Защо хора доброволно живеят в арктически пустини?
Зоната на суровите арктически пустини обгръща огромна част от островите в Северния Ледовит океан и неговото крайбрежие на континенталната част на Русия. Дори и там обаче живеят хора.
Там, където свършва тундрата, стартира зоната на арктическите пустини – най-северната от естествените екосистеми. Това обаче не е безконечен пясък, както е на юг, а ледове и сняг до самия небосвод. „Северният полюс постоянно ми се е коствал изцяло отдалечен, загадъчен, леден и даже по-опасен от космоса“, актуалният съветски публицист Евгений Гришковец, който взе участие в арктическа експедиция през лятото на 2021 година. „Да ви кажа почтено, действителността надмина всички мои упования. Това е място, където слънцето не залязва, а те обикаля и това е върхът на света!“
Зима със сняг и без сняг
„Тук има зима със сняг от септември до май и зима без сняг от юни до август“, споделя Игор Петреня от чукотското село Билингса, който към този момент няколко месеца работи като заместник-директор в локалното учебно заведение.
В Билингса, което се намира на крайбрежието на Източносибирско море, живеят по-малко от 200 души. Всички те се занимават с обичайни занаяти или работят на метеорологичната станция. До административния център, град Певек, има към 400 км. А в близост – нищо.
Тези краища се смятат за най-слабо пригодни за живот: единствено си представете, че снегът не се топи съвсем през цялата година, а едвам през лятото температура се покачва малко над нулата. Полярната нощ трае три-четири месеца, а през лятото на нейно място идва полярният ден. Заради неналичието на растителност и близостта до океана тук ветровете просто те повалят.
През август, когато настане най-голямата „горещина“, термометърът демонстрира не повече от 10 градуса. А при започване на септември снегът към този момент вали за цялата зима. „Като цяло обаче локалният климат ми харесва“, споделя Игор. „Не обичам жегата. И тук е точното място“. Признава обаче, че гората му липсва.
Арктическата пустиня наподобява на южната освен поради тоталната низина – без дървета и шубраци, само че поради сухия въздух, а оттатък Полярния кръг той даже е още по-сух.
Една от забавните особености на арктическата пустиня е мощната наелектризираност. „Можеш да се ръкостиснеш за привет и ще те удари мощно ток, можеш да подадеш флашка от ръка на ръка и ще протече искра и флашката „ще изгори“,“ споделя Игор. „Сядаш на стола на работното си място, допираш се до метал да вземем за пример, до радиатора или до електрическата печка, с цел да се разредиш и по-късно започваш да работиш с мишката на компютъра. Отиваш в банята, слагаш ръце под водната бликам и леко те удря ток. Това става постоянно“. Вероятно човек е непрекъснато напрегнат поради близостта до полюса, допуска Игор.
Простор за туризма
Михаил Воскресенски/Sputnik
Територията на арктическите пустини включва и архипелазите Нова Земя, Земята на Франц-Йосиф, Новосибирските острови, а също и най-северните елементи на Ямал, Таймир, Якутия и Чукотка. Тук обитаемоте пунктове са прекомерно малко: с изключение на Билингса в зоната на арктическите пустини на „материка“ се намират селцата Диксон на полуостров Таймир (малко над 500 жители), Баренцбург на остров Шпицберген (490 души), а също и няколко селища, където на служащи на смени добиват газ и нефт, на които Арктика е толкоз богата. А на островите на Северния Ледовит океан има единствено военни бази и полярни станции, където работят учени.
Вадим Савицкий/Sputnik
„Арктически трилистник“ и „Северен килим“ са най-северните бази на Русия, които са ситуирани на островите Земята на Александра и Котелни. Всяка база има няколко сгради, свързани с проходи, тъй че на военнослужещите да не им се постанова да излизат без потребност навън.
Министерство на защитата на Русия (CC BY 4.0)
На остров Хейс, който е част от архипелага Земята на Франц Йосиф, от руски времена работи най-северната метеорологична станция на страната. Тук живеят единствено петима души, въпреки че преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики те са били 400.
Лев Федосеев/ТАСС
Една от заплахите, с която могат да се сблъскат жителите на арктическите пустини, са белите мечки. В търсене на храна те могат да влязат при хората.
Макар тези места да са труднодостъпни и рискови, те притеглят доста туристи. Някои острови на архипелазите Земята на Франц Йосиф и Нова Земя оформят най-големия в Русия народен парк „Руската Арктика“.
Всяка година към 1500 туристи идват на островите на Северния Ледовит океан да се полюбуват на птиците, да видят величествените ледници, местата, където се събират колонии на моржове и фантастични арктически ландшафти. До там човек може да стигне от Мурманск или Архангелск единствено с ледоразбивач, а обиколката за една седмица е на баснословната цена от $5000 за едно място в каюта. Затова пък каква романтика!
