Интервю| Зорница Спасова: Горещите вълни са заплаха за здравето
Зорница Спасова е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори към Министерството на здравеопазването. Има докторска степен по климатология в СУ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Организатор е на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Зорница Спасова е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори към Министерството на здравеопазването. Има докторска степен по климатология в СУ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Организатор е на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Колко извънредно е да има близо двуседмична гореща вълна с покрай рекордни температури още през първата половина на юли?
По принцип сезонът на горещите талази е от май до септември. Обикновено стартират юни или началото на юли, когато свърши майско-юнския интервал на най-много на преваляванията, който доминира в страната, стартира сезона на горещите талази. Така че може малко да е позакъсняла дори. Лошото е, че две горещи талази - Цербер и Харон, съвсем се сливат с доста мъничък интервал. След известно спиране се чака и трета вълна. Първата е по-принцип най-тежка и смъртоносна, а когато интервалът е дълъг, се усилва топлинното натоварване на организма. Това я прави неприятна. Освен това след интервал на значителни превалявания, което покачва влажността на въздуха, горещите талази са още по-трудно търпими.
Може ли да се счита, че това е тренд, който ще остане за дълго напред?
В Европа температурите се покачват най-бързо - в света растежът е малко над градус над прединдустриалните равнища, а в Европа е над два. В България последното изследване от 2019 година демонстрира, че от 1985 година насам с всяко десетилетие броят на горещите интервали се усилва с 3.5 дни. А в Европа съгласно отчета на списание The Lancet излагането на популацията на горещи талази през 2010 - 2019 година се е нараснала с 57% спрямо 2000 - 2009 година В някои региони на Европа даже с повече от 250%. В Европа 91% от смъртните случаи при рисково време се дължат на горещи талази. Така че има забележима наклонност.
Защо Европа се затопля по-бързо?
Вероятно се дължи на по-голямата непосредственост до Арктика и на по-голямата връзка с нея по суша. В северните региони стоплянето е най-голямо поради освобождението на огромни пространства с лед и сняг. И това е тревожно, тъй като се нарушават към този момент открити циркулационни модели в атмосферата.
Реклама Колко сериозна е опасността за България?
Преди седмица излезе едно изследване, че България е на пето място през 2022 г по смъртност на 1 млн. души от популацията след южните страни Испания, Португалия, Гърция и Италия заради топлинни аргументи и предходната година са умряли 1277 индивида. Пак съгласно отчет на СЗО малко над 1000 индивида всяка година умират през лятото при горещи талази в България и прогнозите са при умерено стопляне към края на века да са 3500 индивида на година за България.
Застаряването на популацията оказва ли въздействие?
Това е единият фактор - възрастно население с доста съпътстващи болести. Освен това България има доста хронично заболели. Фактор са и ниските приходи. В добавка е и най-ниска климатизация в Европейски Съюз. Имаме и много хора, които са заети в строителството и в земеделието, т.е. работят навън.
Какво вършат други страни за акомодацията си?
Франция е забавен образец. Първо, уволни кмета на Париж преди към 20 години за това,че в едно горещо лято не се е справил, никакви ограничения не са взети и доста хора са умряли. После вършат проект за отбрана на популацията. Например в домовете за възрастни хора наложително има студена стая, където всеки да се охлажда за няколко часа. Има и изследване над каква температурна граница се усилва смъртността, тъй като за всеки регион тя е друга. И внезапно нараства с 2% при всеки спомагателен градус в Южна Европа, а с 3% в Северна Европа. Има надлежно и разнообразни кодове по какъв начин би трябвало да се работи.
Обучават се медици. Прави се медийна акция за популацията с персоналните лекари. Те прозвъняват своите пациенти. Има лист, в който всеки, който мисли, че е под риск, може да се запише. Прозвъняват се и уязвими групи. Организират се климатични доброволци, климатични скаути с присъединяване на Младежки червен кръст, които пазарят и носят храна възрастни хора по време на горещите талази.
Реклама А какво се прави в България по тематиката?
Засега единствено се приказва по медиите.
Време ли е към този момент да стартира някаква по-систематична работа?
Да, да вземем за пример в Загреб през 2019 година направиха heat екшън проект.
Къде съгласно вас се къса връзката сред проектите и тактиките и осъществяването им?
За горещите талази се заприказва интензивно преди 20 години в Европа. В България - неотдавна, дори се отричаха от някои експерти, че въобще са рискови. Лятото е обвързвано с позитивни страсти и хората не са привикнали да се пазят.
Можем ли да се каже, че дългия парещ интервал е опасност за публичното здраве?
Да. Лятото не е рисково единствено по себе си, макар че то е интервалът с най-голямо стопляне - два градуса по-топли са станали летата тук, а при 2-3 градуса покачване на междинната температура през лятото е открито, че два пъти се усилва честотата на горещите талази. Опасни са самите горещи талази, когато са в три поредни дни и повече (температурната граница за гореща вълна варира в обособените страни - над 28 градуса в Дания до над 39 в Гърция, а в България - над 32 - бел.ред.). Над две седмици, както е в този момент - това е в действителност доста. Правили сме изследване, което демонстрира, че в София в последните 5 години най-дългата гореща вълна е била 16 дни. А изобщо в страната най-дългата е 48 дни - в Благоевградска област. Има и по-горещи места от София, само че тук пък имаме топлинен остров, който усилва резултата.
