Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, тя

Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Броят на уязвимите хора, изложени на горещи талази по света, които от ден на ден зачестяват на фона на световното стопляне, се е нараснал с към 125 млн. в интервала 2000 – 2015 година През същия интервал продуктивността на работещите навън понижава с 5,3% в международен мащаб. Горещата работна среда се смята за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. Въпреки това, даже преди проявата на клинични признаци, топлинното безсилие оказва отрицателно въздействие върху способността на служащите да правят физическа и умствена работа. Следователно, с изключение на нездравословното влияние на топлинните талази върху човешкото здраве, понижената продуктивност на труда и икономическите загуби за обществото също са измежду сериозните отрицателни последствия от световното стопляне. Родена съм малко след средата на август и постоянно настъпването на този месец ми е носело тиха наслада, чувство за предчувстване на празника и негата от дългите безгрижни летни дни. Загубих това благополучие малко преди да навърша 20 година, когато на 1 август в един подобен парещ летен ден си отиде баба ми. Тя беше селскостопански служащ, само че с пенсионирането си не миряса у дома, а непрекъснато беше на двора ни в едно от най-големите пловдивски села, където от един декар хранеше 3 фамилии и даже продаваше земеделска продукция. Не съм виждала по-работлив човек от нея, който въобще не се жалеше, освен във връзка с работата, само че и не мислеше за здравето си, като се има поради възрастта и съпътстващите болести. Пловдивските жеги са известни на всички, само че единствено който е работил на полето може да ги разбере същински. Определено би трябвало да си млад и здрав, с цел да ги понесеш, само че в този момент си припомням и случая на един 40-годишен мъж, който умрял, откакто жънал 2 денонощия. Всъщност земеделските служащи са една от най-уязвимите професионални групи, които ще бъдат наранени от изменението на климата. При тях вероятността да починат от жегите е 25 пъти по-голяма спрямо хората, които не работят навън. Това е и най-голямата група работещи на открито – броят им в международен мащаб доближава 1 милиарда души. В Съединени американски щати бранш земеделие е на трето място по смъртност, обвързвана с горещото време. При селскостопанските служащи е налице четири пъти по-голяма възможност от поява на свързани с топлината болести. Проучване на смъртните случаи при горещо време за интервала 1977 – 2001 година в Североизточна Каролина, Съединени американски щати, демонстрира 45% дял на земеделските производители. Около 94% от тях оповестяват, че работят при рискови температури и 40% претърпяват признаци, свързани с топлинен стрес. За тази категория трудещи се постоянно липсват стратегии за професионално здраве и сигурност. При ниски равнища на машинизация в селското стопанство и мотивация посредством възнаграждение на база продукция, селскостопанските служащи в страните с ниски и междинни приходи могат да бъдат изложени на релативно по-висок риск от топлинна експозиция. Установено е, че доста от умрелите при горещо време селскостопански служащи са родени в чужбина, имат лимитирани езикови знания и постоянно не са аклиматизирани към натоварвания в горещо време, когато стартират сезонна работа. В бъдеще се чака земеделските служащи, дружно със заетите в бранш строителство, да бъдат най-засегнатите от покачването на летните температури – 83% от изгубените работни часове заради топлинен стрес през 1995 година са били в бранш селско стопанство, и се чака той да съставлява 60% от тези загуби през 2030 година Докато строителството съставлява единствено 6% от изгубените работни часове заради топлинен стрес през 1995 година, се чака този дял да нарасне до 19% до 2030 година Повечето от работните часове, изгубени от топлинен стрес в Северна Америка, Западна Европа, Северна и Южна Европа и в арабските страни, са в строителния бранш. Строителните служащи заемат максимален дял (36%) и в трудовите злополуки с летален излаз, свързани с топлината. Другите наранени браншове са текстилна индустрия (много от заетите в нея работят във заводи и работилници без климатици), горска индустрия, сметосъбиране, ремонтни действия, превоз, туризъм, бранш услуги, спорт и