Анкара и Техеран се стремят да изключат кюрдите от преговорния процес за Сирия
Звучащата привлекателно концепция на Кремъл да събере в Сочи (срещата е планувана за 28 януари 2018 година – бел.ред.) колкото се може повече сирийски делегации на договаряния за контролиране на сирийската рецесия, на процедура се оказа сложна за реализация. Инициативата на Владимир Путин беше унищожена “от основите ” от актуалните “приятели ” на Русия в района – новопоявилият се турски султан Ердоган и духовния лидер на Иран, аятолах Хаменей. Всеки от тях прекара през филтъра на своите егоистични ползи поканените на замисления конгрес и надлежно зачерта неуместните за Анкара и Техеран (Дамаск) делегации. Изключвайки от срещата в Сочи кюрдската Партия на демократичния съюз (ПДС), която пое и изнесе главната тежест в битката с терористите от Ислямска страна и “Джабхат ан-Нусра ”, Турция и Иран с неговите марионетки в Дамаск още един път демонстрираха, че освен не желаят да виждат кюрдите на масата за договаряния, само че както и преди не ги одобряват за равноправни жители на Сирия.
Нещо повече: опитите на Анкара и Техеран да се оправдаят и някак си да прикрият дейностите си посредством вкарване на обособени лоялни на тях кюрди по народност в една или друга делегация от опозиционните или държавните сирийски представители, в никаква степен не могат да компенсират големите вреди от изолацията на ПДС. Ердоган е оня, който се държи по-нагло и разюздано в съответната обстановка. Войските му освен са окупирали обилни територии в северна Сирия без каквото и да е позволение от страна на Дамаск или по решение на Организация на обединените нации, само че по едно и също време с това турските военни предумишлено избиват сирийци – етнически кюрди. Уж, че тези сирийци са близки по идеология към турската Работническа партия на Кюрдистан (РПК) и това е съображение да бъдат безнаказано обстрелвани и унищожавани с танкове и артилерия. В последно време Анкара заплашва да нахлуе в сирийската провинция Африн, където също живеят кюрди, и да наложи в тези територии своя окупационен “ред ”. Световната общественост и Москва си затварят очите за фактическото нарушение на суверенитета на Сирия и геноцида по отношение на локалното население. Очевидно имаме случай, в който сработва известната максима на един от историческите дейци от предишния век: “Кучи наследник, само че собствен кучи наследник ”.
Освен ПДС в Сочи по разнообразни аргументи няма да участват и други представители на антиасадски и антиирански партии и придвижвания (ер-риядската и групата от Кайро), както и доста водачи на въоръжената съпротива и полеви командири. Те одобряват като съществени терористи в Сирия режима на Асад, ливанската шиитска формация “Хизбула ” и КСИР на Иран, по тази причина като авансово изискване с цел да вземат участие в преговорния развой слагат настояването за оставка на Асад. Дамаск, от своя страна, разгласи за предатели и терористи кюрдите и непримиримата арабско-сунитска съпротива и съобщи за готовността си да ги разоръжи с използване на мощ. Успешните дейности на Върховен касационен съд на РФ против Ислямска страна и помощта на задграничната шиитска коалиция доста укрепиха позициите на Башар Асад и в този момент в обкръжението му набира мощност “партията на войната ”. Арабско-алавитската върхушка и функционерите от партията Баас са подготвени да продължат гражданската война - с поддръжката на Техеран – до последния сириец. Реваншистките настроения измежду " ястребите " в Дамаск не престават да набират мощ. Едновременно турските, иранските и сирийските специфични служби с лека ръка основават свои “джобни ” партии, на които е отредена ролята на марионетки на договарянията в Сочи. Особено усърдни в тази активност са сирийските специфични служби.
