Ивет Горанова: Каратето ме изгради като личност
Звездата ни в каратето Ивет Горанова гостува в предаването „ Код Спорт “. Тя е носителка на историческите първи оценки за страната ни от международно и европейско състезание в този спорт. През 2018 година тя завоюва бронза на шампионата на планетата в Мадрид, а 12 месеца по-късно победи със златото на Младежките европейски игри в Минск. Горанова е и една от огромните ни очаквания за орден от олимпийските игри в Токио.
- Ивет, здравей! Радвам се, че одобри поканата да гостуваш в предаването „ Код Спорт “! Винаги ли си толкоз усмихната?
- Здравейте! Благодаря за поканата, за мен е наслаждение! Да, мисля, че от самото начало съм усмихната, тъй като много постоянно ми го споделят. Само когато съм изморена, не съм усмихната.
- Какво се крие зад това красиво лице, когато си на татамито? Променя ли се изражението ти?
- Да, трансформира се, скрива се усмивката. Физиономията става по-сериозна, тъй като влизам във фокус, съсредоточвам се и към този момент изражението е друго.
- Как се чувстваш в конюнктура на пандемия?
- В началото ми беше много мъчно, когато ни затвориха за първи път. Бяхме на лагер в Сърбия, предстояха ни две значими надпревари, даващи точки за олимпиадата. Отложиха ги едно след друго. За една седмица отложиха съвсем всичко за два месеца напред, прибрахме се в България. Общо взето нищо не се случваше, единствено упражнявах за физическа подготовка у дома. Но на всеки един състезател му е ясно, че подготовката у дома не е както в залата. Излязох от форма, обикновено, няма по какъв начин да я подкрепям. Благодарение на лагера през май месец, когато ни качиха всички спортисти на Белмекен, тогава още веднъж започнахме добра подготовка и до момента я поддържаме сносно.
- Към какво е ориентирана подготовката ти? Кои са значимите надпревари през тази година, на които ще участваш, като изключим несъмнено олимпийските игри в Токио?
- Март месец ни предстоят две Премиер лиги, които още веднъж са за точки за олимпиадата. Все още не са раздадени квоти на нито един състезател в каратето. Май месец имаме европейско състезание, което ми е едно от най-важните надпревари тази година. Искам този път да стана не трета, а първа! След това най-съществен е квалификационният шампионат в края на юни, единствено един месец преди олимпиадата. В последния миг ще се реши кой ще вземе квоти и кой не. А след олимпиадата имаме международно състезание, което беше отсрочено от 2020 за 2021 година
- Травмата, която получи няма ли да попречи на подготовката ти?
- Гледам да не падам духом, да не го одобрявам като нещо огромно, което ще ми попречи да не преставам подготовката, както до момента. Продължавам да упражнявам с националния тим, само че съм изолирала ръката и съм единствено с двата крайници и с другата ръка.
- Как се получи тази травма?
- По време на подготовка. Този пръст от много време беше травмиран и при две обръщания едно след друго съумях много да го контузя.
- Как гледаш на триумфите, които постигаш? Хората като че ли чакат орден от теб на всяко едно съревнование. Толкова са сигурни в твоята победа!
- Доста тежко е в действителност. Това може би е едно от нещата, които най-вече ме товарят душевен. Тежи ми, тъй като непрекъснато го мисля и ми се получава някаква психическа преграда. Притеснявам се, в случай че изгубя, какво ще стане и започвам да се опасявам от провалянето. А това е най-голямата неточност.
- Как се концентрираш преди значим дуел?
- Обичам да оставам сама. Преди всяко съревнование водим диалог с треньора, той съумява да ме стимулира, приказваме единствено позитивни неща, с цел да мога да се подвигна, да се настроя душевен за надпреварата. Най-важно е душевен да се настроя, аз физически съм готова. При мен основното е в главата да съм добре, да съм стимулирана и да желая. Обичам да оставам сама, да си помисля, въображаемо да изиграя няколко срещи, което много ми оказва помощ.
- Какво е възприятието, когато едно 18-годишно момиче побеждава елита в олимпийското карате? Става въпрос за международното състезание през 2018 г….
