Колко години от своя живот подаряваме на Facebook?
Зукърбърг и неговият екип не са основали Фейсбук с сантименталната мисъл да вършим списък на живота си, а с цел да извличат и съхраняват нашите персонални данни за облага
С всяка обява, харесване и коментар във Фейсбук построяваме все по-богат профил на своя персонален живот, усети, взаимоотношения и политически убеждения (снимка: CCO Public Domain)
Колко тъкмо знае Фейсбук за всекиго от нас? Каква информация носи профилът ни в обществената мрежа? Шокиращ отговор на този въпрос намира сама за себе си изследователката Кейти Гуд, откакто взема решение да разпечата своя Фейсбук профил на хартия. Колосалното количество страници – над 10 000 – и описанията, които тя прочита, са разтърсващи.
Подобно на доста други младежи в детството си Кейти Гууд има собствен персонален дневник. Той, както и голям брой други тетрадки от детството й, са цялостни с всевъзможни форми на мемоари от времето сред 90-те до началото на 2000-те – написани на ръка текстове, отрязъци от вестници, бележки, излъчени в клас, рисунки, фотоси, билети от визити на кино и други
Писанията свършват към 2004 година Това е годината, в която започва Фейсбук. По това време Кейти се включва в обществената мрежа и навиците й да написа в тетрадката-дневник потъват за счете на писането на компютъра, споделя в обширна обява по темета Slate.
Израстване дружно с Фейсбук
Кейти е измежду първите консуматори на мрежата. Присъединява се към нея във времето, в което Марк Зукърбърг преди малко е измислил виртуалния дневник и няма концепция какъв триумф ще пожъне по-нататък. Тогава уеб сайтът е наличен единствено за студенти и наподобява съгласуван с този съответен стадий от живота. Младежите могат да се закачат, да се „ сръчкват ”, да пишат бележки – не доста неща.
Израствайки във времето, първите участници във Фейсбук стават очевидци на това по какъв начин и обществената мрежа също „ израства ” – става налична за доста хора, появяват се нови функционалности като новините, събитията и така нататък С всяка обява, харесване, коментар участниците построяват все по-богат профил на своя персонален живот, усети, взаимоотношения и политически убеждения.
Не единствено списък на нашия живот
„ Към средата на 20-те си години започнах да чувствам, че сякаш изгубих нещо, когато изхвърлих дневниците си и ги замених със обществените медии. В последна сметка написах първата си академична обява по тематиката, до момента в който върша аспирантура. В нея настоявам, че Фейсбук не е толкоз нов или невиждан, колкото си мислехме преди време, а просто е продължение на традициите на писането на персонален дневник и на споделените книги, на които нашите предшественици са разчитали от епохи, с цел да изразят себе си и да документират живота си ”, споделя Кейти.
По нейните думи, „ Фейсбук не се разграничава толкоз доста от средновековните „ книги за другари ”, каквито аристократичните студенти в Европа са си разменяли, с цел да си пишат остроумни послания един на различен и да основават образен запис на другарството си още от учебно заведение. Колкото повече години прекарваме във Фейсбук, толкоз по-ясно става, че това не е просто цифрова сцена за ефимерно, всекидневно обществено взаимоотношение, а в действителност списък на нашия живот ”.
Но Зукърбърг и неговият екип не са проектирали Фейсбук с сантименталната мисъл за това по какъв начин ще вършим списък на живота си. Те са го проектирали да извличат и съхраняват нашите персонални данни за облага, безшумно преобразувайки нашите думи, кликвания и изображения в данни, които оказват помощ да ни се демонстрира таргетирана реклама, на която компанията разчита за своите големи доходи. Въпреки разкритията през последните години, че Фейсбук е давала данните на потребителите си на трети страни, компанията продължава да се радва на потребителска база от повече от 2,3 милиарда души ”.
