Зорница Илиеав: Ще успее ли Турция с посредническата роля?
Зорница Илиеав
Днес Турция празнува успеха през 1915 г при Чанаккале
Онази победа, от която стартира възходът на Ататюрк.
Онази победа над англичани и французи, в която против 568 хил бойци Османската империя води война с 315 хил турски бойци и дава повече от 77 хил убити.
Но записва в историята си със златни букви успеха над „ велики” сили, което и през днешния ден изпълва с горделивост редовите жители на Турция.
Онези жители, които не не помнят думите на Ататюрк при Чанаккале – „ аз не ви повелявам да атакувате, повелявам ви да умрете като знаете, че в бъдеще нашето място ще заемат други войски и други командири”.
А за ролята на България в тази борба може да се съди по обстоятелството, че до края на дните си Чърчил е запазил отрицателни усеща към страната ни.
В случая по-важно е, че Турция чества в интервал, когато външният министър на Украйна, Кулеба, споделя, че „ Турция е деен играч” и „ Турция е сред страните, които желаеме да бъдат наш поръчител при договарянията с Русия”.
Заявява го при визитата на Чавушоолу, турски външен министър, в Киев, което се прави оценка високо поради поредна политика за ходатайство за прекъсване на бойните дейности на територията на Украйна и „ се приготви почвата за диалог на водачите на двете воюващи страни и то в най-кратък срок”.
Последното е изказване на Чавушоолу при визитата в Киев, откакто е разговарял с Лавров в Москва. Надеждата е тази среща да се реализира в Анкара или Истанбул. При диалозите с Чавушоолу обаче Кулеба не е пропуснал да съобщи, че „ основните тематики би трябвало да се разискват с Путин”.
Каквото и да се приказва у нас, в случай че някой може да се похвали с дивиденти досега от спора в Украйна, именуван война или специфична интервенция според от гледната точка, то това не е безусловно единствено Съединени американски щати или Китай.
Анкара е с не по-малки упоритости за „ играч” в тази рецесия и без значение от вътрешните и външни аргументи, видно е, че печели позиции на допустим балансьор. Ние за следващ път изпуснахме влака, само че за сметка на това си имаме задоволително наши си проблеми и разделяне във всички направления измежду общество и хайлайф. В такава обстановка няма метод за изяви в интернационален проект.
Докато в Турция всички стоят зад национални ползи и даже опозицията е редуцирала рецензиите си против ръководещите в този миг. И те наблюдават деликатно думите на Калън, представител на президента Ердоган, който е участвал на телефонния му диалог през вчерашния ден с Путин.Защото пред Военновъздушни сили е изяснил, че настояванията на Русия са в две категории.
В първата има 4 стремежи, които Украйна елементарно може да одобри. Най-голямото е за опазване на неутралитет на страната и безучастие в НАТО, с което Зеленски към този момент съобщи, че се е съгласил. Другите претенции в І-ва кагегория са за развой на разоръжаване на Украйна т.е. да не бъде опасност за Русия, за опазване на съветския език в страната и за пречистване на региона от нацисти.
В коментара на Военновъздушни сили за последното се споделя, че това е недопустимо за Зеленски, тъй като той е евреин, изгубил е родственици във Войната и това априори изключва благосклонности към нацистите. Без да се загатва за нелицеприятни мемоари за злодеяния дружно с нацистите против евреи на поляци, да вземем за пример или бандеровци.
И за нежеланието на Кнесета да изслуша тъкмо Зеленски на свое съвещание. Има си аргументи, нали? Сложни времена и комплицирани ориси.Турция смята, че и това изискване Зеленски може да одобри без специфични възражения. За втората категория претенции на Путин мнението е, че „ те ще бъдат одобрявани след персонална среща сред Путин и Зеленски”.
Калън е допълнил, че Путин не е декларирал елементи по този мотив, само че е споделил, че статута на Крим и Донбес са негови цели.
Все отново не трябва да се подценяват отзиви в Турция, че единствено час откакто съобщи, че Украйна се отхвърля от участие в НАТО, Зеленски отхвърли подобен вид.
Нешо като тука има, тука нема. Редица коментатори в Анкара са уверени, че „ нацистите не работят на цялата територия на Украйна, а народът ги ненавижда”. На думи и англосаксонският свят не ги приема, само че и не поддържа унищожаването им. Нещо като случаите с радикалните ислямистки групировки в Близкия изток, които се разделят на „ наши” за поддръжка и „ ваши” за борби с тях.
В Турция не се крият мнения, че в Украйна няма нищо друго с изключение на Съединени американски щати и не се вижда роля на национално държавно управление. Няма изясненост в такава обстановка по какъв начин ще се реализиран резултати при договаряния тъкмо със Зеленски, да вземем за пример.Въпрос с нараснала компликация, както свикнахме да споделяме. Именно по тази причина и Хулуси Акар, министър на защитата на Турция, на въпрос на публицисти какви ще са стъпките на Турция за настояванията на Зеленски, той акцентира, че „ заради съществуващите връзки с Русия, ще се подхожда доста внимателно”.