- Това ми беше най-хубавото съревнование до момента! В последния миг смених категорията, преди този момент играех в по-горната, таман бях навършила 18 години. Много малко от елитните състезателки ме познаваха, а тъй като сме от дребна страна, постоянно ни подценяват и си споделят: „ България – първа среща? Перфектно! Сигурна победа! “ Но това изигра неприятна смешка на най-хубавата в света – украинката Анджелика Терлюга. На международното изиграх първа среща с нея. Честно да кажа, първоначално ме тормози. Как тъкмо в този момент? Винаги аз с най-хубавата! Какъв е този шанс? Но по-късно, като се замислих, си споделих, че няма какво да изгубвам! Играя против най-хубавата! И да изгубя, няма да падна от слаба. Излизам и давам всичко от себе си. Бях много стимулирана против нея и съумях да я победа. Но по-късно много лекичко се отпуснах и по тази причина изгубих втората среща, само че имах шанс да играя репешажи и да стигна до бронзовия орден.
- Как гледат в този момент на теб съперничките ти?
- Мисля, че са много обезпокоени, като излизат да играят против мен и имат огромен почит. От една страна, това е добре за мен, тъй като те имат някакъв боязън, само че от друга, постоянно са готови против мен и имат построени тактики.
- Защо избра каратето – спорт, който несъмнено не е лек за нежната половина на човечеството и сякаш е приоритет за мъжете?
- Честно казано, стана инцидентно, в действителност. Не съм имала проекти като дребна и не съм мечтала изобщо да се занимавам с карате. Но с течение на събитията, когато започнах да се занимавам с карате, напълно инцидентно просто отидох в залата…
- Как стигна до залата по карате?
- Аз съм от Долна Митрополия, близко е до Плевен. В учебното заведение, в което учех, отвориха група по карате. Като дребна обичах да отивам на всички занимания, даже национални танци или извънучилищни мероприятия. Така стана и с каратето. Със сестра ми постоянно двете бяхме на всички места, взехме решение да отидем. По принцип с каквото се захванем, не се отхвърляме до последно. С всяка една подготовка, все по-интересно ставаше. И когато започнаха да ни водят по надпревари, няма по-голяма мотивация от медалите!
- С какво този спорт те завоюва пред националните танци?
- Защото е самостоятелен, а аз обичам самостоятелните спортове. В националните танци нищо не зависи единствено от теб, а от цялата група девойки. Когато някой път някоя друга не се оправя добре, няма какво да направиш и единствено се ядосваш. А в каратето всичко зависи от теб. Колкото тренираш, по този начин и ще се представиш на надпреварата. Всичко е до теб и самостоятелно – това ми харесва!
- Как родителите ти одобриха, че двете им дъщери са избрали тъкмо този спорт?
- Нормално, постоянно са били съгласни с нашите решения. Доста от роднините ни споделиха, че аз ще съумея в каратето, тъй като съм по-мъжкарана и виждаха, че ми се удава, а и вървях напред.
- Сестра ти докога се състезаваше и за какво се отхвърли?
- До 2017 година се състезаваше. Точно, когато приключи учебно заведение, спря и с каратето. Започна да учи висше обучение в Търновския университет, там към този момент нямаше група по карате и беше мъчно да съчетава двете неща.
- Никога ли през годините не си си мислела да се откажеш от каратето?
- Доста моменти е имало, когато съм желала да се откажа. Замисляла съм се в действителност ли желая да се занимавам с това нещо, а не с нещо, което ме кара да се усещам щастлива и ми доставя наслаждение. Но това са моменти на тежки контузии или психическа отмалялост. След това постоянно съм намирала мотивация и още веднъж ми се е прибирало желанието да продължа. И до ден-днешен не скърбя и ще се занимавам докато мога с този спорт.
- Как се преодоляват такива тежки моменти? Кой е до теб в тях?
- Треньорът, тъй като той най-вече те схваща, знае по какъв начин се чувстваш, а и той е бил в такива обстановки. Дори в такива моменти той е по-близък от фамилията, тъй като в моето семейство няма спортисти. Аз съм единствената, която се занимава професионално със спорт и в много обстановки те не ме схващат. Няма по какъв начин да влязат в моето състояние.
- Колко медала си спечелила от началото на кариерата си? Помниш ли първото отличие?
- 100% към този момент са над 200 медала, спряла съм да ги броя. През 2010 година ми беше първото съревнование в град Кнежа. Беше доста забавно, само че в действителност изобщо не помня какво съм правила, тъй като още нямах визия от разпоредбите по карате. Само знаех по кое време ми дават точка и победа. Станах първа и помня, че бях доста щастлива. Много ме стимулира и започнах още повече да упражнявам, имах още по-голямо предпочитание. След два месеца още веднъж станах първа и общо взето в България имам единствено две загуби през всичките години.
