Невероятно, но факт: Пъви сме по износ на...
Звучи необикновено, само че е реалност. През 2019 година България е била първа в света по произвеждане на черен хайвер от моруна.
Данните към момента не са публични, само че ги заяви пред „ Телеграф “ Йордан Господинов, общоприет секретар на Конституционен съд за Черно море към Европейска комисия и изпълнителен шеф на Асоциацията на производителите и преработвателите на рибни артикули - БГ Фиш.
Той се базира на анализите на български учени, които вземат участие и директно следят производството на есетрови риби, по-специално моруна у нас.
Вероятно малко на брой в страната знаят, с изключение на клиентите на скъпи щандове на една от комерсиалните вериги, че в България има произвеждане на есетрови риби, които могат да се закупят пресни, стига човек да може да си го разреши.
За първи път проява на красивата и неразрешените за улов в река Дунав в диво положение
моруни и есетри бяха показани на рибен фест
преди Никулден в столицата. Тогава стотици софиянци, без да се пазарят, купуваха кой колкото може да си разреши от вкусната и към този момент забравена на днешния българин риба.
Припомняме, че на феста бяха изложени с изключение на обичайните шарани и разнообразни типове пъстърви, в това число и сьомгова. Но това, което безусловно провокира потребителски гърмеж, бяха моруната и есетрата, отгледани от български производители на аквакултури.
Тъй като в България са по-популярни акваултури или тъй наречените питомни риби, импортирани от Гърция като лаврак и ципура
достиженията на рибния ни отрасъл остават малко настрана
от обществеността. Оказва се, че страната ни към този момент създава тонове разнообразни есетрови риби, като първото дружество е на към двадесет години.
Есетрата се отглежда главно за произвеждане на черен хайвер. Дивите са неразрешени за улов, защото са изчезващ тип.
Една от задачите на Европейски Съюз, в частност България, е посредством развъждането им да се понижи натиска върху улова на риба в Световния океан и по тази причина се отделят европейски средства за произвеждане на аквакултури, напомни Йордан Господинов.
България занапред ще развива производството на черен хайвер. Въпреки че
към този момент има към 30-40 предприятия, които отглеждат есетри и преработват хайвера, процесът е муден.
Така е, тъй като една моруна би трябвало да пораства най-малко 10 години, с цел да може да се вземе от нея хайвер. Фермите за есетри са към 40 дружно с преработвателните предприятия в ресора, в разнообразни елементи на страната - Ямболско, Асеновградско, само че най-голямата сега е в Монтана.
Рибите не се убиват, а се доят
изясни Господинов. Хайверът се преработва, опакова и отпътува за Америка и Азия, където пазарът е неутолим. Може ли да се откри у нас? По-скоро не, в случай че някой не изиска да си закупи от самото дружество скъпия артикул.
Господинов добави, че есетрите първо порастват в садки в язовирите и по-късно се трансферират в басейни. В процеса вземат участие високообразовани експерти, доста от които са западноевропейски ученици, както и български учени.
Важно е да се подчертае, че в производството не може да има никакви благоприятни условия за спекулации и бракониерство. Причината е, че има международни контролни органи, които тестват дали творби хайвер е от дива или питомна моруна.
Въпреки скъпия и неповторим артикул, който сътворяваме
страната ни не може да се конкурира
с производител на аквакултури като Гърция да вземем за пример. Една от главните аргументи е, че южната ни съседка има 14 хиляди километрова брегова морска вица, до момента в който нашата е единствено 370 км.
Те отглеждат в садки главно ципура и лаврак. Ние обаче към този момент имаме 20 ферми за миди.
Тъй като за българския пазар са нужни 60 хиляди т риба годишно, се постанова да внасяме, тъй като нашето произвеждане е 15 хиляди т, от всички типове риби, а 1000 т от тях се падат на естровите - моруна, съветска есетра, чига, общо четири-пет типа, зедно с хибридите, сподели браншовикът.
Според Йордан Господинов
Рибарската стратегия е дала своят принос
за развиване на бранша, изключително в случаите, когато парите са отишли непосредствено към производителите.
За жал, не всички пари от програмата се усвояват, тъй като за втория програмен интервал на Европейски Съюз е отворена прекомерно късно. Въпреки това произвеждаме 1000 тона есетра. 17 млн. евро са налети в аквакултура за последните години.
България също по този начин изнася аквакултури най-много за Румъния – шаран, пъстърва, сом, толстолоб. В България има над 3 хиляди водни обекта, в които се развъжда риба, в процеса вземат участие от ден на ден съвременни ферми.
Грабят рибри артикули като топъл самун
Млада варненска компания, която създава в региона на Добрич няколко типа хайвер, провокира същински възторг с продуктите си по време на рибния фест към Никулден в столицата.
Те завоюваха почитатели с типове хайвер от шаранови риби, овкусени с разнообразни подправки, водорасли, в това число и копър. Тогава софиянци грабеха по 10 всеки от кутийките с пресния хайвер от по 150 гр. за 2 лева всяка.
Налагаше се на идващия ден да тръгне нова кола от Добруджа през нощта, с цел да успее за сутринта да достави от продуктите за пазара, описа продавачката на щанда пред „ Телеграф “. Освен хайвер, подготвен за консумация с парченца риба, имаше и артикул единствено за вегани.
Той беше подготвен от специфични водорасли, в това число и черни. Хайверът и рибите са българска суровина, а водораслите, които се употребяват като добавка или основа за постния вид, са импорт от Франция, споделиха от компанията.