Анкара непрестанно повтаря, че поддържа връзки и с Украйна, и с Русия и за нея ролята на медиатор е най-хубавото, което може да се направи в името на мира. Относно наложените наказания отговорът е също добре обмислен. Анкара поддържа наложени наказания от Организация на обединените нации, само че кардинално „ това не би трябвало да се разраства, а да се ограничават”. Задачата е „ допустимо най-бързо да спре огъня”.
Според Акар „ някои извънредно твърди споделят, че би трябвало да се приложат повече санкции”, само че съгласно него, „ в случай че това е по този начин, щеше ли да има Анталия, където се стигна до омекотяване”. Неговият извод е, че „ би трябвало да се оцени равновесието сред облаги и загуби”. А за Анкара е значимо да се освободят 2 турски самолета, които на 23 февруари са пристигнали в Украйна с помощ, без конкретика каква е, а в този момент не могат да изоставен страната.Освен това има и 100 турски жители, блокирани от боевете на украинска територия. Турските кораби в съветски пристанища към този момент пътуват към Турция и то натоварени с олио. Ердоган се е споразумял с Путин по въпроса.
В тази връзка турски медии оповестяват за изявление на съветския дипломат в Босна и Херцеговина, Игор Калабухов, който декларирал, че „ народът на Босна има право да реши за участие в НАТО, само че и Москва има право да реагира”. Напомнил, че образецът с Украйна демонстрира какви са съветските упования.
А Пол Колби, някогашен началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, пък декларирал, че най-добре е Турция да изпрати закупените от нея съветски системи С-400 на Украйна и за сметка на това ще получи от Съединени американски щати бленуваните самолети F-35. Вашингтон уговаря ту едни, ту други, в това число очевидно и нас, за изпращане на С-300 на Киев, само че има и по-интересни оферти – за турските С-400. Колкото повече оръжия в Украйна, толкоз повече края на войната не се вижда. Тактиката очевидно е да се гаси огън с бензин, с цел да се изтощи Русия.
Пък Лавров дано си споделя, че „ глобите не работят, както са очаквали” и че „ Зеленски се доверява единствено на русофобски настроени политици в САЩ”. Кой крив, кой прав ще се обяснява в бъдеще, само че един шивач в Чехия почнал да шие възглавници с лика на Зеленски и добре се продавали.
С облика на Зеленски несъмнено се спи по-спокойно. Шивачът казвал, че „ Зеленски се е трансформирал в секс знак и това продава”. Някои печелят без подозрение тъкмо по време на война. Но умират почтени жители и това е нещастието. Другото е въпрос за договаряния и дипломация. Дано съумеят окуражените в тази тенденция.
Днес Турция празнува успеха през 1915 г при Чанаккале
Онази победа, от която стартира възходът на Ататюрк.
Онази победа над англичани и французи, в която против 568 хил бойци Османската империя води война с 315 хил турски бойци и дава повече от 77 хил убити.
Но записва в историята си със златни букви успеха над „ велики” сили, което и през днешния ден изпълва с горделивост редовите жители на Турция.
Онези жители, които не не помнят думите на Ататюрк при Чанаккале – „ аз не ви повелявам да атакувате, повелявам ви да умрете като знаете, че в бъдеще нашето място ще заемат други войски и други командири”.
А за ролята на България в тази борба може да се съди по обстоятелството, че до края на дните си Чърчил е запазил отрицателни усеща към страната ни.
В случая по-важно е, че Турция чества в интервал, когато външният министър на Украйна, Кулеба, споделя, че „ Турция е деен играч” и „ Турция е сред страните, които желаеме да бъдат наш поръчител при договарянията с Русия”.
Заявява го при визитата на Чавушоолу, турски външен министър, в Киев, което се прави оценка високо поради поредна политика за ходатайство за прекъсване на бойните дейности на територията на Украйна и „ се приготви почвата за диалог на водачите на двете воюващи страни и то в най-кратък срок”.
Последното е изказване на Чавушоолу при визитата в Киев, откакто е разговарял с Лавров в Москва. Надеждата е тази среща да се реализира в Анкара или Истанбул. При диалозите с Чавушоолу обаче Кулеба не е пропуснал да съобщи, че „ основните тематики би трябвало да се разискват с Путин”.
Каквото и да се приказва у нас, в случай че някой може да се похвали с дивиденти досега от спора в Украйна, именуван война или специфична интервенция според от гледната точка, то това не е безусловно единствено Съединени американски щати или Китай.
Анкара е с не по-малки упоритости за „ играч” в тази рецесия и без значение от вътрешните и външни аргументи, видно е, че печели позиции на допустим балансьор. Ние за следващ път изпуснахме влака, само че за сметка на това си имаме задоволително наши си проблеми и разделяне във всички направления измежду общество и хайлайф. В такава обстановка няма метод за изяви в интернационален проект.
Докато в Турция всички стоят зад национални ползи и даже опозицията е редуцирала рецензиите си против ръководещите в този миг. И те наблюдават деликатно думите на Калън, представител на президента Ердоган, който е участвал на телефонния му диалог през вчерашния ден с Путин.Защото пред Военновъздушни сили е изяснил, че настояванията на Русия са в две категории.
