Мариела Нордел разплака мрежата с думи за покосения от К-19 Камен Чанев СНИМКИ
Звездата от "Мастършеф " Мариела Нордел се оказа извънредно близка с умрелия Камен Чанев. Той напусна земния свят преди броени дни, след тежка борба с ковид.
Стотици си взеха последно довиждане с него. В негова памет управлението на Община Стара Загора, взаимно с Държавна опера Стара Загора, проведоха поклонение.
Ето какво написа опечалената готвачка Мариела Нордел след кончината на своя правилен другар:
"Днес е най-тъжният ми ден, отиде си моят другар, моето братче, един ярък човек и огромен актьор!
Преди 34 години, в една топла юлска вечер, на брега на къпминг "Делфин " в Ахтопол, се бяхме събрали радостна компания край плажния огън. Свирехме на китари, пеехме и внезапно нощта се раздруса от канцонетата на един италиански гондолиер. "О соле мио " мощно кънтеше в скалите, а от горната страна величествено слизаше един същински италианец с черни къдрици и искрящи очи, грациозен, с съвършено изгладен панталон, и царствено артистична външност. Всички млъкнахме в унес.... Чарът Чанев беше като вихър!
Това беше началото освен на едно същинско другарство, а на едно кръвно приятелство. Семейството му ме одобриха като тяхно си дете, аз бях дребната сестричка на Камен, а вуйна Димка майчински следеше да насърчава гениите ми и ме окуражаваше да пиша. Приятелите на Камен - Diman Panchev, Алдо, Georgi Sultanov, Шмилена, Krassi Lazar, Scilla Cristiano, станаха и мои другари....
Независимо дали се виждахме всеки ден или по другите краища на света, аз знаех, че Камен е братът, за който постоянно съм мечтала. Неговите проблеми, бяха и моя болежка. Неговите наслади и триумфи - мои триумфи. За това и бях толкоз щастлива, когато срещна любовта на живота си, златната си душа, професионалната му опора - Tania Tanya Ivanova.
Не желая да се самоутошевам или да увещавам някого по какъв начин времето лекува всичко. Не желая и да словоблудствам с хубави думи, тъй като в този момент е безсмислено. Времето притъпява, само че няма да запълни тази част от сърцата ни, която преди 3 дни грубо беше отрязана. Не желая даже да се гневя на некадърното ни опазване на здравето, което го умъртви, нито ще петня политиците, които ни доведоха до тук от лакомия и непрофесионализъм. Не знам и дали скоро бих могла още веднъж да отида на опера...
Днес, в градинката на църквата "Св. Димитър " в Стара Загора, до момента в който се разделяхме с нашия безценен човек, очите ми не пророниха нито една сълза, не тъй като сърцето ми не плачеше и не викаше, а, тъй като усещах, че Камен не е мъртъв. И това тяло, което спуснахме в земята е някаква негова ненужна дреха. Усещах наличието му на всички места към нас, знаех, че той ни следи и е печален, не поради физическата разлъка, а тъй като виждаше, дамата, която най-вече обича, по какъв начин се залива в сълзи и не намира разтуха. Не можеше да каже на брат си, че няма нищо ужасно, че е към този момент дружно с майка им и татко им. А, най-близкият му другар колкото да се крепеше.
Аз не плаках, тъй като в мен кънтеше мощният му глас и звънкото, "Мьериии ", като ме видеше. Пред очите ми минаваха щастливите картини по какъв начин играехме тримата с него и Диман на баскетбол пред къщата в Дупница, и ходехме за акули на пазара в Ахтопол. Изреждаха се подиуми от визитата ни на турнето на Тропикана в Сливен и една вечер по какъв начин намерихме пред Партийния дом бутилка вино - тогава в един глас викнахме, че Бог има. Знаех, че всичките тези наслади, хубави моменти, компликации, през които минахме, не може да са били на вятъра, за нищо и в един миг всичко да изчезне.
Знаех, че Камен е по-жив от всеки път и беше до нас!
Надявам се фотосите и фрагментите, които снимах, да са някаква разтуха за тези, които заради пандемията или други аргументи, не съумяха да участват през днешния ден на погребението и да сбогуват с нашия непрежалим Камен.