Фейсбук на хартия
Кейти Гууд се замисля за това, че е консуматор на Фейсбук през съвсем половината от своя живот. Иска й се да направи нещо коренно – освен това от това да изтрие профила си или да смъкна персонално копие за запазване – алтернатива, която Фейсбук вкара през 2018 година на фона на свадите с изтеклите персонални данни и въвеждането на GDPR.
Кейти взема решение да трансформира своя Фейсбук профил в нещо като физическа книга, на която може да се прелистват страниците, сходно на тогавашните тетрадки-дневници. Всичко това се оказва мъчно, тъй като Фейсбук профилът е дълъг повече от 10 000 страници!
„ Започнах, като отидох в „ Настройки ” в акаунта си във Фейсбук, кликнах „ Вашата информация във Фейсбук ” и по-късно „ Изтеглете вашата информация ”. След половин час цялостният ми Фейсбук списък беше на твърдия ми диск в.zip файл. Разархивирането на файла беше като отварянето на килер с 20 кутии от обувки, цялостни със фотоси и отрязъци от вестници, разкривайки мащаба на моето виртуално престояване ”.
Какво има в архива
В архива Гууд открива доста разнообразни документи: списък на данните за приятелите, на поканите за събития, на изявленията и мненията, на всички лайкове и други сходни реакции. Компютърът на изследователката прекарва цяла нощ в конвертирането на този голям списък в великански PDF файл за щемпел, който възлиза на 4612 страници.
„ Един документ, на който се задържах, беше „ Постове на други хора на вашата стена ”. Моят беше дълъг повече от 300 страници. Превъртайки го до дъното, открих първите изявления, които другари от колежа оставиха на моята „ стена ” във Фейсбук през 2004 година, когато за първи път се присъединихме към уеб страницата, без да имаме визия в какво се забъркваме. Четенето на тези радостни известия от моите тогава 19-годишни другари ме извърши с носталгия. Оттогава изгубих връзка с доста от тях, само че се убедих, че – най-малко съгласно разпоредбите на Фейсбук – ние към момента сме механически „ свързани ” и „ другари ” до през днешния ден. Може би Фейсбук в последна сметка не е толкоз ужасяващ? ”, заключава тя.
Жената продължава да преглежда архива – 15 години фотоси, изявления, коментари… Преобразувани в PDF файлове, те са над 3000 страници. Тези файлове, въпреки и с големи размери, съдържат сантиментални неща, които човек би вписал в хартиения си дневник. Тук са фотосите от сватбата, дипломи и пътувания, занимателни и мъдри цитати, реплики на децата, възпоменание за умряли близки, обичани предписания, както и новинарски публикации, които са впечатлили в миналото с нещо.
Истинският претекст зад Фейсбук
„ Но други документи изглеждаха не на място и служеха като редки напомняния за корпоративния, неопределен темперамент на този списък. Сгушени като великденски яйца измежду фотосите на профила и поръчките за другарство, тези файлове ми подсетиха, че същинската причина Фейсбук да пази и сортира всички тези данни е да ме изследва и да ми продава неща ”, споделя Кейти.
И продължава: „ Документ, наименуван „ Friend Peer Group ”, да вземем за пример, в един смешно къс ред прави „ изложение на виталния стадий ”, което Фейсбук ми е прикачил на база разбора на мен и на моята другарска мрежа, по хипотеза въз основа на нашите възрасти и други набори от данни. Според Фейсбук, моите връстници и аз към този момент сме в „ Установен живот на възрастен ” – формулировка, която доста от нас биха сметнали за смешна ”.
Други файлове са по-малко занимателни. „ Рекламодатели, които са качили лист с контакти с вашата информация – това беше лист от 116 страници с компании, за множеството от които в никакъв случай не съм чувала, които са употребявали моите данни, с цел да се опитат да ми продават неща. Документът, наименуван „ Код за лицево различаване ”, беше смущаващо къс и неясен, той превежда лицето ми в огромен блок от размесен текст – код, който единствено личната технология на Фейсбук може да отключи ”.