В първата има 4 стремежи, които Украйна елементарно може да одобри. Най-голямото е за опазване на неутралитет на страната и безучастие в НАТО, с което Зеленски към този момент съобщи, че се е съгласил. Другите претенции в І-ва кагегория са за развой на разоръжаване на Украйна т.е. да не бъде опасност за Русия, за опазване на съветския език в страната и за пречистване на региона от нацисти.
В коментара на Военновъздушни сили за последното се споделя, че това е недопустимо за Зеленски, тъй като той е евреин, изгубил е родственици във Войната и това априори изключва благосклонности към нацистите. Без да се загатва за нелицеприятни мемоари за злодеяния дружно с нацистите против евреи на поляци, да вземем за пример или бандеровци.
И за нежеланието на Кнесета да изслуша тъкмо Зеленски на свое съвещание. Има си аргументи, нали? Сложни времена и комплицирани ориси.Турция смята, че и това изискване Зеленски може да одобри без специфични възражения. За втората категория претенции на Путин мнението е, че „ те ще бъдат одобрявани след персонална среща сред Путин и Зеленски”.
Калън е допълнил, че Путин не е декларирал елементи по този мотив, само че е споделил, че статута на Крим и Донбес са негови цели.
Все отново не трябва да се подценяват отзиви в Турция, че единствено час откакто съобщи, че Украйна се отхвърля от участие в НАТО, Зеленски отхвърли подобен вид.
Нешо като тука има, тука нема. Редица коментатори в Анкара са уверени, че „ нацистите не работят на цялата територия на Украйна, а народът ги ненавижда”. На думи и англосаксонският свят не ги приема, само че и не поддържа унищожаването им. Нещо като случаите с радикалните ислямистки групировки в Близкия изток, които се разделят на „ наши” за поддръжка и „ ваши” за борби с тях.
В Турция не се крият мнения, че в Украйна няма нищо друго с изключение на Съединени американски щати и не се вижда роля на национално държавно управление. Няма изясненост в такава обстановка по какъв начин ще се реализиран резултати при договаряния тъкмо със Зеленски, да вземем за пример.Въпрос с нараснала компликация, както свикнахме да споделяме. Именно по тази причина и Хулуси Акар, министър на защитата на Турция, на въпрос на публицисти какви ще са стъпките на Турция за настояванията на Зеленски, той акцентира, че „ заради съществуващите връзки с Русия, ще се подхожда доста внимателно”.
Анкара непрестанно повтаря, че поддържа връзки и с Украйна, и с Русия и за нея ролята на медиатор е най-хубавото, което може да се направи в името на мира. Относно наложените наказания отговорът е също добре обмислен. Анкара поддържа наложени наказания от Организация на обединените нации, само че кардинално „ това не би трябвало да се разраства, а да се ограничават”. Задачата е „ допустимо най-бързо да спре огъня”.
Според Акар „ някои извънредно твърди споделят, че би трябвало да се приложат повече санкции”, само че съгласно него, „ в случай че това е по този начин, щеше ли да има Анталия, където се стигна до омекотяване”. Неговият извод е, че „ би трябвало да се оцени равновесието сред облаги и загуби”. А за Анкара е значимо да се освободят 2 турски самолета, които на 23 февруари са пристигнали в Украйна с помощ, без конкретика каква е, а в този момент не могат да изоставен страната.Освен това има и 100 турски жители, блокирани от боевете на украинска територия. Турските кораби в съветски пристанища към този момент пътуват към Турция и то натоварени с олио. Ердоган се е споразумял с Путин по въпроса.
В тази връзка турски медии оповестяват за изявление на съветския дипломат в Босна и Херцеговина, Игор Калабухов, който декларирал, че „ народът на Босна има право да реши за участие в НАТО, само че и Москва има право да реагира”. Напомнил, че образецът с Украйна демонстрира какви са съветските упования.
А Пол Колби, някогашен началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, пък декларирал, че най-добре е Турция да изпрати закупените от нея съветски системи С-400 на Украйна и за сметка на това ще получи от Съединени американски щати бленуваните самолети F-35. Вашингтон уговаря ту едни, ту други, в това число очевидно и нас, за изпращане на С-300 на Киев, само че има и по-интересни оферти – за турските С-400. Колкото повече оръжия в Украйна, толкоз повече края на войната не се вижда. Тактиката очевидно е да се гаси огън с бензин, с цел да се изтощи Русия.
Пък Лавров дано си споделя, че „ глобите не работят, както са очаквали” и че „ Зеленски се доверява единствено на русофобски настроени политици в САЩ”. Кой крив, кой прав ще се обяснява в бъдеще, само че един шивач в Чехия почнал да шие възглавници с лика на Зеленски и добре се продавали.
С облика на Зеленски несъмнено се спи по-спокойно. Шивачът казвал, че „ Зеленски се е трансформирал в секс знак и това продава”. Някои печелят без подозрение тъкмо по време на война. Но умират почтени жители и това е нещастието. Другото е въпрос за договаряния и дипломация. Дано съумеят окуражените в тази тенденция.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