Звукът на тишината може да се нарисува и всеки да го интерпретира по собствен начин, каза за БТА художничката Лидия Симеонова
Звукът на тишината е доста значим. Той е най-силен най-после, излят в картина, с цел да видите какво е минало през нашите сетива, през нашата сензитивност. Звукът на тишината може да се нарисува и всеки може да го интерпретира по личен метод. Това сподели за Българска телеграфна агенция художничката Лидия Симеонова на откриването на своята независима ретроспективната галерия, озаглавена „ Звукът на тишината “, в Градска художествена изложба – Пловдив.
За заглавието на експозицията от 88 платна авторката означи, че „ пристигнало “ по доста забавен метод. „ Някъде прочетох, че художниците са най-самотните хора в света, които би трябвало да творят постоянно сами в тишина, в ателието и прекарват доста часове, където пресъздават личния си свят. И чух заглавието на една ария („ Звукът на тишината “ на Саймън и Гарфънкъл б.а.), която просто ме наведе на мисълта, че в тази тишина, в която ние се потапяме, когато творим, се зараждат някакви звуци, някакви форми, някакви въображения, някакви страсти, които излизат от нас “, описа Симеонова.
Всяка галерия за създателя е отваряне на надълбоко персоналния му свят. Когато обаче изложбата е ретроспективна и то толкоз респектиращо разнообразна, ситуирана на двата етажа на тази знакова изложба, това към този момент е решителност, храброст и отдаденост, както по пътя на творчеството, по този начин и по пътя към фена, сподели на откриването на изложбата Донка Наблантова, основен специалист в отдел „ Култура “ в Община Пловдив.
По думите й още в заглавието Симеонова е избягала от общоприетия образец за именуване на ретроспективна галерия и насочва предизвикателство - настройва за прекарване, което не разчита на буквалност. „ Тишината тук не е липса, а положение. То е цялостно със смисъл и прочувствена дълбочина. Звук и тишина образуват оксиморонна двойка с извънредно лиричен акцент. Та белким звукът на тишината не е онази сила, която владее създателя в ателието? Там, където е самичък пред платното и с мислите си посредством насъбраните прекарвания и усещания осъществя катарзиса си - прочувствено странствуване, чийто плод е творбата “, сподели тя.
Според Налбантова изложбата е самобитен портал, през който фенът влиза претрупан от делничния темп — прекомерно запъхтян и прекомерно софтуерен, с цел да получи наситения и асоциативен свят, пулсиращ в творбите на художничката. В тях той ще открие знаци и знаци, настоящи образно и прочувствено и се случва пленителната магия на разговора творба-зрител, уточни тя.
По думите на Налбантова „ Звукът на тишината “ не е просто взор обратно като равносметка, а одобряване на наличие. „ Убедена съм, че тази галерия ще остане в съзнанието на всеки, минал през портала й поради дълбочината, резултат от умеенето на Лидия да е умозрителна и да гради вселени поради заряда на живописното й можене, поради смелостта да се показва посредством разнообразни живописни езици и поради огромния подарък, който има - да е комбиниране сред надарен създател и вселенски човек. Виждайки какъв брой хора има тук, очевидно е и ослепителен човек, умеещ да приобщи другари и ценители “, сподели още тя.
Лидия Симеонова е приключила „ Изобразително изкуство “ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. От 1983 година е участник в голям брой интернационалните изложения. Работи в региона на живописта, акварела и графиката. Прекарва над 30 години в чужбина.
През 2022 година се завръща дефинитивно в родния Пловдив с изложбата „ Да затворя кръга “ в изложба „ Аспект “. В продължение на съвсем две години оглавява Дружество на пловдивските художници. Сред по-значимите ѝ оценки са сребърен орден за илюстрация в конкурс в Италия от 1993 г.; първо място в представителна галерия във Франция през 1994 г.; първо място на Международен конкурс по изкуство в Австралия през 2007 г.; 3-то място в галерия „ Силата на портрета “ в Рим; Почетна тапия от Medial 2 Art Biennial; оповестена е за „ Художник на годината 2010 " в изложба Boxheart, Питсбърг, щата Пенсилвания, Съединени американски щати.
