер " Творците ". Винаги каним по един учител от двете художествени гимназии. Младежки, само че отново са експерти. Говорим за Художествената гимназия, за Сценични фрагменти и АМТИИ. Има преподавател, с цел да може да стане тази последователност. Да има обаче работна конюнктура на терен и към този момент един от различен да се учим.
Кой е най-ценният урок, който давате на децата, които в този момент рисуват?
Да бъдат свободни. Да бъдат свободни хора. Да показват свободно това, което усещат. Просто, човек не е ли свободен, не се получава. Никъде не може да се получи. Той е подвластен. Или си свободен, или си подвластен. Това е вътрешен дух. Това им споделям. От там натам всеки да си откри място и да си избере по какъв начин ще рисува тая година, следващата година и така нататък Но им споделям следното: Аз не съм добър рисувач. Аз персонално не съм добър рисувач. Има извънредно положителни рисувачи. Но им споделям да бъдат себе си и да търсят. При мен в никакъв случай не е било по този начин, че да рисувам поп един и същи метод. Още на първата галерия, за която споделих, в 1983 година, половината работи бяха с акварел, половината работи бяха с темперна. Акрилът след това излезе, отново е на тази основа, само че е доста удобен. Но половината по този начин, половината по този начин. И освен това – половината бяха най-мистични. Няколко, може би 7-8-10 години работих по този начин. Постоянно се окачам, хората не ме познават, мислят, че съм единствено това. Обичам да се окачам, да се дръзвам. И за какво? Като излезеш от къщи, на всеки какво ли не му се случва. Ама нищо бе, усмихни се, закачи се. Зарадвай хората, те ще ти го върнат. Не единствено това, те го дават на другите към теб. Животът става по-друг.
Има ли случаи, в които сте помогнали на деца, които внезапно се отхвърлят да рисуват, разочароват се от нещо, помогнали сте им да продължат? Имало ли е такива случаи?
Не мога да кажа. Има деца, които стопират, както и в спорта, както и в музика, на всички места. Но това не значи, че след 3 дни няма да се върне. Може да се върне с по-голям опит, по-голяма мощ. И да ви кажа, постоянно на всички го споделям: в случай че нещо ме е избавило от всички неща, през които съм минавал и минавам, ме е избавило безусловно близкото ми отношение с природата. Абсолютно имам вяра на природата, с нея съм и тя към този момент е с мен. Моето риболовство и това вървене на открито. Ателието също. Ателието и природата – те са ме избавили. И несъмнено обичаното ми семейство. Слава Богу, всички са тук.
Кажете в този момент какво ще забележим в изложбата Ви, в юбилейната?
Реших да бъдат единствено нови работи. Само една остаряла работа поставям. Тя е благосъстоятелност на галерията. И това е един от хората, които доста обичам като живописец, и освен ние, имахме и други допирни точки - Кольо Витковски. Това е един извънреден живописец. Кольо Витковски има и такива хубави неща написани, такива чудесни неща. За жал не са издадени, като се изключи една книга, която е " Спомени от Париж “, когато беше там на изобразяване. Та ще има картина на Кольо. Рисувал съм Кольо. Всичко друго е ново. Така взех решение - да не върша ретро, тъй като това съм правил, когато бях на 70 години.
Новото е примерно от 2 години насам, създавано от таткъв интервал. Изложбата ми е тук и в този момент, живот и здраве. След това съм в Бургас - на 26 август, по-късно съм в Кюстендил, родния ми град, в " Св. Лука “, на 17 октомври. Три изложения върша, като тук ще покажа една част от тази цялостна сбирка, която ще се получи. Тук ще видите 4-5 живописни рисунки, които са показани. Само една е рамкирана. Аз работя акрил, доправям с масло, зависи по какъв начин тръгне, имам пипане с пастел, с маслени бои. Това е, а другояче са най-различни подиуми от моя живот. В общи линия се рисувам на всички места. Той човек като рисува нещо, прави и себе си. Но най-малко мъжки са този път облиците, на всички места, в общи линии, съм аз.
Може ли да се изброи какъв брой изложения сте създали през живота си?
О, над 40. В съвсем цяла Европа. В Англия единствено не съм бил, и в Париж не съм бил.