Други документи също пазят секрети. „ История на търсенето ” разкрива смущаващо подробни записи на персоналните мании и паники на Кейти през годините. „ Сблъсъци, уплахи, хора, с които съм спорила или на които съм завидяла ― това беше информация, която в никакъв случай не съм желала да обявявам във Фейсбук, само че вместо това помолих Фейсбук да ми помогне да я намеря. Тази информация, дружно с кодовете за лицево различаване на моите деца (които не бяха включени в.zip файла, само че допускам, че Фейсбук ги има), са данните, които най-вече бих желала да изтрия от сървърите на света ”.
Животът в 10 хиляди страници
Крайният резултат е дълъг 10 057 страници. Гууд мъчно намира студио, което е склонно да разпечата подобен огромен размер на допустима цена. След няколко дни разпечатката идва по пощата – голяма купчина хартия, двустранно напечатана, натикана в картонена кутия с размера на шест телефонни указателя.
„ Нямах никакви илюзии по отношение на „ изискай възобновяване на своите данни ” – зная, че Зукърбърг ще си резервира всичко това и в никакъв случай няма да го изтрие, само че почувствах нещо изключително от това, че най-накрая мога да схвана планината от информация, която съм му дала. Постепенно понижих потреблението на Фейсбук през последната година, откакто този план ме направи по-внимателна в това какво споделям и диря там ”, споделя Кейти Гууд.
Качвайки голямата разпечатка на тавана, Гуд се замисля, че някои еко-защитници могат да я обвинят в сериозен, непотребен разход на хартия и основаване на екологичен боклук. Тя обаче се замисля и за друго. 15 години интензивност се равняват на 5 475 дни. Иначе казано, в случай че бе водила дневника си на хартия, както и преди, вероятно щеше отново да е изписала толкоз – към 10 хиляди страници, в случай че не и повече.
Друго просветление обаче я раздрусва в този миг.
„ Когато се замислих, за мен стана шокиращо ясно: бях подарила на Фейсбук потресаващо количество свои персонални данни; бях подарила на Фейсбук потресаващо количество от своя живот. Петнадесет години от живота ми и евентуално толкоз доста часове внимание, че сумарно биха се равнявали на няколко години живот ”.
С всяка обява, харесване и коментар във Фейсбук построяваме все по-богат профил на своя персонален живот, усети, взаимоотношения и политически убеждения (снимка: CCO Public Domain)
Колко тъкмо знае Фейсбук за всекиго от нас? Каква информация носи профилът ни в обществената мрежа? Шокиращ отговор на този въпрос намира сама за себе си изследователката Кейти Гуд, откакто взема решение да разпечата своя Фейсбук профил на хартия. Колосалното количество страници – над 10 000 – и описанията, които тя прочита, са разтърсващи.
Подобно на доста други младежи в детството си Кейти Гууд има собствен персонален дневник. Той, както и голям брой други тетрадки от детството й, са цялостни с всевъзможни форми на мемоари от времето сред 90-те до началото на 2000-те – написани на ръка текстове, отрязъци от вестници, бележки, излъчени в клас, рисунки, фотоси, билети от визити на кино и други
Писанията свършват към 2004 година Това е годината, в която започва Фейсбук. По това време Кейти се включва в обществената мрежа и навиците й да написа в тетрадката-дневник потъват за счете на писането на компютъра, споделя в обширна обява по темета Slate.
Израстване дружно с Фейсбук
Кейти е измежду първите консуматори на мрежата. Присъединява се към нея във времето, в което Марк Зукърбърг преди малко е измислил виртуалния дневник и няма концепция какъв триумф ще пожъне по-нататък. Тогава уеб сайтът е наличен единствено за студенти и наподобява съгласуван с този съответен стадий от живота. Младежите могат да се закачат, да се „ сръчкват ”, да пишат бележки – не доста неща.
Израствайки във времето, първите участници във Фейсбук стават очевидци на това по какъв начин и обществената мрежа също „ израства ” – става налична за доста хора, появяват се нови функционалности като новините, събитията и така нататък С всяка обява, харесване, коментар участниците построяват все по-богат профил на своя персонален живот, усети, взаимоотношения и политически убеждения.