- Като всеки състезател и ти мечтаеш за отличие от олимпийски игри – по какъв начин одобри обстоятелството, че най-големият конгрес се отсрочва за една година?
- В началото бях малко разочарована, само че откакто обмислих малко нещата, мисля, че дори за мен беше по-добре, тъй като в каратето имаме доста надпревари. За две месеца имаме по 4-5 надпревари и бяхме натрупали страшна отмалялост всички спортисти. Това ни пристигна сносно, отпочинахме, събрахме сили. Все отново съм единствено на 20 години, нямам толкоз опит като другите елитни състезателки. През тази година имах опция да натрупам още малко опит и да се подобря. Още по-добре стана с отлагането.
- Какви са възможностите ти за орден на олимпийските игри?
- Мисля, че имам действителни шансове да печеля квота. Всичко зависи от квалификационния шампионат. Ако се класирам в тройката, съм със сигурна квота. Има още един вид – със златния орден от Европейските игри в Минск имам късмет също да взема квота, само че би трябвало да се случат няколко други условия, с цел да стане по този метод.
- Сега нещо любопитно – предходната година в разгара на лятото участваше в Държавното състезание по лека атлетика в дисциплината щафета 4х100 м. Кое те накара да приемеш това предизвикателство?
- Вече бяха минали три-четири месеца от карантината и не се случваше нищо забавно. Всеки ден трениране, у дома, трениране, у дома и беше много скучно. От 2018 година упражнявам със Светослав Топузов, първият треньор на Тереза Маринова. Провеждам с него функционални тренировки. От много време се бъзикаше с мен и споделяше: „ Хайде да те пуснем да едно съревнование по лека атлетика! “ Съгласих се така и така нямаше надпревари по карате. Сега беше моментът! С още три девойки от неговия клуб потренирахме една седмица, не доста, тъй като имахме лагери по карате. Реших да се пусна малко за адреналин, за връщане на мотивация и най-много за разтоварване.
- Какво си казахте с другите девойки преди старта на надпреварата?
- Беше доста забавно, тъй като в тима имахме единствено една спринтьорка, другите две девойки хвърляха копия. Бяхме събрани от прът и въже. Дори деня преди щафетата продължавахме да упражняваме, тъй като не бяхме сигурни в подаването на палката. До последно не се знаеше какво ще създадем, само че мисля, че добре се представихме.
- На какво те научи японският военен спорт?
- Каратето ме построи като персона, дисциплинира ме, научи ме на почитание, на самоконтрол. Изключително доста качества придава самият спорт. Каратето не е единствено спорт, то е бойно изкуство, метод на живот.
- Чувстваш ли поддръжка от министерството на спорта?
- Да, голяма поддръжка усещаме, нищо не ни липсва. Искам да благодаря на цялото министерство и на министър Красен Кралев. Отиваме, където желаеме на подготовка, на възобновяване, всичко е на много положително равнище.
- Как гледаш на хората, които са нападателни и търсят спор? Попадала ли си в такава обстановка?
- Да, много пъти. Постоянно се случват такива обстановки около мен. Но въпреки всичко към този момент сме огромни хора, не би трябвало да решаваме проблемите с побоища. Това няма да реши казуса, би трябвало да се изговорят нещата и да се откри вярното решение, тъй че и двете страни да са удовлетворени.
- Искала ли си от време на време да раздадеш правдивост на такива хора?
- Честно казано, да, много пъти, само че въпреки всичко съм момиче, не знам до каква степен ще ми стигнат силите.
- Какво правиш, когато не си в залата и имаш отмора?
- Излизам с другари, това ми е обичаното, доста се стоварвам. Също обичам и да се возя с колата, харесва ми и постоянно да си оставам сама, да няма хора около мен. Да си седнал съм на тишина – по този начин най-вече си почивам и релаксирам.
- Каква музика обичаш да слушаш?
- Всякаква, зависи от песента.
- В какво се показва щастието за теб?
- В успехите! Те ме вършат най-щастлива. Моментите след съревнование, когато съм спечелила орден, не могат да се сравнят с нищо друго, което съм претърпяла до момента.
- На кого се обаждаш първо, когато спечелиш даден дуел или имаш към този момент орден на гърдите си?
- На сестра ми, а в случай че треньорът не е с мен на надпреварата, първо на него се обаждам. Но напоследък на всички места сме двамата и първият човек е сестра ми. Тя постоянно ме следи по време на надпревари, по какъв начин върви шампионатът, схеми, резултати… Мисля, че го претърпява, както аз.
