Вариации за пиано и тъга
Звукът на пианото е най-близо до тъгата, когато тъгата е най-близо до индивида. Е, по какъв начин тогава тъмнината става #антитъга?...
Рязко начало. Познавате ли естествени хора? Знаете ли по какъв начин да оцелеете по този начин, че статистически видяно оцеляването да има смисъл. И след него да не се питаш „ Защо да пребивавам “, а да продължаваш да искаш да бъдеш част от тези естествени феномени, които са знак за събуждане, за зелено, за наслада, за антитъга...
Спектакълът по текст на поета и драматург Стефан Иванов е опит за рисунка на идеалната средностатистическа личност – такава каквато е и каквато в никакъв случай няма да бъде. Объркана от хаоса на всемирния ред, от хаоса на реда и от парадокса на хаоса, от следващия тренд и възкръсващи от немай-къде моди.
Снимка: Кети Райкова, Сфумато
Когато бомбата е до сърцето ти, само че си в статистическа сигурност... Когато всички миризливки се оказват мъже, и това го споделя един... мъж. Когато си пробвал всичко, с цел да не се срещаш с действителността. Когато срамът е отровен... Това е #антитъга в „ Сфумато “.
#антитъга е неосъщественото пристрастяване към естествения живот, несподелената обич във всичките й измерения, неслучилото се порастване, неслучилата се самодостатъчност, израждането на фантазиите, еволюцията на егоизма и безжичната, и сигурна, връзка сред страха и индивида...
Снимка: Кети Райкова, Сфумато
Да умреш от смях или да се родиш от смях – това е въпросът, „ прокламиран “ от Стефан Иванов посредством едно от неговите литературни лица, отраснало в семейство на „ баби “ – майка, татко и брат. И тук не става въпрос единствено за червени бабички или за бабички, които се вълнуват единствено от заболявания, сериали и злословия. От сцената всичко това звучи извънредно смешно и извънредно тъжно. Като екот от война (със себе си), от затруднения (след пандемия) и от катурване (на ценности)...
За този сценичен „ анти “ пърформънс режисьорът Антон Угринов работи с четирима млади артисти, които на сцената са сложени в самобитен конфронтация. Ударно, експресивно и отекващо с чутовна горест е наличието на Анета Иванова и Йордан Върбанов. Срещу надалеч по-деликатната, само че не по-малко „ тъжна “ и запаметяваща се игра на Василена Кънева и Петар Андреев.
Снимка: Кети Райкова, Сфумато
Заслугата за музикалната среда (и тонуса) с осъществяване онлайн е на Александра Дичева.
Антон Угринов е специалист по тематиката за властта и нейните производни. След ироничния успех на лъжата в „ Без задръжки “ (в Сатирата), опиянението от дребната власт в „ Богът на касапницата “ (Народен театър), дребните гърмежи в „ Бурунданга “ (Русенски театър), деспотичността на духа в „ Госпожица Юлия “ („ Възраждане “), опита за разкриване на индивида в „ Белла фигура “ (в Армията), и изключително след миришещата на изгорен барут и автоагресия „ Катастрофа “ (отново в „ Сфумато “).
„ Антитъга “ е още по-силно зрелище, което се самоиронизира, без да се самоунищожава, в духа на най-хубавите мостри за черен комизъм, жлъч и подигравка. Но и това е единствено едно в началото чувство. Защото, както постоянно, пластовете се оказват доста повече...
Режисьорът Антон Угринов слага театър по пиеси на Харолд Пинтър и Самюел Бекет в театралната работилница „ Сфумато “
