Знамена украсяват улиците на Турция, в едно с гигантски портрети

Знамена украсяват улиците на Турция, в едно с великански портрети на Мустафа Кемал Ататюрк, който на 24 ноември 1934 година приема от турския парламент семейството Ататюрк – „ татко на турците “.

„ Турция и България би трябвало да бъдат другари. Който е срещу България, той е и срещу Турция “, споделя преди десетилетия основателят и водач на модерната турска страна.

Празненствата кулминират през днешния ден – денят в който преди 100 години Ататюрк публично прогласява Републиката след рухването на Османската империя и Войната за самостоятелност, водена от починалия водач.

100-ата годишнина на републиката ще бъде отпразнувана по метод, отговарящ на „ Века на Турция “ – доктрината на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Като част от отбелязването на празника, достиженията на Турция в разнообразни области през последните 100 години, от отбранителната промишленост до културата, ще бъдат разказани посредством разнообразни цифрови изложения и 3D екрани.

Визуално шоу с присъединяване на дронове и фойерверки ще се организира в Истанбул, а 100-годишният път на страната ще отекне на исторически места със особено светлинно шоу.

Освен това специфична галерия, озаглавена „ От предишното към бъдещето: Турския век “, ще бъде показана пред Културния център Ататюрк (AKM) на площад Таксим в Истанбул.

В Босфора 100 бойни кораба на Турция ще изнесат боен церемониал, какъвто е првдвиден и на сушата.

Победата във войната и раждането на Република Турция

Войната за самостоятелност, ръководена от Мустафа Кемал Ататюрк, води до основаването на Република Турция на 29 октомври 1923 година

Османската империя публично се разпада след Първата международна война. Във време, когато империята стартира да отслабва и е позната като " Болният човек на европа ", османците застават на страната на Централните сили, от които и България е част, в годините 1914-1918. Империята е изправена пред военно проваляне, окупация и раздробяване в последните месеци на кървавия спор с невиждани до тогава мащаби. Тя е разграничена от Севърския кротичък контракт (1920 г.) Очертава се разчленяването на османските територии сред съюзническите сили. Това води до необятна опозиция измежду турските националисти, които отхвърлят тежките следвоенни условия.

През 1920 година в Анкара е основано Великото национално заседание на Турция под управлението на Мустафа Кемал Ататюрк - потвърдил се като извънредно кадърен офицер от армията. Това заседание декларира, че е законното държавно управление на Турция и отхвърля властта на султана. Така стартира турското национално придвижване, целящо да се опълчи на непознатата окупация. Последва войната за самостоятелност на Турция от 1919-1922 година Ататюрк, боен офицер и народен воин, повежда борба против окупационните съюзнически сили, в това число гръцки, английски и френски войски от Антантата, както и против османските управляващи в Истанбул, които си сътрудничат с непознатите сили.

Решаващ миг във войната настава по време на борбата при Сакария през 1921 година, когато турските сили, под командването на Мустафа Кемал, сполучливо отблъскват гръцкото нахлуване. Това събитие бележи повратна точка във войната. Тази борба и продължаващият спор довеждат до дипломатически договаряния, които в последна сметка кулминират в Договора от Лозана през 1923 година Той заменя Договора от Севър и признава суверенитета на Република Турция, като обрисува новите граници на страната и обезпечава интернационалното самопризнание на нейната самостоятелност. Републиката бележи края на Османския султанат, Истанбул към този момент не е имперска столица, а като част от промените, последният османски султан Мехмед VI е свален още през 1922 година

Достойно място в света

На 29 октомври се отбелязва Денят на републиката, в който Народното събрание реформира конституцията, с цел да промени системата на ръководство.

„ Господа, на следващия ден ще провъзгласим републиката! “, споделя Ататюрк пред близкия си кръг един ден преди прокламацията на 29 октомври 1923 година По-късно Народното събрание пристъпва към гласоподаване на поправката и след викания „ Да живее републиката “, тя е утвърдена. Мустафа Кемал е определен за президент на Република Турция с единогласие от 158 депутати. Денят на републиката се празнува от 1925 година насам.

Въз основа на наследството на полупарламентарна система през последните години на Османската империя, новата република вкарва по-широки демократични промени в страната и Ататюрк е приветстван като популярен общественик, на който се приписва възобновяване на една опустошена страна с нови идеали, светско ръководство и рационализация.

В първото си послание към Народното събрание след бурни овации президентът Ататюрк благодари на депутатите и приветства поправката за оповестяване на републиката с думите: „ С напъните си Република Турция ще потвърди, че е почтена за мястото, което заема измежду международните страни. Винаги ще вървим напред дружно с любовта и доверието на нацията. Република Турция ще бъде щастлива, сполучлива и победоносна ", споделя Ататюрк пред Народното събрание преди 100 години.

Ататюрк и България

Ататюрк е предвидлив политически и боен лидер и човек с темперамент, на който турците се възхищават до през днешния ден и се стремят да наподобяват на него. Той е прочут с това, че е на фронтовата линия на борбите, че обича животните и че осиновява деца, в това число Сабиха Гьокчен, която е първата жена военен водач в Турция и света и става знак на овластяването на дамите в младата турска република.

Основателят на актуалната турска страна Мустафа Кемал Ататюрк е тясно обвързван и с България. Той служи като боен аташе в София от 27 октомври 1913 година до 2 февруари 1915 година Ататюрк също по този начин постъпва в Битолското военно учебно заведение през 1896 година - приблизително тригодишно военно учебно заведение, функционирало до 1913 година

Всеизвестна е огромната обич на елегантния турчин с френски обноски и българката Димитрина - Димитрина Ковачева, втората щерка на военачалник Стилиян Ковачев, някогашен министър на войната. Любов, която се оказва невъзможна, поради войните, политическата конюнктура и несъгласието на българския военачалник да даде ръката на щерка си на Кемал.

През десетилетията след края на Първата международна война, България и Турция развиват интензивно двустранните си връзки.

Малко прочут исторически факт е, че на 10 юни 1924 година в Анкара стартират договаряния за сключване на съглашение сред Турция и България. Българската страна е показана от дипломат Симеон Радев, а Турция от заместник-подсекретаря на Министерството на външните работи Тевфик Кямил бей и правния консултант на министър-председателя Мюнир бей. На 18 октомври 1925 година е подписан договорът, наименуван „ Договор за другарство сред България и Турция “.

На 1-6 декември 1931 година, делегация, водена от българския министър-председател Никола Мушанов, посещава Турция. Мустафа Кемал на една от срещите декларира: „ Турция и България би трябвало да бъдат другари. Който е срещу България, е и срещу Турция “. Вечерта на същия ден министър-председателят Исмет Иньоню произнася тирада на вечерята в чест на българската делегация и споделя, че връзките сред двете страни са на високо равнище.

Освен че е сполучлив боен водач, Ататюрк реализира серия от широкообхватни промени с визията за модернизиране на Турция. Те включват политически, правни, културни и публични промени, ориентирани към превръщането на Турция в световна и западно насочена нация. От премахването на фереджетата и установяването на светско ръководство, до превръщането на храма Св. София в музей, Ататюрк дава началото и посоката на новата страна и остава знак за безчет генерации. /БГНЕС