- Как да приключим нашия диалог? Нещо за финал…
- Искам да пожелая на всички спортисти, които претърпяха тази сложна година и не престават да упражняват и да се борят за олимпиадата, да са здрави и да няма какво да ги спре да реализират това, което мечтаят!
- Ивет, здравей! Радвам се, че одобри поканата да гостуваш в предаването „ Код Спорт “! Винаги ли си толкоз усмихната?
- Здравейте! Благодаря за поканата, за мен е наслаждение! Да, мисля, че от самото начало съм усмихната, тъй като много постоянно ми го споделят. Само когато съм изморена, не съм усмихната.
- Какво се крие зад това красиво лице, когато си на татамито? Променя ли се изражението ти?
- Да, трансформира се, скрива се усмивката. Физиономията става по-сериозна, тъй като влизам във фокус, съсредоточвам се и към този момент изражението е друго.
- Как се чувстваш в конюнктура на пандемия?
- В началото ми беше много мъчно, когато ни затвориха за първи път. Бяхме на лагер в Сърбия, предстояха ни две значими надпревари, даващи точки за олимпиадата. Отложиха ги едно след друго. За една седмица отложиха съвсем всичко за два месеца напред, прибрахме се в България. Общо взето нищо не се случваше, единствено упражнявах за физическа подготовка у дома. Но на всеки един състезател му е ясно, че подготовката у дома не е както в залата. Излязох от форма, обикновено, няма по какъв начин да я подкрепям. Благодарение на лагера през май месец, когато ни качиха всички спортисти на Белмекен, тогава още веднъж започнахме добра подготовка и до момента я поддържаме сносно.
- Към какво е ориентирана подготовката ти? Кои са значимите надпревари през тази година, на които ще участваш, като изключим несъмнено олимпийските игри в Токио?
- Март месец ни предстоят две Премиер лиги, които още веднъж са за точки за олимпиадата. Все още не са раздадени квоти на нито един състезател в каратето. Май месец имаме европейско състезание, което ми е едно от най-важните надпревари тази година. Искам този път да стана не трета, а първа! След това най-съществен е квалификационният шампионат в края на юни, единствено един месец преди олимпиадата. В последния миг ще се реши кой ще вземе квоти и кой не. А след олимпиадата имаме международно състезание, което беше отсрочено от 2020 за 2021 година
- Травмата, която получи няма ли да попречи на подготовката ти?
- Гледам да не падам духом, да не го одобрявам като нещо огромно, което ще ми попречи да не преставам подготовката, както до момента. Продължавам да упражнявам с националния тим, само че съм изолирала ръката и съм единствено с двата крайници и с другата ръка.
- Как се получи тази травма?
- По време на подготовка. Този пръст от много време беше травмиран и при две обръщания едно след друго съумях много да го контузя.
- Как гледаш на триумфите, които постигаш? Хората като че ли чакат орден от теб на всяко едно съревнование. Толкова са сигурни в твоята победа!
- Доста тежко е в действителност. Това може би е едно от нещата, които най-вече ме товарят душевен. Тежи ми, тъй като непрекъснато го мисля и ми се получава някаква психическа преграда. Притеснявам се, в случай че изгубя, какво ще стане и започвам да се опасявам от провалянето. А това е най-голямата неточност.
- Как се концентрираш преди значим дуел?
- Обичам да оставам сама. Преди всяко съревнование водим диалог с треньора, той съумява да ме стимулира, приказваме единствено позитивни неща, с цел да мога да се подвигна, да се настроя душевен за надпреварата. Най-важно е душевен да се настроя, аз физически съм готова. При мен основното е в главата да съм добре, да съм стимулирана и да желая. Обичам да оставам сама, да си помисля, въображаемо да изиграя няколко срещи, което много ми оказва помощ.
- Какво е възприятието, когато едно 18-годишно момиче побеждава елита в олимпийското карате? Става въпрос за международното състезание през 2018 г….
- Това ми беше най-хубавото съревнование до момента! В последния миг смених категорията, преди този момент играех в по-горната, таман бях навършила 18 години. Много малко от елитните състезателки ме познаваха, а тъй като сме от дребна страна, постоянно ни подценяват и си споделят: „ България – първа среща? Перфектно! Сигурна победа! “ Но това изигра неприятна смешка на най-хубавата в света – украинката Анджелика Терлюга. На международното изиграх първа среща с нея. Честно да кажа, първоначално ме тормози. Как тъкмо в този момент? Винаги аз с най-хубавата! Какъв е този шанс? Но по-късно, като се замислих, си споделих, че няма какво да изгубвам! Играя против най-хубавата! И да изгубя, няма да падна от слаба. Излизам и давам всичко от себе си. Бях много стимулирана против нея и съумях да я победа. Но по-късно много лекичко се отпуснах и по тази причина изгубих втората среща, само че имах шанс да играя репешажи и да стигна до бронзовия орден.