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Там, където свършва тундрата, стартира зоната на арктическите пустини – най-северната от естествените екосистеми. Това обаче не е безконечен пясък, както е на юг, а ледове и сняг до самия небосвод. „Северният полюс постоянно ми се е коствал изцяло отдалечен, загадъчен, леден и даже по-опасен от космоса“, актуалният съветски публицист Евгений Гришковец, който взе участие в арктическа експедиция през лятото на 2021 година. „Да ви кажа почтено, действителността надмина всички мои упования. Това е място, където слънцето не залязва, а те обикаля и това е върхът на света!“
Зима със сняг и без сняг
„Тук има зима със сняг от септември до май и зима без сняг от юни до август“, споделя Игор Петреня от чукотското село Билингса, който към този момент няколко месеца работи като заместник-директор в локалното учебно заведение.
В Билингса, което се намира на крайбрежието на Източносибирско море, живеят по-малко от 200 души. Всички те се занимават с обичайни занаяти или работят на метеорологичната станция. До административния център, град Певек, има към 400 км. А в близост – нищо.
Тези краища се смятат за най-слабо пригодни за живот: единствено си представете, че снегът не се топи съвсем през цялата година, а едвам през лятото температура се покачва малко над нулата. Полярната нощ трае три-четири месеца, а през лятото на нейно място идва полярният ден. Заради неналичието на растителност и близостта до океана тук ветровете просто те повалят.
През август, когато настане най-голямата „горещина“, термометърът демонстрира не повече от 10 градуса. А при започване на септември снегът към този момент вали за цялата зима. „Като цяло обаче локалният климат ми харесва“, споделя Игор. „Не обичам жегата. И тук е точното място“. Признава обаче, че гората му липсва.
Арктическата пустиня наподобява на южната освен поради тоталната низина – без дървета и шубраци, само че поради сухия въздух, а оттатък Полярния кръг той даже е още по-сух.
Една от забавните особености на арктическата пустиня е мощната наелектризираност. „Можеш да се ръкостиснеш за привет и ще те удари мощно ток, можеш да подадеш флашка от ръка на ръка и ще протече искра и флашката „ще изгори“,“ споделя Игор. „Сядаш на стола на работното си място, допираш се до метал да вземем за пример, до радиатора или до електрическата печка, с цел да се разредиш и по-късно започваш да работиш с мишката на компютъра. Отиваш в банята, слагаш ръце под водната бликам и леко те удря ток. Това става постоянно“. Вероятно човек е непрекъснато напрегнат поради близостта до полюса, допуска Игор.
Простор за туризма
Михаил Воскресенски/Sputnik Територията на арктическите пустини включва и архипелазите Нова Земя, Земята на Франц-Йосиф, Новосибирските острови, а също и най-северните елементи на Ямал, Таймир, Якутия и Чукотка. Тук обитаемоте пунктове са прекомерно малко: с изключение на Билингса в зоната на арктическите пустини на „материка“ се намират селцата Диксон на полуостров Таймир (малко над 500 жители), Баренцбург на остров Шпицберген (490 души), а също и няколко селища, където на служащи на смени добиват газ и нефт, на които Арктика е толкоз богата. А на островите на Северния Ледовит океан има единствено военни бази и полярни станции, където работят учени.
Вадим Савицкий/Sputnik „Арктически трилистник“ и „Северен килим“ са най-северните бази на Русия, които са ситуирани на островите Земята на Александра и Котелни. Всяка база има няколко сгради, свързани с проходи, тъй че на военнослужещите да не им се постанова да излизат без потребност навън.
Министерство на защитата на Русия (CC BY 4.0) На остров Хейс, който е част от архипелага Земята на Франц Йосиф, от руски времена работи най-северната метеорологична станция на страната. Тук живеят единствено петима души, въпреки че преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики те са били 400.
Лев Федосеев/ТАСС Една от заплахите, с която могат да се сблъскат жителите на арктическите пустини, са белите мечки. В търсене на храна те могат да влязат при хората.
Макар тези места да са труднодостъпни и рискови, те притеглят доста туристи. Някои острови на архипелазите Земята на Франц Йосиф и Нова Земя оформят най-големия в Русия народен парк „Руската Арктика“.
Всяка година към 1500 туристи идват на островите на Северния Ледовит океан да се полюбуват на птиците, да видят величествените ледници, местата, където се събират колонии на моржове и фантастични арктически ландшафти. До там човек може да стигне от Мурманск или Архангелск единствено с ледоразбивач, а обиколката за една седмица е на баснословната цена от $5000 за едно място в каюта. Затова пък каква романтика!
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