Есе на третокласник: Какво е за децата да са под карантината?
Знам, и на вас като мен, не ви е елементарно по цели седмици да сте у дома. Аз да вземем за пример съм комплициран, само че неприятното е, че не знам от какво. И все си задавам въпроса: това в този момент ли стартира и ще завърши ли в миналото?
На мен ми липсва да играя с приятелите и да се срещаме в парка. Липсва ми и да отивам на учебно заведение. Сега ни обучават електронно, само че е скучно без заниманията в клас
Може би и на вас майките ви готвят непрекъснато? Ще ви кажа на мен какво ми готвят. Хот-дог, пица, бургери - обичаните ми храни, с цел да не съм печален. Но съгласно мен все пак, карантината въздейства на душeвността. Аз напряко се побърках от толкоз стоене у дома!
За това тати ме подкрепя като ме изкара на открито. И аз откакто стоях най-малко четири седмици вкъщи, още от първата грипна почивка, приличах на пещерняк попаднал в бъдещето.
Всичко в близост беше раззеленено и доста красиво. Тати ми даде да фотографирам клип, с който да покажа какъв брой е хубаво всичко. Дърветата бяха цъфнали с доста огромни, хубави, зелени листа. Въздухът ухаеше на пролетни кокичета. А тревата беше като мека прегръдка от родната майка. Птичките пееха като оперни певици, а пеперудите изглеждаха като рисунки на известни художници.
Не устоях и започнах да пъдя всяка една от тях. Тичах и се радвах на слънцето, като че ли го виждам за първи път. То грееше със своите красиви, слънчеви лъчи и аз ги усещах по гърба си като топло одеялце.
Прииска ми се това с епидемията и затворените градове, въобще да не се беше случвало. Но знам, че е за наше положително. И мен заболяването ме плаши и от време на време се усещам по този начин, все едно съм самичък в мрачна стая. Страхувам се тя да не доближи и мен, тъй като виждам, че като минава повече време, вирусът доближава до още повече хора.
Реших въпреки всичко да мисля позитивно. Вълнувам се доста от идните Великденски празници и с неспокойствие очаквам боядисването на яйцата. Много се надявам, когато те отминат всичко към този момент да е завършило и аз да се завърна към обичаните за мен занимания. Мечтая си за момента, когато ще играя още веднъж с приятелите си на открито, без да се тормозя от нищо.
Автор: Коце Миков на 9 година, Начално учебно заведение " Димитър Благоев " - Стара Загора