Навсякъде другаде - Италия, Швеция, Испания. По няколко пъти. В Германия несъмнено. Словакия, Чехословакия, Полша, Унгария. И по този начин.
Пожелавам още доста, доста, креативен напредък да имате, да имате предпочитание за работа и да рисувате още доста.
Има още едно нещо. Показвам и поредната ми книга, която се споделя " Случайник “, която ще издам през септември.
А какво разказвате в тази книга?
Това са моите хрумки, които ги върша, само че инцидентни, по тази причина " Случайник “. Защото всеки човек, до момента в който не се потвърди през хората, той е случайник. Той става случай тогава, когато хората го одобряват или задълго, или малко. Затова по този начин. Ще видите, има написани мисли там.
Как стартира креативният Ви път?
Късно започнах да се провеждам, тъй като се местих от град в град, не на всички места имаше възможност да рисувам, пък и по това време беше друго. Но по този начин или другояче това нещо е било в мене и нищо не можеше да се спре. Така или другояче, приключих Академията в София, приложна графика, афиш. Курсовете ни бяха от 8-9 души. Александър Поплилов и проф. Димитър Серезлиев бяха към нас. Идват и стартират да приказват за живота. И след всичко това доста неща сме научили. Аз съм доста признателен, тъй като ни научиха да мислим и да целим средата. Професорът споделяше по този начин: " Който не е блъснал в десетката, не си е приключил работата, сътрудници “. Да, плакатът е това е. Плакатът е вицът в хубавия смисъл на думата. Щото той е една поговорка. От една поговорка може да се направи трилогия – това е ядрото, там се развива всичко. Кой какъв брой е взел и или научил от този живот, от тази природа. Той и Александър Поплилов и всички ги обичахме, и освен от нашия нашия курс, изобщо цялата Академия. Те и Дечко Узунов бяха корифеите.
Вие сте роден в Кюстендил, а идвате в Пловдив да творите. Как стана по този начин?
Аз съм роден в Кюстендил през 1945 година. Всичко вреше и кипеше в 50-те години, 60-те години, ентусиазмът беше огромен. Всеки вярваше, че ще бъде добре, всеки искаше да работи за добре. И работехме от сърце всички, изключително родителите, а ние бяхме дребни. Но моят баща, който е Антон Матеев, той беше технолог, инженер-технолог, извънреден експерт – рисуваше, свиреше и пееше. Дядо ми Матея също рисуваше, скулптираше и пееше.
Наследствена заложба, значи?
Да, наследствена. Но баща ми не беше от послушните. Беше извънреден експерт и го местеха доста. Предприятие, което е затънало или нещо не е както би трябвало, той го оправяше за 2-3 години. Но след това влизаше в някакви други връзки и го местеха на друго място. Така обиколихме ужасно доста градове, което на мен ми даде опция за едно придвижване, от дребен да привикна на такова придвижване, от дребен да вляза в най-различни способи на другарство, диалекти. Аз разбърквам и до ден-днешен в тези неща, които пиша. Но съм го оставил живо всичко това и умишлено не го докосвам. Аз като чуя нещо, пиша по този начин, както съм го чул. Имам другари, които са велики публицисти, и те освен, че ми се смеят, дори ме корят. Но аз им споделям: Аз като виждам зелено, не върша синьо, аз върша зелено. И по този начин. Дълга е тематиката, може доста да приказваме за това. Така или другояче виждам да бъда същински.
Въпрос на чувство? Наистина, и в творбите Ви се улавя това - сякаш залагате на първата страст, на първото възприятие. При вас сякаш не е значимо да завършите рисунъка до съвършенство, а по-скоро да изразите в началото някаква страст. Поне на мен по този начин ми се коства, като виждам вашите картини. Не знам дали съм права?