Не единствено списък на нашия живот
„ Към средата на 20-те си години започнах да чувствам, че сякаш изгубих нещо, когато изхвърлих дневниците си и ги замених със обществените медии. В последна сметка написах първата си академична обява по тематиката, до момента в който върша аспирантура. В нея настоявам, че Фейсбук не е толкоз нов или невиждан, колкото си мислехме преди време, а просто е продължение на традициите на писането на персонален дневник и на споделените книги, на които нашите предшественици са разчитали от епохи, с цел да изразят себе си и да документират живота си ”, споделя Кейти.
По нейните думи, „ Фейсбук не се разграничава толкоз доста от средновековните „ книги за другари ”, каквито аристократичните студенти в Европа са си разменяли, с цел да си пишат остроумни послания един на различен и да основават образен запис на другарството си още от учебно заведение. Колкото повече години прекарваме във Фейсбук, толкоз по-ясно става, че това не е просто цифрова сцена за ефимерно, всекидневно обществено взаимоотношение, а в действителност списък на нашия живот ”.
Но Зукърбърг и неговият екип не са проектирали Фейсбук с сантименталната мисъл за това по какъв начин ще вършим списък на живота си. Те са го проектирали да извличат и съхраняват нашите персонални данни за облага, безшумно преобразувайки нашите думи, кликвания и изображения в данни, които оказват помощ да ни се демонстрира таргетирана реклама, на която компанията разчита за своите големи доходи. Въпреки разкритията през последните години, че Фейсбук е давала данните на потребителите си на трети страни, компанията продължава да се радва на потребителска база от повече от 2,3 милиарда души ”.
Фейсбук на хартия
Кейти Гууд се замисля за това, че е консуматор на Фейсбук през съвсем половината от своя живот. Иска й се да направи нещо коренно – освен това от това да изтрие профила си или да смъкна персонално копие за запазване – алтернатива, която Фейсбук вкара през 2018 година на фона на свадите с изтеклите персонални данни и въвеждането на GDPR.
Кейти взема решение да трансформира своя Фейсбук профил в нещо като физическа книга, на която може да се прелистват страниците, сходно на тогавашните тетрадки-дневници. Всичко това се оказва мъчно, тъй като Фейсбук профилът е дълъг повече от 10 000 страници!
„ Започнах, като отидох в „ Настройки ” в акаунта си във Фейсбук, кликнах „ Вашата информация във Фейсбук ” и по-късно „ Изтеглете вашата информация ”. След половин час цялостният ми Фейсбук списък беше на твърдия ми диск в.zip файл. Разархивирането на файла беше като отварянето на килер с 20 кутии от обувки, цялостни със фотоси и отрязъци от вестници, разкривайки мащаба на моето виртуално престояване ”.
Какво има в архива
В архива Гууд открива доста разнообразни документи: списък на данните за приятелите, на поканите за събития, на изявленията и мненията, на всички лайкове и други сходни реакции. Компютърът на изследователката прекарва цяла нощ в конвертирането на този голям списък в великански PDF файл за щемпел, който възлиза на 4612 страници.
„ Един документ, на който се задържах, беше „ Постове на други хора на вашата стена ”. Моят беше дълъг повече от 300 страници. Превъртайки го до дъното, открих първите изявления, които другари от колежа оставиха на моята „ стена ” във Фейсбук през 2004 година, когато за първи път се присъединихме към уеб страницата, без да имаме визия в какво се забъркваме. Четенето на тези радостни известия от моите тогава 19-годишни другари ме извърши с носталгия. Оттогава изгубих връзка с доста от тях, само че се убедих, че – най-малко съгласно разпоредбите на Фейсбук – ние към момента сме механически „ свързани ” и „ другари ” до през днешния ден. Може би Фейсбук в последна сметка не е толкоз ужасяващ? ”, заключава тя.