По този метод, още преди да стартират, срещите в Сочи и предстоящите резултати, се оказват под въпрос. Ясно е, че турските и иранските медиатори надалеч не са най-хубавите посредници в сирийския преговорен развой и всеки от тях “дърпа чергата ” на бъдеща Сирия към себе си. За тях основна цел остава с течение на времето да слагат в Дамаск свое марионетно държавно управление или най-малко да запазят завоюваните към днешна дата плацдарми и анклави на територията на страната. При това, те са единни в провеждането на антикюрдската и като – антисирийска политика. Аргументът на Анкара и Техеран в битката против сирийските кюрди е елементарен: задушавайки от корен кюрдското национално придвижване в Сирия, ще разреши да се предотвратят настояванията на турските и ирански кюрдски малцинства за отбрана на законните им права и свободи.
Станислав Михайлович Иванов, специалист по Близкия Изток
Нещо повече: опитите на Анкара и Техеран да се оправдаят и някак си да прикрият дейностите си посредством вкарване на обособени лоялни на тях кюрди по народност в една или друга делегация от опозиционните или държавните сирийски представители, в никаква степен не могат да компенсират големите вреди от изолацията на ПДС. Ердоган е оня, който се държи по-нагло и разюздано в съответната обстановка. Войските му освен са окупирали обилни територии в северна Сирия без каквото и да е позволение от страна на Дамаск или по решение на Организация на обединените нации, само че по едно и също време с това турските военни предумишлено избиват сирийци – етнически кюрди. Уж, че тези сирийци са близки по идеология към турската Работническа партия на Кюрдистан (РПК) и това е съображение да бъдат безнаказано обстрелвани и унищожавани с танкове и артилерия. В последно време Анкара заплашва да нахлуе в сирийската провинция Африн, където също живеят кюрди, и да наложи в тези територии своя окупационен “ред ”. Световната общественост и Москва си затварят очите за фактическото нарушение на суверенитета на Сирия и геноцида по отношение на локалното население. Очевидно имаме случай, в който сработва известната максима на един от историческите дейци от предишния век: “Кучи наследник, само че собствен кучи наследник ”.
Освен ПДС в Сочи по разнообразни аргументи няма да участват и други представители на антиасадски и антиирански партии и придвижвания (ер-риядската и групата от Кайро), както и доста водачи на въоръжената съпротива и полеви командири. Те одобряват като съществени терористи в Сирия режима на Асад, ливанската шиитска формация “Хизбула ” и КСИР на Иран, по тази причина като авансово изискване с цел да вземат участие в преговорния развой слагат настояването за оставка на Асад. Дамаск, от своя страна, разгласи за предатели и терористи кюрдите и непримиримата арабско-сунитска съпротива и съобщи за готовността си да ги разоръжи с използване на мощ. Успешните дейности на Върховен касационен съд на РФ против Ислямска страна и помощта на задграничната шиитска коалиция доста укрепиха позициите на Башар Асад и в този момент в обкръжението му набира мощност “партията на войната ”. Арабско-алавитската върхушка и функционерите от партията Баас са подготвени да продължат гражданската война - с поддръжката на Техеран – до последния сириец. Реваншистките настроения измежду " ястребите " в Дамаск не престават да набират мощ. Едновременно турските, иранските и сирийските специфични служби с лека ръка основават свои “джобни ” партии, на които е отредена ролята на марионетки на договарянията в Сочи. Особено усърдни в тази активност са сирийските специфични служби.
По този метод, още преди да стартират, срещите в Сочи и предстоящите резултати, се оказват под въпрос. Ясно е, че турските и иранските медиатори надалеч не са най-хубавите посредници в сирийския преговорен развой и всеки от тях “дърпа чергата ” на бъдеща Сирия към себе си. За тях основна цел остава с течение на времето да слагат в Дамаск свое марионетно държавно управление или най-малко да запазят завоюваните към днешна дата плацдарми и анклави на територията на страната. При това, те са единни в провеждането на антикюрдската и като – антисирийска политика. Аргументът на Анкара и Техеран в битката против сирийските кюрди е елементарен: задушавайки от корен кюрдското национално придвижване в Сирия, ще разреши да се предотвратят настояванията на турските и ирански кюрдски малцинства за отбрана на законните им права и свободи.
Станислав Михайлович Иванов, специалист по Близкия Изток
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