други Определени специалности, които включват повече физическо изпитание и/или по-плътно облекло (напр. пожарникари), са високорискови. Същото се отнася за специалности, свързани с работа до спомагателен източник на топлота, например пещи, печки и други Според професора по физиология Ларс Нибо от университета в Копенхаген, Дания, който работи по план, наименуван HEAT-SHIELD, предопределен да изследва резултатите от излагането на топлота върху продуктивността на служащите в промишлените браншове, даже в Европа работещите в производството, строителството, превоза, туризма и селското стопанство заемат половината от работната мощ. Температури над 39°C могат да убият. Но даже и да не се стигне до смъртни случаи, такива градуси могат да създадат доста хора неработоспособни или да намалят темповете им на работа. Още при 24 – 26°C продуктивността на труда стартира да понижава. В Европа, да вземем за пример, селскостопанските и строителните служащи губят към 15% от ефикасното работно време, когато температурата надвиши 30°C, което доближава до съвсем един работен ден на седмица, отбелязва проф. Нибо, базирайки се на разбори на HEAT-SHIELD. При 33 – 34°C човек, работещ с умерена активност на работа, губи 50% от работоспособността си. При високи температури на въздуха, осъществяването даже на съществени задания в офис среда става мъчно, защото настава умствена отмалялост. Някои групи служащи са по-уязвими от други, тъй като изпитват топлинен стрес при по-ниски температурни прагове. Възрастните служащи имат по-ниска физиологична резистентност на високи температури, а те съставляват възходящ дял на чиновниците – естествена последица от застаряването на популацията. Фигура 1: Работници създават сол във Виетнам. Източник: Pixabay. Високите температури могат да увредят жизненоважни органи като сърцето, мозъка, бъбреците и белите дробове, да изострят редица болести и да усилят риска от гибел. Екстремната топлота може да предизвика проявата на инфаркти и инсулти при податливи пациенти заради покачвания вискозитет на кръвта и да увеличи риска от сърдечно-съдова гибел. Горещите, влажни дни могат да провокират признаци на астма, а по-топлият климат удължава сезона на алергиите към пъстър прашец. Друг непряк резултат от повишението на температурите е връзката със замърсяването на въздуха. Със стоплянето равнищата на замърсяване на въздуха, изключително лекомислен озон и фини прахови частици, се усилват в някои обитаеми райони, даже когато излъчванията на замърсители на въздуха не са нарастнали. Икономическите загуби
Според Международната организация на труда (МОТ), даже и да се окаже допустимо световното стопляне да се ограничи до края на века, насъбраните финансови загуби заради топлинен стрес ще доближат 2400 милиарда щатски $ до 2030 година (спрямо 280 милиарда щатски $ през 1995 година и 311 милиарда щатски $ през 2010 г.). Ако в този момент не се направи нищо за намаляване на изменението на климата, тези разноски ще бъдат доста по-високи, защото световните температури ще се повишат още повече към края на века. Прогнозите, основани на повишение на световната температура с 1,5°C до края на 21 век, както и на трендовете в работната мощ, допускат, че през 2030 година 2,2% от общите работни часове в международен мащаб ще бъдат изгубени заради високи температури, а в Южна Азия и Западна Африка произлизащата от горещините загуба на продуктивност може даже да доближи 5%. Това е загуба на продуктивност, равна на 80 млн. работни места на цялостен работен ден. Тази оценка обаче е консервативна, защото като се изключи че постулира, че дълготрайното повишение на междинната световна температура няма да надвиши 1,5°C, тя се основава на догатката, че селскостопанските и строителните действия се правят на сянка. Това съмнение се базира частично на обстоятелството, че в тропическите страни към 40% от дните са облачни и частично на това, че някои задания, изключително в селското стопанство, постоянно могат да бъдат преместени в часове от деня, когато е по-малко горещо. Ако вместо това приемем, че селскостопанските и строителните работи се правят на слънце, плануваната загуба на работни часове в международен мащаб през 2030 година доближава до 3,8% – еквивалента на 136 млн. работни места на цялостен работен ден. Тъй като световното стопляне ще продължи след 2030 година, по-големите