Звукът на биещото малко сърчице е единственото, което дава сили

Звукът на биещото малко сърчице е единственото, което дава сили на украинката Наташа. В продължение на 4 дни тя бяга с 11-годишната си щерка от снарядите в Киев. И към този момент е тук, в България. В очакване на втората си щерка.

„ Преди всичко желая да я видя, не желая тя да почувства какво е да си емигрант, уповавам се със здравето й всичко да е наред “, показа Наташа.


„ Състоянието на Наташа е отлично, тя е в 36-а гестационна седмица, има най-малко 3-4 седмици до термина, бебето се усеща добре и ехографски и записите на тоновете на плода също приказват, че става дума за една обикновено разрастваща се активност “, съобщи Професор Благовест Пехливанов, завеждащ отделението по акушерство и гинекология на Университетска профилирана акушеро-гинекологична болница " Селена " в Пловдив.


Наташа и щерка й побягват под паника от Киев на втория ден от войната.

„ На 20 километра от нас започнаха гърмежи и до момента, макар че съм в сигурност, аз се събуждам всяка заран в 5 ч. Карахме четири дни непрекъснато, спяхме единствено по три часа на нощ, с цел да спестим време, тъй като съм бременна и всичко може да се случи заради стрес. В хладилника у дома към момента има имам борш, палачинки. Всичко, както си беше и грабнахме един куфар, и тръгнахме “, изясни Наташа.


Тя сдържа страстите до пресичането на първата граница. След това обаче осъзнава, че е емигрант.

„ До този миг нямаше сълзи, нямаше стрес, нямаше нищо, тъй като трябваше да се мисли за детето и бях събрала всичките си вътрешни сили. Но след прекосяването на първата граница, пристигнаха първите сълзи, когато ни поздравиха като бежанци и всеки се опитваше да ни помогне и не можеш да схванеш, че това към този момент ти се случва “, добави Наташа.

Наташа идва в България единствено с един куфар, подготвен от щерка й. Гледайки новините преди войната, детето имало предусещане, че това ще се случи и приготвило авансово багажа.


„ Детето събра куфара за две седмици, взехме това, което може да се употребява в полеви условия, газово котлонче за стопляне на храна, консерви и малко облекла “, описа Наташа.

Наташа идва в Пловдив, направлява я родственик на мъжа й, който живее в града и оказва помощ на бежанци. Свързва я със семейство, което дава жилището си за хора в потребност.

„ Те се свързаха с нас и попитаха дали можем да им осигурим освен заслон, само че и сигурност, раждане, и ние казахме „ Да, идвайте насам “, сподели Дмитрий Карпов.

„ Предоставил апартамент, ние като общество би трябвало да демонстрираме човечността в нас, моят жанр е емигрантски, жена ми е от емигрантски съветски жанр и нямаше по какъв начин да останем безучастни към това, което се случва. Имат потребност от съвсем всичко, по отношение на раждането предоставихме количка, намерихме легълце на детето, храна имат задоволително, съумяваме да се оправим “, изясни Пламен Кабаков.


Наташа чака раждането на дъщеричката си в края на месеца и мечтае за деня, когато всички ще се приберат в Киев. И занапред крои проекти по какъв начин ще предложения на посетители хората, които в този момент и оказват помощ в сложния миг.