Вечна ти памет и мир на душата ти ".
Стотици си взеха последно довиждане с него. В негова памет управлението на Община Стара Загора, взаимно с Държавна опера Стара Загора, проведоха поклонение.
Ето какво написа опечалената готвачка Мариела Нордел след кончината на своя правилен другар:
"Днес е най-тъжният ми ден, отиде си моят другар, моето братче, един ярък човек и огромен актьор!
Преди 34 години, в една топла юлска вечер, на брега на къпминг "Делфин " в Ахтопол, се бяхме събрали радостна компания край плажния огън. Свирехме на китари, пеехме и внезапно нощта се раздруса от канцонетата на един италиански гондолиер. "О соле мио " мощно кънтеше в скалите, а от горната страна величествено слизаше един същински италианец с черни къдрици и искрящи очи, грациозен, с съвършено изгладен панталон, и царствено артистична външност. Всички млъкнахме в унес.... Чарът Чанев беше като вихър!
Това беше началото освен на едно същинско другарство, а на едно кръвно приятелство. Семейството му ме одобриха като тяхно си дете, аз бях дребната сестричка на Камен, а вуйна Димка майчински следеше да насърчава гениите ми и ме окуражаваше да пиша. Приятелите на Камен - Diman Panchev, Алдо, Georgi Sultanov, Шмилена, Krassi Lazar, Scilla Cristiano, станаха и мои другари....
Независимо дали се виждахме всеки ден или по другите краища на света, аз знаех, че Камен е братът, за който постоянно съм мечтала. Неговите проблеми, бяха и моя болежка. Неговите наслади и триумфи - мои триумфи. За това и бях толкоз щастлива, когато срещна любовта на живота си, златната си душа, професионалната му опора - Tania Tanya Ivanova.
Не желая да се самоутошевам или да увещавам някого по какъв начин времето лекува всичко. Не желая и да словоблудствам с хубави думи, тъй като в този момент е безсмислено. Времето притъпява, само че няма да запълни тази част от сърцата ни, която преди 3 дни грубо беше отрязана. Не желая даже да се гневя на некадърното ни опазване на здравето, което го умъртви, нито ще петня политиците, които ни доведоха до тук от лакомия и непрофесионализъм. Не знам и дали скоро бих могла още веднъж да отида на опера...
Днес, в градинката на църквата "Св. Димитър " в Стара Загора, до момента в който се разделяхме с нашия безценен човек, очите ми не пророниха нито една сълза, не тъй като сърцето ми не плачеше и не викаше, а, тъй като усещах, че Камен не е мъртъв. И това тяло, което спуснахме в земята е някаква негова ненужна дреха. Усещах наличието му на всички места към нас, знаех, че той ни следи и е печален, не поради физическата разлъка, а тъй като виждаше, дамата, която най-вече обича, по какъв начин се залива в сълзи и не намира разтуха. Не можеше да каже на брат си, че няма нищо ужасно, че е към този момент дружно с майка им и татко им. А, най-близкият му другар колкото да се крепеше.
Аз не плаках, тъй като в мен кънтеше мощният му глас и звънкото, "Мьериии ", като ме видеше. Пред очите ми минаваха щастливите картини по какъв начин играехме тримата с него и Диман на баскетбол пред къщата в Дупница, и ходехме за акули на пазара в Ахтопол. Изреждаха се подиуми от визитата ни на турнето на Тропикана в Сливен и една вечер по какъв начин намерихме пред Партийния дом бутилка вино - тогава в един глас викнахме, че Бог има. Знаех, че всичките тези наслади, хубави моменти, компликации, през които минахме, не може да са били на вятъра, за нищо и в един миг всичко да изчезне.
Знаех, че Камен е по-жив от всеки път и беше до нас!
Надявам се фотосите и фрагментите, които снимах, да са някаква разтуха за тези, които заради пандемията или други аргументи, не съумяха да участват през днешния ден на погребението и да сбогуват с нашия непрежалим Камен.
Вечна ти памет и мир на душата ти ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