За заглавието на експозицията от 88 платна авторката означи, че „ пристигнало “ по доста забавен метод. „ Някъде прочетох, че художниците са най-самотните хора в света, които би трябвало да творят постоянно сами в тишина, в ателието и прекарват доста часове, където пресъздават личния си свят. И чух заглавието на една ария („ Звукът на тишината “ на Саймън и Гарфънкъл б.а.), която просто ме наведе на мисълта, че в тази тишина, в която ние се потапяме, когато творим, се зараждат някакви звуци, някакви форми, някакви въображения, някакви страсти, които излизат от нас “, описа Симеонова.
Всяка галерия за създателя е отваряне на надълбоко персоналния му свят. Когато обаче изложбата е ретроспективна и то толкоз респектиращо разнообразна, ситуирана на двата етажа на тази знакова изложба, това към този момент е решителност, храброст и отдаденост, както по пътя на творчеството, по този начин и по пътя към фена, сподели на откриването на изложбата Донка Наблантова, основен специалист в отдел „ Култура “ в Община Пловдив.
По думите й още в заглавието Симеонова е избягала от общоприетия образец за именуване на ретроспективна галерия и насочва предизвикателство - настройва за прекарване, което не разчита на буквалност. „ Тишината тук не е липса, а положение. То е цялостно със смисъл и прочувствена дълбочина. Звук и тишина образуват оксиморонна двойка с извънредно лиричен акцент. Та белким звукът на тишината не е онази сила, която владее създателя в ателието? Там, където е самичък пред платното и с мислите си посредством насъбраните прекарвания и усещания осъществя катарзиса си - прочувствено странствуване, чийто плод е творбата “, сподели тя.
Според Налбантова изложбата е самобитен портал, през който фенът влиза претрупан от делничния темп — прекомерно запъхтян и прекомерно софтуерен, с цел да получи наситения и асоциативен свят, пулсиращ в творбите на художничката. В тях той ще открие знаци и знаци, настоящи образно и прочувствено и се случва пленителната магия на разговора творба-зрител, уточни тя.
По думите на Налбантова „ Звукът на тишината “ не е просто взор обратно като равносметка, а одобряване на наличие. „ Убедена съм, че тази галерия ще остане в съзнанието на всеки, минал през портала й поради дълбочината, резултат от умеенето на Лидия да е умозрителна и да гради вселени поради заряда на живописното й можене, поради смелостта да се показва посредством разнообразни живописни езици и поради огромния подарък, който има - да е комбиниране сред надарен създател и вселенски човек. Виждайки какъв брой хора има тук, очевидно е и ослепителен човек, умеещ да приобщи другари и ценители “, сподели още тя.
Лидия Симеонова е приключила „ Изобразително изкуство “ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. От 1983 година е участник в голям брой интернационалните изложения. Работи в региона на живописта, акварела и графиката. Прекарва над 30 години в чужбина.
През 2022 година се завръща дефинитивно в родния Пловдив с изложбата „ Да затворя кръга “ в изложба „ Аспект “. В продължение на съвсем две години оглавява Дружество на пловдивските художници. Сред по-значимите ѝ оценки са сребърен орден за илюстрация в конкурс в Италия от 1993 г.; първо място в представителна галерия във Франция през 1994 г.; първо място на Международен конкурс по изкуство в Австралия през 2007 г.; 3-то място в галерия „ Силата на портрета “ в Рим; Почетна тапия от Medial 2 Art Biennial; оповестена е за „ Художник на годината 2010 " в изложба Boxheart, Питсбърг, щата Пенсилвания, Съединени американски щати.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