- Как гледат в този момент на теб съперничките ти?
- Мисля, че са много обезпокоени, като излизат да играят против мен и имат огромен почит. От една страна, това е добре за мен, тъй като те имат някакъв боязън, само че от друга, постоянно са готови против мен и имат построени тактики.
- Защо избра каратето – спорт, който несъмнено не е лек за нежната половина на човечеството и сякаш е приоритет за мъжете?
- Честно казано, стана инцидентно, в действителност. Не съм имала проекти като дребна и не съм мечтала изобщо да се занимавам с карате. Но с течение на събитията, когато започнах да се занимавам с карате, напълно инцидентно просто отидох в залата…
- Как стигна до залата по карате?
- Аз съм от Долна Митрополия, близко е до Плевен. В учебното заведение, в което учех, отвориха група по карате. Като дребна обичах да отивам на всички занимания, даже национални танци или извънучилищни мероприятия. Така стана и с каратето. Със сестра ми постоянно двете бяхме на всички места, взехме решение да отидем. По принцип с каквото се захванем, не се отхвърляме до последно. С всяка една подготовка, все по-интересно ставаше. И когато започнаха да ни водят по надпревари, няма по-голяма мотивация от медалите!
- С какво този спорт те завоюва пред националните танци?
- Защото е самостоятелен, а аз обичам самостоятелните спортове. В националните танци нищо не зависи единствено от теб, а от цялата група девойки. Когато някой път някоя друга не се оправя добре, няма какво да направиш и единствено се ядосваш. А в каратето всичко зависи от теб. Колкото тренираш, по този начин и ще се представиш на надпреварата. Всичко е до теб и самостоятелно – това ми харесва!
- Как родителите ти одобриха, че двете им дъщери са избрали тъкмо този спорт?
- Нормално, постоянно са били съгласни с нашите решения. Доста от роднините ни споделиха, че аз ще съумея в каратето, тъй като съм по-мъжкарана и виждаха, че ми се удава, а и вървях напред.
- Сестра ти докога се състезаваше и за какво се отхвърли?
- До 2017 година се състезаваше. Точно, когато приключи учебно заведение, спря и с каратето. Започна да учи висше обучение в Търновския университет, там към този момент нямаше група по карате и беше мъчно да съчетава двете неща.
- Никога ли през годините не си си мислела да се откажеш от каратето?
- Доста моменти е имало, когато съм желала да се откажа. Замисляла съм се в действителност ли желая да се занимавам с това нещо, а не с нещо, което ме кара да се усещам щастлива и ми доставя наслаждение. Но това са моменти на тежки контузии или психическа отмалялост. След това постоянно съм намирала мотивация и още веднъж ми се е прибирало желанието да продължа. И до ден-днешен не скърбя и ще се занимавам докато мога с този спорт.
- Как се преодоляват такива тежки моменти? Кой е до теб в тях?
- Треньорът, тъй като той най-вече те схваща, знае по какъв начин се чувстваш, а и той е бил в такива обстановки. Дори в такива моменти той е по-близък от фамилията, тъй като в моето семейство няма спортисти. Аз съм единствената, която се занимава професионално със спорт и в много обстановки те не ме схващат. Няма по какъв начин да влязат в моето състояние.
- Колко медала си спечелила от началото на кариерата си? Помниш ли първото отличие?
- 100% към този момент са над 200 медала, спряла съм да ги броя. През 2010 година ми беше първото съревнование в град Кнежа. Беше доста забавно, само че в действителност изобщо не помня какво съм правила, тъй като още нямах визия от разпоредбите по карате. Само знаех по кое време ми дават точка и победа. Станах първа и помня, че бях доста щастлива. Много ме стимулира и започнах още повече да упражнявам, имах още по-голямо предпочитание. След два месеца още веднъж станах първа и общо взето в България имам единствено две загуби през всичките години.
- Като всеки състезател и ти мечтаеш за отличие от олимпийски игри – по какъв начин одобри обстоятелството, че най-големият конгрес се отсрочва за една година?
