Путин ставав все по-популярен в Сърбия
Знаме с буквата „ Z “ – знак на съветската инвазия в Украйна – се развява в Белград на годишнината от началото на войната.
Скандиранията на десни групи „ Смърт за Украйна “ и „ Слава на Русия “ бяха посрещнати от съветски антивоенни деятели с възгласи „ Не на войната “ и „ Русия без Путин “.
Така в Сърбия беше маркирана четвъртата годишнина от съветската инвазия в Украйна – в страната, където съветският президент Владимир Путин се радва на най-висока известност. Рускинята Наталия, която взе участие в антивоенен протест, споделя пред Радио „ Свободна Европа “, че усеща поддръжката за Путин измежду популацията.
„ Всъщност не на всички места. Предимно по-възрастните хора са под съветско въздействие, тъй като пропагандата се популяризира и тук. Сред младите не е толкоз мощно “, споделя тя.
Живее в Сърбия от три години и половина и макар десните митинги се усеща сигурна – даже по-сигурна, в сравнение с в Русия.
„ Дори да имаме разнообразни отзиви, хората в Сърбия нормално не са нападателни и одобряват, че можем да мислим друго “, добавя тя.
Проучванията за световната поддръжка към международни водачи демонстрират, че Путин има най-голяма поддръжка точно в Сърбия – страна, в която хиляди руснаци откриха нов дом след началото на войната.
Според анкета на Gallup International, оповестена през февруари, 37% от жителите на Сърбия поддържат Путин. Рускинята Саша, която живее в Белград от няколко години, споделя, че е знаела за проруските настройки, само че не и какъв брой надълбоко са вкоренени.
„ Имам сложни и смесени усеща, тъй като от 2022 година пребивавам тук като че ли в дежавю на това, което последователно се случваше в Русия “, споделя тя.
Сърбия е единствената европейска страна, включена в проучването на Gallup, в която Путин получава позитивна оценка. Във всички останали страни оценките са негативни.
Саша споделя, че при идването си е имала друга визия за страната.
„ За мен това постоянно беше общество, по-ориентирано към Европа, което се вижда в демократично бъдеще, по-хуманно и по-осъзнато от съветското общество в оня миг “, споделя тя.
Жителят на Белград Марко Стоянович счита, че Путин е мощен и сполучлив политик, само че през последните години има компликации във външната и вътрешната политика.
„ От друга страна, имаме хора, които са избягали от Русия и имат напълно друга визия за Путин. Истината евентуално е някъде по средата “, прибавя той.
Филип Златанович е уверен, че Путин носи повече щета, в сравнение с изгода на личния си народ.
„ Не могат да пътуват на никое място, изключени са от банковата система, стопанската система им… не знам по какъв начин се оправят “, споделя той.
Защо в Сърбия „ обичат “ Путин?
Дори четиригодишната съветска инвазия в Украйна, лишила живота на към 15 000 цивилни съгласно Организация на обединените нации, не е трансформирала настройките към Путин в Сърбия.
Историкът Милан Ст. Протич счита, че това е резултат от дългогодишна нападателна акция и агитация.
„ Когато нещо се предизвиква от всички страни и по толкоз последователен метод, може да се чака единствено подобен резултат “, споделя той.
Хиляди хора приветстваха Путин пред храма „ Свети Сава “ при последното му посещаване в Белград през януари 2019 година
„ Благодаря за другарството. Спасение за другарството “, сподели тогава Путин пред множеството, събрано по покана на Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич.
Според полицията присъстващите са били над 100 000. Седем години по-късно Путин не е пропуснат – обликът му се вижда върху фрески и сувенири в центъра на Белград.
Социологът Дарио Хайрич счита, че известността на Путин приказва по-малко за Русия и повече за локалното удивление от фигурата на „ индивида със мощната ръка “.
„ Нашата политическа класа деликатно култивира това васално удивление към властта и ‘твърдата ръка’, с цел да можем по-лесно да го приемем и вкъщи “, споделя той.
Баланс сред Европейски Съюз и Москва
Официален Белград, базирайки се на обичайното другарство с Русия, продължава да отхвърля да наложи наказания на Москва макар предизвестията от Брюксел и Вашингтон.
Сърбия, подвластна от съветския газ, е измежду дребното европейски страни, които не са се включили към глобите на Европейски Съюз, въпреки да е претендент за участие.
Според Хайрич страната официално е на европейски път, само че осведомително е надълбоко потопена в проруските разкази.