Да, по този начин е, има го това. Аз държа множеството в работата си внезапно да изляза, да си хвърля незабавно душата и страстите в нея. Защото всеки момент е безкрайност. Всеки момент е безкрайност. И човек би трябвало да го усеща и да го схваща. И държа ужасно доста на силата. Аз би трябвало да кажа, че малко се изучавам. Аз се изучавам от това, което желая да се изучавам, взимам от тези, от които желая да се изучавам. И взимам толкоз, колкото би трябвало. Не желая никой да ми се намесва, не давам. Изключително свободен човек съм. И любопитен съм. Това е животът. И естествено съм държал да съм почтен и в никакъв случай никой за секунда да не предам. Мога да бъркам, само че не. Това е верую за мене. Определят ме като експресионист, и то като немски. Вярно, аз не съм се учил от никой, просто това върша. Има картини, които съм ги направил, които са в галерия, които са в азбучник. Минат 2-3 години и аз върху тях започвам още веднъж да работя. Но не съм единствено аз по този начин, всички го вършат.
Започнати картини, които чакат своето време?
Това, което приказваме, че всеки момент е друго въодушевление, това е различен ден, това е друга година.
Вие, въпреки и на 80-сет, имате доста сила. Казахте ще първоначално, че това са Вашите първи 80-сет. Живот и здраве, да продължите да творите! Но в действителност имате толкоз доста сила, че тя просто се усеща по всевъзможен метод, даже в общуването с Вас се усеща това. Така е, нали?
Ами, аз не се старая, то просто е ген. Дядо Матея беше подобен. И баща. Нашият корен е безусловно чист, български. Дошли сме след 1913 година, от едната страна, от мама, от Кукуш, а от другата страна, дядо Матея от Радовиш. Аз съм раждан в Кюстендил. Много пъти съм го казвал, това също, това отново е орис, тъй като животът ми минава по този метод. Няма инцидентни неща несъмнено. Родил съм се на мястото, където и Владимир Димитров-Майстора. А пък целият ми този живот тук, в Пловдив, аз съм тук от 1961-ва година. Тук приключих гимназията и след тов 23 години съм със Златю Бояджиев. 23 години съм със Злати. Без да знам изобщо, преди този момент съм го рисувал. Красимир Линков ми откри първата галерия през 83-та година.
Вие вършиме и доста други неща паралелно с това, че рисувате интензивно. Първият частен пленер сте създали тук. Сега се занимавате с деца. Защо го вършиме всичко това?
Нещата са по този начин. Казвал съм го, само че би трябвало да се знае и да го слушат нашите пловдивчани, и освен нашите пловдивчани, а изобщо България. Най-старият пленер по живопис е в Пловдив. Работих в отдел " Култура “ към общината, 7 години. Които е работил в отдел " Култура “, в никакъв случай не го е напускал, изобщо не можеш да го напуснеш. Това не е твоя работа. Това към този момент е друго. Мисълта ми е, че аз почнах от третия пленер в Пловдив. Той беше основан. Първият човек, който го е работил, беше Кристина Станчева, по-късно Христо Стойчев и аз от третия го започнах. След това Таня Сарданова. Таня ме прее в екипа – аз да работя креативната работа, тя да работи административната. И по този начин това преемина през най-различни премеждия. Но аз направих първият частен пленер. Това беше в 1991 година с Антон Несторов. Той имаше отношение, той самия беше артистичен човек и спонсорира едно такова нещо. Просто това беше един доста мощен пленер, частен пленер. Защото тогава бяхме в не по този начин необикновени връзки с Македония, и най-големите четки поканих от тях. Винаги от Балканите канехме художници. Пленерите бяха по различен метод тогава. Но, не съм спрял, тази година отново ще има. Само, че последните 20 години го върша към Ротари " Пловдив-Пълдин “, като последните десетина години мина в юношески пленер " Творците ". Винаги каним по един учител от двете художествени гимназии. Младежки, само че отново са експерти. Говорим за Художествената гимназия, за Сценични фрагменти и АМТИИ. Има преподавател, с цел да може да стане тази последователност. Да има обаче работна конюнктура на терен и към този момент един от различен да се учим.
Кой е най-ценният урок, който давате на децата, които в този момент рисуват?