- В началото бях малко разочарована, само че откакто обмислих малко нещата, мисля, че дори за мен беше по-добре, тъй като в каратето имаме доста надпревари. За две месеца имаме по 4-5 надпревари и бяхме натрупали страшна отмалялост всички спортисти. Това ни пристигна сносно, отпочинахме, събрахме сили. Все отново съм единствено на 20 години, нямам толкоз опит като другите елитни състезателки. През тази година имах опция да натрупам още малко опит и да се подобря. Още по-добре стана с отлагането.
- Какви са възможностите ти за орден на олимпийските игри?
- Мисля, че имам действителни шансове да печеля квота. Всичко зависи от квалификационния шампионат. Ако се класирам в тройката, съм със сигурна квота. Има още един вид – със златния орден от Европейските игри в Минск имам късмет също да взема квота, само че би трябвало да се случат няколко други условия, с цел да стане по този метод.
- Сега нещо любопитно – предходната година в разгара на лятото участваше в Държавното състезание по лека атлетика в дисциплината щафета 4х100 м. Кое те накара да приемеш това предизвикателство?
- Вече бяха минали три-четири месеца от карантината и не се случваше нищо забавно. Всеки ден трениране, у дома, трениране, у дома и беше много скучно. От 2018 година упражнявам със Светослав Топузов, първият треньор на Тереза Маринова. Провеждам с него функционални тренировки. От много време се бъзикаше с мен и споделяше: „ Хайде да те пуснем да едно съревнование по лека атлетика! “ Съгласих се така и така нямаше надпревари по карате. Сега беше моментът! С още три девойки от неговия клуб потренирахме една седмица, не доста, тъй като имахме лагери по карате. Реших да се пусна малко за адреналин, за връщане на мотивация и най-много за разтоварване.
- Какво си казахте с другите девойки преди старта на надпреварата?
- Беше доста забавно, тъй като в тима имахме единствено една спринтьорка, другите две девойки хвърляха копия. Бяхме събрани от прът и въже. Дори деня преди щафетата продължавахме да упражняваме, тъй като не бяхме сигурни в подаването на палката. До последно не се знаеше какво ще създадем, само че мисля, че добре се представихме.
- На какво те научи японският военен спорт?
- Каратето ме построи като персона, дисциплинира ме, научи ме на почитание, на самоконтрол. Изключително доста качества придава самият спорт. Каратето не е единствено спорт, то е бойно изкуство, метод на живот.
- Чувстваш ли поддръжка от министерството на спорта?
- Да, голяма поддръжка усещаме, нищо не ни липсва. Искам да благодаря на цялото министерство и на министър Красен Кралев. Отиваме, където желаеме на подготовка, на възобновяване, всичко е на много положително равнище.
- Как гледаш на хората, които са нападателни и търсят спор? Попадала ли си в такава обстановка?
- Да, много пъти. Постоянно се случват такива обстановки около мен. Но въпреки всичко към този момент сме огромни хора, не би трябвало да решаваме проблемите с побоища. Това няма да реши казуса, би трябвало да се изговорят нещата и да се откри вярното решение, тъй че и двете страни да са удовлетворени.
- Искала ли си от време на време да раздадеш правдивост на такива хора?
- Честно казано, да, много пъти, само че въпреки всичко съм момиче, не знам до каква степен ще ми стигнат силите.
- Какво правиш, когато не си в залата и имаш отмора?
- Излизам с другари, това ми е обичаното, доста се стоварвам. Също обичам и да се возя с колата, харесва ми и постоянно да си оставам сама, да няма хора около мен. Да си седнал съм на тишина – по този начин най-вече си почивам и релаксирам.
- Каква музика обичаш да слушаш?
- Всякаква, зависи от песента.
- В какво се показва щастието за теб?
- В успехите! Те ме вършат най-щастлива. Моментите след съревнование, когато съм спечелила орден, не могат да се сравнят с нищо друго, което съм претърпяла до момента.
- На кого се обаждаш първо, когато спечелиш даден дуел или имаш към този момент орден на гърдите си?
- На сестра ми, а в случай че треньорът не е с мен на надпреварата, първо на него се обаждам. Но напоследък на всички места сме двамата и първият човек е сестра ми. Тя постоянно ме следи по време на надпревари, по какъв начин върви шампионатът, схеми, резултати… Мисля, че го претърпява, както аз.
- Как да приключим нашия диалог? Нещо за финал…
- Искам да пожелая на всички спортисти, които претърпяха тази сложна година и не престават да упражняват и да се борят за олимпиадата, да са здрави и да няма какво да ги спре да реализират това, което мечтаят!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