Зoкумът (Nerium oleander) – кой не го е виждал по

Зoкумът (Nerium oleander) – кой не го е виждал по бреговете на Средиземноморието или из парковете в южните страни? С неговите обилни цветове в нюанси на бяло, розово, алено и даже жълто, той е едно от най-разпознаваемите и красиви растения. Но зад тази омайна фасада се крие една от най-отровните секрети в растителното царство, обгърната в любопитни обстоятелства, които го вършат още по-интригуващ.

Отровен от глава до пети – в действителност!

Зoкумът е прочут със своята токсичност, само че знаете ли, че всяка част от растението е смъртоносна? От листата и цветовете до стъблата, корените и даже сока, който изтича от строшен клон – всичко съдържа мощни сърдечни гликозиди като олеандрин и нериин. Тези субстанции непосредствено нападат сърцето, предизвиквайки аритмии, сърдечна непълнота и даже гибел. Толкова е мощен, че даже димът от изгаряне на закум е отровен, а медът, създаден от пчели, които са събирали нектар от закум, може да бъде токсичен! Това е една от аргументите закумът да е едно от дребното растения, които съвсем нямат естествени вредители.

Може би най-зловещият любопитен факт е обвързван с военни истории. Твърди се, че по време на Наполеоновите походи бойци са употребявали клонки от зoкум за шишове за печене на месо, вследствие на което мнозина са умряли. Подобни истории се описват и за Гражданската война в Съединени американски щати. Тези градски митове, въпреки и сложни за доказване, акцентират голямата заплаха на растението и служат като постоянно предизвестие.

Интересно е, че макар токсичността си, зoкумът се е употребявал в предишното в националната медицина в дребни дози, само че това е било извънредно рисково и не се предлага.

Символ на... всичко?!

Зoкумът не е просто отрова; той е надълбоко затвърден в културата и символиката. В някои култури е знак на хубост, великолепие и резистентност, защото може да оцелее в сурови условия. В Индия е свързван с любовта и пристрастеността. Но в други контексти, изключително когато се знае за отровните му свойства, той може да символизира лукавство, машинация или гибел. Тази двоякост го прави едно от най-интригуващите растения от алегорична позиция. В античен Рим, да вземем за пример, е бил засаждан към гробища, евентуално като знак на вечността, само че и като предизвестие за посетителите.

Суперсила: резистентност и филтриране

Освен хубостта и отровата, зoкумът има и впечатляващи качества, които го вършат скъп за озеленяване. Той е извънредно сухоустойчив и може да вирее в небогати почви, издържайки на жега и солен въздух, което го прави съвършен за крайбрежни зони.

Нещо повече, зoкумът има способността да всмуква тежки метали и други замърсители от почвата, което го прави евентуално потребен за фиторемедиация – развой на разчистване на нечисти терени посредством растения. Това е непредвиден " гений " за едно толкоз отровно творение!

Защо да го имаме, щом е толкоз рисков?

Въпреки всички опасности, зoкумът остава извънредно известно декоративно растение. Причината е елементарна: той е доста елементарен за развъждане, не изисква доста грижи и цъфти щедро през по-голямата част от годината, внасяйки вилнеене от цветове там, където доста други растения биха се предали пред жегата и сушата. С уместно внимание и нерешителност, хубостта му може да бъде приятност за окото, без да съставлява риск.

Така че, идващия път, когато видите зoкум, възхитете се на неговата хубост, само че помнете и неговите скрити секрети : той е освен хубав, само че и гибелен, с богата история и непредвидени екологични изгоди.