Целта на компанията е с изключение на вкусни, да предлага и здравословни артикули. Хайверът от черни водорасли работи като виагра, увериха производителите.
Данните към момента не са публични, само че ги заяви пред „ Телеграф “ Йордан Господинов, общоприет секретар на Конституционен съд за Черно море към Европейска комисия и изпълнителен шеф на Асоциацията на производителите и преработвателите на рибни артикули - БГ Фиш.
Той се базира на анализите на български учени, които вземат участие и директно следят производството на есетрови риби, по-специално моруна у нас.
Вероятно малко на брой в страната знаят, с изключение на клиентите на скъпи щандове на една от комерсиалните вериги, че в България има произвеждане на есетрови риби, които могат да се закупят пресни, стига човек да може да си го разреши.
За първи път проява на красивата и неразрешените за улов в река Дунав в диво положение
моруни и есетри бяха показани на рибен фест
преди Никулден в столицата. Тогава стотици софиянци, без да се пазарят, купуваха кой колкото може да си разреши от вкусната и към този момент забравена на днешния българин риба.
Припомняме, че на феста бяха изложени с изключение на обичайните шарани и разнообразни типове пъстърви, в това число и сьомгова. Но това, което безусловно провокира потребителски гърмеж, бяха моруната и есетрата, отгледани от български производители на аквакултури.
Тъй като в България са по-популярни акваултури или тъй наречените питомни риби, импортирани от Гърция като лаврак и ципура
достиженията на рибния ни отрасъл остават малко настрана
от обществеността. Оказва се, че страната ни към този момент създава тонове разнообразни есетрови риби, като първото дружество е на към двадесет години.
Есетрата се отглежда главно за произвеждане на черен хайвер. Дивите са неразрешени за улов, защото са изчезващ тип.
Една от задачите на Европейски Съюз, в частност България, е посредством развъждането им да се понижи натиска върху улова на риба в Световния океан и по тази причина се отделят европейски средства за произвеждане на аквакултури, напомни Йордан Господинов.
България занапред ще развива производството на черен хайвер. Въпреки че
към този момент има към 30-40 предприятия, които отглеждат есетри и преработват хайвера, процесът е муден.
Така е, тъй като една моруна би трябвало да пораства най-малко 10 години, с цел да може да се вземе от нея хайвер. Фермите за есетри са към 40 дружно с преработвателните предприятия в ресора, в разнообразни елементи на страната - Ямболско, Асеновградско, само че най-голямата сега е в Монтана.
Рибите не се убиват, а се доят
изясни Господинов. Хайверът се преработва, опакова и отпътува за Америка и Азия, където пазарът е неутолим. Може ли да се откри у нас? По-скоро не, в случай че някой не изиска да си закупи от самото дружество скъпия артикул.
Господинов добави, че есетрите първо порастват в садки в язовирите и по-късно се трансферират в басейни. В процеса вземат участие високообразовани експерти, доста от които са западноевропейски ученици, както и български учени.
Важно е да се подчертае, че в производството не може да има никакви благоприятни условия за спекулации и бракониерство. Причината е, че има международни контролни органи, които тестват дали творби хайвер е от дива или питомна моруна.
Въпреки скъпия и неповторим артикул, който сътворяваме
страната ни не може да се конкурира
с производител на аквакултури като Гърция да вземем за пример. Една от главните аргументи е, че южната ни съседка има 14 хиляди километрова брегова морска вица, до момента в който нашата е единствено 370 км.
Те отглеждат в садки главно ципура и лаврак. Ние обаче към този момент имаме 20 ферми за миди.
Тъй като за българския пазар са нужни 60 хиляди т риба годишно, се постанова да внасяме, тъй като нашето произвеждане е 15 хиляди т, от всички типове риби, а 1000 т от тях се падат на естровите - моруна, съветска есетра, чига, общо четири-пет типа, зедно с хибридите, сподели браншовикът.
Според Йордан Господинов
Рибарската стратегия е дала своят принос
за развиване на бранша, изключително в случаите, когато парите са отишли непосредствено към производителите.
За жал, не всички пари от програмата се усвояват, тъй като за втория програмен интервал на Европейски Съюз е отворена прекомерно късно. Въпреки това произвеждаме 1000 тона есетра. 17 млн. евро са налети в аквакултура за последните години.
България също по този начин изнася аквакултури най-много за Румъния – шаран, пъстърва, сом, толстолоб. В България има над 3 хиляди водни обекта, в които се развъжда риба, в процеса вземат участие от ден на ден съвременни ферми.
Грабят рибри артикули като топъл самун
Млада варненска компания, която създава в региона на Добрич няколко типа хайвер, провокира същински възторг с продуктите си по време на рибния фест към Никулден в столицата.
Те завоюваха почитатели с типове хайвер от шаранови риби, овкусени с разнообразни подправки, водорасли, в това число и копър. Тогава софиянци грабеха по 10 всеки от кутийките с пресния хайвер от по 150 гр. за 2 лева всяка.
Налагаше се на идващия ден да тръгне нова кола от Добруджа през нощта, с цел да успее за сутринта да достави от продуктите за пазара, описа продавачката на щанда пред „ Телеграф “. Освен хайвер, подготвен за консумация с парченца риба, имаше и артикул единствено за вегани.
Той беше подготвен от специфични водорасли, в това число и черни. Хайверът и рибите са българска суровина, а водораслите, които се употребяват като добавка или основа за постния вид, са импорт от Франция, споделиха от компанията.
Целта на компанията е с изключение на вкусни, да предлага и здравословни артикули. Хайверът от черни водорасли работи като виагра, увериха производителите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