Да бъдат свободни. Да бъдат свободни хора. Да показват свободно това, което усещат. Просто, човек не е ли свободен, не се получава. Никъде не може да се получи. Той е подвластен. Или си свободен, или си подвластен. Това е вътрешен дух. Това им споделям. От там натам всеки да си откри място и да си избере по какъв начин ще рисува тая година, следващата година и така нататък Но им споделям следното: Аз не съм добър рисувач. Аз персонално не съм добър рисувач. Има извънредно положителни рисувачи. Но им споделям да бъдат себе си и да търсят. При мен в никакъв случай не е било по този начин, че да рисувам поп един и същи метод. Още на първата галерия, за която споделих, в 1983 година, половината работи бяха с акварел, половината работи бяха с темперна. Акрилът след това излезе, отново е на тази основа, само че е доста удобен. Но половината по този начин, половината по този начин. И освен това – половината бяха най-мистични. Няколко, може би 7-8-10 години работих по този начин. Постоянно се окачам, хората не ме познават, мислят, че съм единствено това. Обичам да се окачам, да се дръзвам. И за какво? Като излезеш от къщи, на всеки какво ли не му се случва. Ама нищо бе, усмихни се, закачи се. Зарадвай хората, те ще ти го върнат. Не единствено това, те го дават на другите към теб. Животът става по-друг.
Има ли случаи, в които сте помогнали на деца, които внезапно се отхвърлят да рисуват, разочароват се от нещо, помогнали сте им да продължат? Имало ли е такива случаи?
Не мога да кажа. Има деца, които стопират, както и в спорта, както и в музика, на всички места. Но това не значи, че след 3 дни няма да се върне. Може да се върне с по-голям опит, по-голяма мощ. И да ви кажа, постоянно на всички го споделям: в случай че нещо ме е избавило от всички неща, през които съм минавал и минавам, ме е избавило безусловно близкото ми отношение с природата. Абсолютно имам вяра на природата, с нея съм и тя към този момент е с мен. Моето риболовство и това вървене на открито. Ателието също. Ателието и природата – те са ме избавили. И несъмнено обичаното ми семейство. Слава Богу, всички са тук.
Кажете в този момент какво ще забележим в изложбата Ви, в юбилейната?
Реших да бъдат единствено нови работи. Само една остаряла работа поставям. Тя е благосъстоятелност на галерията. И това е един от хората, които доста обичам като живописец, и освен ние, имахме и други допирни точки - Кольо Витковски. Това е един извънреден живописец. Кольо Витковски има и такива хубави неща написани, такива чудесни неща. За жал не са издадени, като се изключи една книга, която е " Спомени от Париж “, когато беше там на изобразяване. Та ще има картина на Кольо. Рисувал съм Кольо. Всичко друго е ново. Така взех решение - да не върша ретро, тъй като това съм правил, когато бях на 70 години.
Новото е примерно от 2 години насам, създавано от таткъв интервал. Изложбата ми е тук и в този момент, живот и здраве. След това съм в Бургас - на 26 август, по-късно съм в Кюстендил, родния ми град, в " Св. Лука “, на 17 октомври. Три изложения върша, като тук ще покажа една част от тази цялостна сбирка, която ще се получи. Тук ще видите 4-5 живописни рисунки, които са показани. Само една е рамкирана. Аз работя акрил, доправям с масло, зависи по какъв начин тръгне, имам пипане с пастел, с маслени бои. Това е, а другояче са най-различни подиуми от моя живот. В общи линия се рисувам на всички места. Той човек като рисува нещо, прави и себе си. Но най-малко мъжки са този път облиците, на всички места, в общи линии, съм аз.
Може ли да се изброи какъв брой изложения сте създали през живота си?
О, над 40. В съвсем цяла Европа. В Англия единствено не съм бил, и в Париж не съм бил.
Навсякъде другаде - Италия, Швеция, Испания. По няколко пъти. В Германия несъмнено. Словакия, Чехословакия, Полша, Унгария. И по този начин.
Пожелавам още доста, доста, креативен напредък да имате, да имате предпочитание за работа и да рисувате още доста.
Има още едно нещо. Показвам и поредната ми книга, която се споделя " Случайник “, която ще издам през септември.
А какво разказвате в тази книга?
Това са моите хрумки, които ги върша, само че инцидентни, по тази причина " Случайник “. Защото всеки човек, до момента в който не се потвърди през хората, той е случайник. Той става случай тогава, когато хората го одобряват или задълго, или малко. Затова по този начин. Ще видите, има написани мисли там.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