По принцип сезонът на горещите талази е от май до септември. Обикновено стартират юни или началото на юли, когато свърши майско-юнския интервал на най-много на преваляванията, който доминира в страната, стартира сезона на горещите талази. Така че може малко да е позакъсняла дори. Лошото е, че две горещи талази - Цербер и Харон, съвсем се сливат с доста мъничък интервал. След известно спиране се чака и трета вълна. Първата е по-принцип най-тежка и смъртоносна, а когато интервалът е дълъг, се усилва топлинното натоварване на организма. Това я прави неприятна. Освен това след интервал на значителни превалявания, което покачва влажността на въздуха, горещите талази са още по-трудно търпими.
Може ли да се счита, че това е тренд, който ще остане за дълго напред?
В Европа температурите се покачват най-бързо - в света растежът е малко над градус над прединдустриалните равнища, а в Европа е над два. В България последното изследване от 2019 година демонстрира, че от 1985 година насам с всяко десетилетие броят на горещите интервали се усилва с 3.5 дни. А в Европа съгласно отчета на списание The Lancet излагането на популацията на горещи талази през 2010 - 2019 година се е нараснала с 57% спрямо 2000 - 2009 година В някои региони на Европа даже с повече от 250%. В Европа 91% от смъртните случаи при рисково време се дължат на горещи талази. Така че има забележима наклонност.
Защо Европа се затопля по-бързо?
Вероятно се дължи на по-голямата непосредственост до Арктика и на по-голямата връзка с нея по суша. В северните региони стоплянето е най-голямо поради освобождението на огромни пространства с лед и сняг. И това е тревожно, тъй като се нарушават към този момент открити циркулационни модели в атмосферата.
Реклама Колко сериозна е опасността за България?
Преди седмица излезе едно изследване, че България е на пето място през 2022 г по смъртност на 1 млн. души от популацията след южните страни Испания, Португалия, Гърция и Италия заради топлинни аргументи и предходната година са умряли 1277 индивида. Пак съгласно отчет на СЗО малко над 1000 индивида всяка година умират през лятото при горещи талази в България и прогнозите са при умерено стопляне към края на века да са 3500 индивида на година за България.
Застаряването на популацията оказва ли въздействие?
Това е единият фактор - възрастно население с доста съпътстващи болести. Освен това България има доста хронично заболели. Фактор са и ниските приходи. В добавка е и най-ниска климатизация в Европейски Съюз. Имаме и много хора, които са заети в строителството и в земеделието, т.е. работят навън.
Какво вършат други страни за акомодацията си?
Франция е забавен образец. Първо, уволни кмета на Париж преди към 20 години за това,че в едно горещо лято не се е справил, никакви ограничения не са взети и доста хора са умряли. После вършат проект за отбрана на популацията. Например в домовете за възрастни хора наложително има студена стая, където всеки да се охлажда за няколко часа. Има и изследване над каква температурна граница се усилва смъртността, тъй като за всеки регион тя е друга. И внезапно нараства с 2% при всеки спомагателен градус в Южна Европа, а с 3% в Северна Европа. Има надлежно и разнообразни кодове по какъв начин би трябвало да се работи.
Обучават се медици. Прави се медийна акция за популацията с персоналните лекари. Те прозвъняват своите пациенти. Има лист, в който всеки, който мисли, че е под риск, може да се запише. Прозвъняват се и уязвими групи. Организират се климатични доброволци, климатични скаути с присъединяване на Младежки червен кръст, които пазарят и носят храна възрастни хора по време на горещите талази.
Реклама А какво се прави в България по тематиката?
Засега единствено се приказва по медиите.
Време ли е към този момент да стартира някаква по-систематична работа?
Да, да вземем за пример в Загреб през 2019 година направиха heat екшън проект.
Къде съгласно вас се къса връзката сред проектите и тактиките и осъществяването им?
За горещите талази се заприказва интензивно преди 20 години в Европа. В България - неотдавна, дори се отричаха от някои експерти, че въобще са рискови. Лятото е обвързвано с позитивни страсти и хората не са привикнали да се пазят.
Можем ли да се каже, че дългия парещ интервал е опасност за публичното здраве?
Да. Лятото не е рисково единствено по себе си, макар че то е интервалът с най-голямо стопляне - два градуса по-топли са станали летата тук, а при 2-3 градуса покачване на междинната температура през лятото е открито, че два пъти се усилва честотата на горещите талази. Опасни са самите горещи талази, когато са в три поредни дни и повече (температурната граница за гореща вълна варира в обособените страни - над 28 градуса в Дания до над 39 в Гърция, а в България - над 32 - бел.ред.). Над две седмици, както е в този момент - това е в действителност доста. Правили сме изследване, което демонстрира, че в София в последните 5 години най-дългата гореща вълна е била 16 дни. А изобщо в страната най-дългата е 48 дни - в Благоевградска област. Има и по-горещи места от София, само че тук пък имаме топлинен остров, който усилва резултата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