„ Властите от десетилетия поддържат баланс: публично към Европейски Съюз, само че с непрекъснато поддържане на концепцията за Русия като бранител “, споделя той.
Сръбските управляващи разчитат на поддръжката на Москва в интернационалните организации по въпроса за Косово, до момента в който под егидата на Европейски Съюз водят договаряния с Прищина за нормализиране на връзките.
Въпреки поддръжката за териториалната целокупност на Украйна и даването на филантропична помощ, Белград не е прекъснал връзките си с Кремъл. Проправителствените таблоиди постоянно възхваляват триумфите на съветската войска.
Проучване на Делегацията на Европейски Съюз в Сърбия от края на предходната година демонстрира, че едвам 8% от жителите считат Русия за провинен за войната. Повечето сочат НАТО, Съединени американски щати или самата Украйна.
„ Ако Русия години наред е била знак на ‘защитник’, новината за нашествието не трансформира рамката – трансформира се интерпретацията “, споделя Хайрич.
Руски медии като Sputnik и RT работят в Сърбия, до момента в който Европейски Съюз спря излъчването им през 2022 година
По-редки срещи, само че не и прекратени
Белград продължава да приема съветски публични лица, въпреки и по-рядко. Президентът Александър Вучич понижи срещите си с Путин след февруари 2022 година, само че одобри поканата за военния церемониал в Москва на 9 май 2025 година
По-рано някогашният вицепремиер Александър Вулин увери Путин, че Сърбия е освен стратегически сътрудник, само че и съдружник на Русия.
Историкът Милан Ст. Протич счита, че „ обичайните “ усеща към Русия са по-скоро политическа структура.
„ Това беше по този начин при Милошевич и е по този начин и през днешния ден. В съветския режим, олицетворяван от Путин, локалните управляващи виждат собствен най-сигурен настойник “, споделя той.
Докато по улиците на Белград още се чуват възгласи „ Сърби и руснаци – братя вечно “, в останалата част на Европа настройките към Путин са радикално разнообразни.
Според Gallup най-ниска поддръжка Путин получава в Украйна (-98%), следвана от Дания (-94%), Швеция (-94%), Норвегия (-90%), Полша (-83%) и Естония (-88%).
Радио „ Свободна Европа “
Скандиранията на десни групи „ Смърт за Украйна “ и „ Слава на Русия “ бяха посрещнати от съветски антивоенни деятели с възгласи „ Не на войната “ и „ Русия без Путин “.
Така в Сърбия беше маркирана четвъртата годишнина от съветската инвазия в Украйна – в страната, където съветският президент Владимир Путин се радва на най-висока известност. Рускинята Наталия, която взе участие в антивоенен протест, споделя пред Радио „ Свободна Европа “, че усеща поддръжката за Путин измежду популацията.
„ Всъщност не на всички места. Предимно по-възрастните хора са под съветско въздействие, тъй като пропагандата се популяризира и тук. Сред младите не е толкоз мощно “, споделя тя.
Живее в Сърбия от три години и половина и макар десните митинги се усеща сигурна – даже по-сигурна, в сравнение с в Русия.
„ Дори да имаме разнообразни отзиви, хората в Сърбия нормално не са нападателни и одобряват, че можем да мислим друго “, добавя тя.
Проучванията за световната поддръжка към международни водачи демонстрират, че Путин има най-голяма поддръжка точно в Сърбия – страна, в която хиляди руснаци откриха нов дом след началото на войната.
Според анкета на Gallup International, оповестена през февруари, 37% от жителите на Сърбия поддържат Путин. Рускинята Саша, която живее в Белград от няколко години, споделя, че е знаела за проруските настройки, само че не и какъв брой надълбоко са вкоренени.
„ Имам сложни и смесени усеща, тъй като от 2022 година пребивавам тук като че ли в дежавю на това, което последователно се случваше в Русия “, споделя тя.
Сърбия е единствената европейска страна, включена в проучването на Gallup, в която Путин получава позитивна оценка. Във всички останали страни оценките са негативни.
Саша споделя, че при идването си е имала друга визия за страната.
„ За мен това постоянно беше общество, по-ориентирано към Европа, което се вижда в демократично бъдеще, по-хуманно и по-осъзнато от съветското общество в оня миг “, споделя тя.
Жителят на Белград Марко Стоянович счита, че Путин е мощен и сполучлив политик, само че през последните години има компликации във външната и вътрешната политика.