Жената продължава да преглежда архива – 15 години фотоси, изявления, коментари… Преобразувани в PDF файлове, те са над 3000 страници. Тези файлове, въпреки и с големи размери, съдържат сантиментални неща, които човек би вписал в хартиения си дневник. Тук са фотосите от сватбата, дипломи и пътувания, занимателни и мъдри цитати, реплики на децата, възпоменание за умряли близки, обичани предписания, както и новинарски публикации, които са впечатлили в миналото с нещо.
Истинският претекст зад Фейсбук
„ Но други документи изглеждаха не на място и служеха като редки напомняния за корпоративния, неопределен темперамент на този списък. Сгушени като великденски яйца измежду фотосите на профила и поръчките за другарство, тези файлове ми подсетиха, че същинската причина Фейсбук да пази и сортира всички тези данни е да ме изследва и да ми продава неща ”, споделя Кейти.
И продължава: „ Документ, наименуван „ Friend Peer Group ”, да вземем за пример, в един смешно къс ред прави „ изложение на виталния стадий ”, което Фейсбук ми е прикачил на база разбора на мен и на моята другарска мрежа, по хипотеза въз основа на нашите възрасти и други набори от данни. Според Фейсбук, моите връстници и аз към този момент сме в „ Установен живот на възрастен ” – формулировка, която доста от нас биха сметнали за смешна ”.
Други файлове са по-малко занимателни. „ Рекламодатели, които са качили лист с контакти с вашата информация – това беше лист от 116 страници с компании, за множеството от които в никакъв случай не съм чувала, които са употребявали моите данни, с цел да се опитат да ми продават неща. Документът, наименуван „ Код за лицево различаване ”, беше смущаващо къс и неясен, той превежда лицето ми в огромен блок от размесен текст – код, който единствено личната технология на Фейсбук може да отключи ”.
Други документи също пазят секрети. „ История на търсенето ” разкрива смущаващо подробни записи на персоналните мании и паники на Кейти през годините. „ Сблъсъци, уплахи, хора, с които съм спорила или на които съм завидяла ― това беше информация, която в никакъв случай не съм желала да обявявам във Фейсбук, само че вместо това помолих Фейсбук да ми помогне да я намеря. Тази информация, дружно с кодовете за лицево различаване на моите деца (които не бяха включени в.zip файла, само че допускам, че Фейсбук ги има), са данните, които най-вече бих желала да изтрия от сървърите на света ”.
Животът в 10 хиляди страници
Крайният резултат е дълъг 10 057 страници. Гууд мъчно намира студио, което е склонно да разпечата подобен огромен размер на допустима цена. След няколко дни разпечатката идва по пощата – голяма купчина хартия, двустранно напечатана, натикана в картонена кутия с размера на шест телефонни указателя.
„ Нямах никакви илюзии по отношение на „ изискай възобновяване на своите данни ” – зная, че Зукърбърг ще си резервира всичко това и в никакъв случай няма да го изтрие, само че почувствах нещо изключително от това, че най-накрая мога да схвана планината от информация, която съм му дала. Постепенно понижих потреблението на Фейсбук през последната година, откакто този план ме направи по-внимателна в това какво споделям и диря там ”, споделя Кейти Гууд.
Качвайки голямата разпечатка на тавана, Гуд се замисля, че някои еко-защитници могат да я обвинят в сериозен, непотребен разход на хартия и основаване на екологичен боклук. Тя обаче се замисля и за друго. 15 години интензивност се равняват на 5 475 дни. Иначе казано, в случай че бе водила дневника си на хартия, както и преди, вероятно щеше отново да е изписала толкоз – към 10 хиляди страници, в случай че не и повече.
Друго просветление обаче я раздрусва в този миг.
„ Когато се замислих, за мен стана шокиращо ясно: бях подарила на Фейсбук потресаващо количество свои персонални данни; бях подарила на Фейсбук потресаващо количество от своя живот. Петнадесет години от живота ми и евентуално толкоз доста часове внимание, че сумарно биха се равнявали на няколко години живот ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