Знам, че сте уморени.Знам, че сте сърдити.Знам, че сте гневни. Знам,

Знам, че сте изтощени.

Знам, че сте ядосани.

Знам, че сте гневни.

 

Знам, че имате друга работа.

Знам, че желаете малко отмора.

Знам, че желаете малко успокоение.

Знам, че ви омръзна разнообразни партии и политици да ви дрънкат нелепости.

Знам, че се притеснявате за децата си, за бъдещето си, за сегашното, за всичко…

 

И аз съм по този начин. Май всички сме по този начин.

 

Но…

 

Понякога в живота на човек има моменти, които са на кръстопътя на Съдбата. Моменти, които могат да предопределят бъдещето. Моменти, в които и най-малкото изпитание може да промени всичко.

 

Понякога малко изпитание в подобаващ миг може да промени всичко.

 

Такъв миг може да се окаже в неделя. Момент, който да предопредели дали ще се върнем в блатото на застоя, в което желаят да ни натикат още веднъж. В блатото на нищото. На неналичието на промени, на ужасните неистини, на кражбите, на източването на фондовете, на унищожените институции, на източените десетки милиони, на корупцията, на бездействието на прокуратурата, на подигравките от целия свят, на заобикалянето на вложителите, на бягството на хиляди към естествените страни, в търсене на естествен живот. Да, желаят да ни върнат в това минало, комфортно опаковано като непоклатимост. И да затънем за години.

 

Отново.

 

Знам, че мнозина биха се потопили още веднъж в това тресавище. Заради отмалялост, обезсърчение, боязън. Заради неведение, че може да има и различен живот.

 

А в случай че може? Знам, че не ви се има вяра, само че в случай че може? Ако има по какъв начин да имаме различен живот?

Ако има по какъв начин да се създадат промени в опазването на здравето и всеки да получава съответна здравна грижа?

Ако има по какъв начин да се направи промяна в администрацията и тя да стане ефикасна?

Ако има по какъв начин институциите да работят обикновено и по предопределение?

Ако има по какъв начин да се направи промяна в правосъдната система и всеки да се усеща предпазен?

Ако има по какъв начин да не се източват евро-фондовете?

Ако има по какъв начин да имаме най-малко една естествена автомагистрала? И това да не е мъжество.

Ако има по какъв начин да имаме обикновено подредени павета? И това дори да не ни прави усещане.

 

Ако има по какъв начин да имаме естествени пътища отвън автомагистралите?

Ако има по какъв начин да работи бизнесът без да се постановат безумни административни тежести?

Ако има по какъв начин да не се раздават милиони на другарски компании?

Ако има по какъв начин да не сме корумпетата на Европа?

Ако има по какъв начин децата да не бягат в чужбина, тъй като образователната ни система е на международно равнище?

 

Ако има по какъв начин да почтено да работим за парите си и да не се крием поради това?

Ако има по какъв начин да живеем обикновено? Представяте ли си, да живеем нормално…

Знаем какво е да сме потопени в блатото на застоя. Откраднаха ни 12 години. В застой. Без нищо. Само окрадоха фондовете и ни лишиха от бъдеще. Даже една автомагистрала не направиха като хората. Да не приказваме за всичко останало. Знаем какво е.

Но не знаем какво може да бъде, в случай че има по какъв начин да е друго.

 

Това е моментът. В неделя. Моментът, който може да предопредели по какъв начин ще живеем идващите години. Дали в блатото на застоя или в опит да построим обикновено бъдеще за децата.

 

Всичко зависи единствено от теб. И от теб. И от теб. И от всички нас. Точно в този миг. Колкото и да сме изморени, обезверени, обезверени, ядосани, това е моментът да поставим минимално изпитание. Да отидем и да гласуваме.

За пръв път от доста, но от доста време нещата са кристално ясни. Изборът е черно-бял. От едната страна има болшинство партийни субекти, които с цената на всичко желаят да ни завлекат в блатото на застоя още веднъж. Защото по този начин им е комфортно. Защото по този начин са непрестанно на власт. Защото не ги интересува какво мислим и желаеме ние.

 

Но този път има и ясна опция. Има единствено една единствена коалиция, която споделя умерено, че има по какъв начин да живеем обикновено. Новите Обединени Демократични Сили. Един единствен политически индивид. Точно в този момент. Точно в този миг. Само би трябвало да дадем късмет. Само би трябвало да поставим това минимално изпитание. Точно в този миг.

 

Да, не знаем какво ще стане. Да, с познатото тресавище като че ли сме привикнали. Да, непознатото плаши. Но в случай че има по какъв начин да живеем обикновено, не би трябвало ли най-малко да пробваме? Поне един път да пробваме? Поне един път да поставим изпитание, с цел да можем да погледнем децата с високо вдигната глава.

 

Поне един път да пробваме дали има по какъв начин да живеем обикновено. Иначе блатото ни чака да ни погълне. Отново.

 

Поне един път да пробваме. Има по какъв начин да живеем обикновено.

Не им давайте да ни завлекат в блатото. Отново. Има по какъв начин да живеем обикновено.

 

Рядко се случват такива моменти. В неделя е един от тях. Излезте и гласувайте.

Опитайте, най-малко за децата. Има по какъв начин те да живеят в обикновено бъдеще.