покачвания на температурите се чака да понижат продуктивността на труда още повече. Какво може да се направи? Според МОТ решенията съществуват. Структурната промяна на аграрните стопански системи следва да се форсира, тъй че по-малко селскостопански служащи да бъдат изложени на високи температури, както и да се понижи физическото изпитание при полагане на този тип труд. Други значими политически ограничения са развиването на умения, насърчаването на удобна среда за устойчиви предприятия, обществените вложения в инфраструктура и усъвършенстваната интеграция на разрастващите се страни в международната търговия. На равнище работно място, точната прогноза за метеорологичните условия в съответния географски район, адаптирането на работното облекло и съоръжение и софтуерните усъвършенствания могат да улеснят служащите и техните работодатели да се оправят с по-високите температури. Работодателите и служащите би трябвало да обсъдят дружно по какъв начин да поправят работното време, в допълнение към приемането на други ограничения за сигурност и здраве при работа. Международно изследване, оповестено през 2021 година (6) открива, че започването на работа с 1 час по-рано понижава загубите от високите температури с 18%, а започването на работа с 2 ч. по-рано – респективно с цели 33%. Фигура 5: В селското стопанство от дълго време се практикува ранното започване на работния ден. Международното съдействие и координацията на взаимните старания са също основна част от пакета от решения на казуса с топлинния стрес. Международните трудови стандарти, като например Конвенцията за сигурност и здраве при работа, може да оказват помощ за ориентиране на държавните управления при създаването на национални политики за справяне със здравните опасности при работа в условия на топлинен стрес. Наближава тазгодишният 1 август, а преди него са горещниците – на 28, 29 и 30-ти юли. Това са най-горещите дни в годината съгласно националната метеорология – сърцето на лятото. Те почти съответстват и в климатичен аспект, въпреки че от година на година най-топлите дни могат да варират като дати. Важно е да се следи прогнозата за времето. Глобалното стопляне не е присъда и съществуват ограничения, които да ни оказват помощ да се предпазим от огромните горещини, даже да се постанова да работим на открито, въпреки най-песимистичните прогнози да настояват, че ще стане толкоз горещо, че ще бъде невероятно да се работи навън. На този стадий промени в трудовото законодателство, засиленият надзор над работодателите и приемането на самостоятелни ограничения към момента биха могли да ни оказват помощ да се предпазим. Защото зад сухата статистика стоят човешки ориси, които могат да се трансформират в действителност за момент. _____________________________________________________________________________________________ В обявата са употребявани материали от: Димитрова И. (2016), Съвременни аспекти на професионалната експозиция на прегряващ микроклимат, сп. „ Здраве и сигурност при работа “, Том 2, кн. 1, стр. 5-20
ClimateCost. Economics of climate change. ClimateCost Home,
Lancet countdown report on climate change and human health, 2020
Martínez-Solanas, É.; López-Ruiz, M.; Wellenius, G.A.; Gasparrini, A.; Sunyer, J.; Benavides, F.G.; Basagaña, X. 2018. “Evaluation of the impact of ambient temperatures on occupational injuries in Spain”, in Environmental Health Perspectives, Vol. 126, No. 6
Morabito M., L. Cecchi, P. A. Modesti, S. Orlandini (2006), Relationship between Work-Related Accidents and Hot Weather Conditions in Tuscany (Central Italy), Industrial Health 44(3):458- 64, August
Morabito M., A. Messeri, A. Crisci, J. Bao and R. Ma, S. Orlandini, C. Huang, T. Kjellstrom, Heat-related productivity loss: benefits derived by working in the shade or work-time shifting, International Journal of Productivity and Performance Management Vol. 70 No. 3, 2021 pp. 507-525
Morrissey MC, Brewer GJ, Williams WJ, Quinn T, Casa DJ. Impact of occupational heat stress on worker productivity and economic cost. Am J Ind Med. 2021; 64:981‐988
Pixabay.com
Szabó Amanda Imola, 80 millió állás szűnhet meg globálisan 2030-ig a fokozódó hőstressz miatt, 2022-02-15,
Working on a warmer planet: The impact of heat stress on labour productivity and decent work, International Labour Office – Geneva, ILO, 2019