„ От друга страна, имаме хора, които са избягали от Русия и имат напълно друга визия за Путин. Истината евентуално е някъде по средата “, прибавя той.
Филип Златанович е уверен, че Путин носи повече щета, в сравнение с изгода на личния си народ.
„ Не могат да пътуват на никое място, изключени са от банковата система, стопанската система им… не знам по какъв начин се оправят “, споделя той.
Защо в Сърбия „ обичат “ Путин?
Дори четиригодишната съветска инвазия в Украйна, лишила живота на към 15 000 цивилни съгласно Организация на обединените нации, не е трансформирала настройките към Путин в Сърбия.
Историкът Милан Ст. Протич счита, че това е резултат от дългогодишна нападателна акция и агитация.
„ Когато нещо се предизвиква от всички страни и по толкоз последователен метод, може да се чака единствено подобен резултат “, споделя той.
Хиляди хора приветстваха Путин пред храма „ Свети Сава “ при последното му посещаване в Белград през януари 2019 година
„ Благодаря за другарството. Спасение за другарството “, сподели тогава Путин пред множеството, събрано по покана на Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич.
Според полицията присъстващите са били над 100 000. Седем години по-късно Путин не е пропуснат – обликът му се вижда върху фрески и сувенири в центъра на Белград.
Социологът Дарио Хайрич счита, че известността на Путин приказва по-малко за Русия и повече за локалното удивление от фигурата на „ индивида със мощната ръка “.
„ Нашата политическа класа деликатно култивира това васално удивление към властта и ‘твърдата ръка’, с цел да можем по-лесно да го приемем и вкъщи “, споделя той.
Баланс сред Европейски Съюз и Москва
Официален Белград, базирайки се на обичайното другарство с Русия, продължава да отхвърля да наложи наказания на Москва макар предизвестията от Брюксел и Вашингтон.
Сърбия, подвластна от съветския газ, е измежду дребното европейски страни, които не са се включили към глобите на Европейски Съюз, въпреки да е претендент за участие.
Според Хайрич страната официално е на европейски път, само че осведомително е надълбоко потопена в проруските разкази.
„ Властите от десетилетия поддържат баланс: публично към Европейски Съюз, само че с непрекъснато поддържане на концепцията за Русия като бранител “, споделя той.
Сръбските управляващи разчитат на поддръжката на Москва в интернационалните организации по въпроса за Косово, до момента в който под егидата на Европейски Съюз водят договаряния с Прищина за нормализиране на връзките.
Въпреки поддръжката за териториалната целокупност на Украйна и даването на филантропична помощ, Белград не е прекъснал връзките си с Кремъл. Проправителствените таблоиди постоянно възхваляват триумфите на съветската войска.
Проучване на Делегацията на Европейски Съюз в Сърбия от края на предходната година демонстрира, че едвам 8% от жителите считат Русия за провинен за войната. Повечето сочат НАТО, Съединени американски щати или самата Украйна.
„ Ако Русия години наред е била знак на ‘защитник’, новината за нашествието не трансформира рамката – трансформира се интерпретацията “, споделя Хайрич.
Руски медии като Sputnik и RT работят в Сърбия, до момента в който Европейски Съюз спря излъчването им през 2022 година
По-редки срещи, само че не и прекратени
Белград продължава да приема съветски публични лица, въпреки и по-рядко. Президентът Александър Вучич понижи срещите си с Путин след февруари 2022 година, само че одобри поканата за военния церемониал в Москва на 9 май 2025 година
По-рано някогашният вицепремиер Александър Вулин увери Путин, че Сърбия е освен стратегически сътрудник, само че и съдружник на Русия.
Историкът Милан Ст. Протич счита, че „ обичайните “ усеща към Русия са по-скоро политическа структура.
„ Това беше по този начин при Милошевич и е по този начин и през днешния ден. В съветския режим, олицетворяван от Путин, локалните управляващи виждат собствен най-сигурен настойник “, споделя той.
Докато по улиците на Белград още се чуват възгласи „ Сърби и руснаци – братя вечно “, в останалата част на Европа настройките към Путин са радикално разнообразни.
Според Gallup най-ниска поддръжка Путин получава в Украйна (-98%), следвана от Дания (-94%), Швеция (-94%), Норвегия (-90%), Полша (-83%) и Естония (-88%).
Радио „ Свободна Европа “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