Съни Сънински режисира Ивайло Христов в „Последната нощ на Сократ“
Знаковата пиеса на Стефан Цанев „ Последната нощ на Сократ “ ще има своята нова реализация в Театър 199. Днес режисьорът Съни Сънински стартира подготовки с Ивайло Христов – Сократ, Атанас Атанасов – Тъмничаря, и Ирини Жамбонас – в ролята на брачната половинка на философа, Ксантипа.
Сценографията е на Никола Тороманов, костюмографията – на Ясмин Манделли, музиката – на Милен Кукошаров.
Сатиричната драма „ Последната нощ на Сократ “ е сложена за първи път точно в Театър 199 през 80-те от режисьора Николай Поляков. Екатерина Енева е сценограф, Юри Ступел – композитор, Йълдъз Ибрахимова – вокали, а на сцената са огромните Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева, напомнят от театъра на своята страница във Facebook.
Пиесата е неведнъж поставяна у нас и в чужбина. Една от известните тълкования през първото десетилетие на новия век е на сцената на Народния спектакъл, когато под режисурата на проф. Здравко Митков в емблематичните облици влизат Стоян Алексиев, Георги Мамалев и Аня Пенчева.
С премиерата на „ Последната нощ на Сократ “ през юни Театър 199 публично ще означи 60 години от основаването си. Първата премиера в по този начин нареченото „ сакрално мазе “ на улиците „ Раковски “ и „ Славянска “ се е състояла на 12 юни 1965 година
Писана през 1986 година, пиесата „ Последната нощ на Сократ “ неслучайно е определяна като един от върховете в драматургичното творчество на създателя. В изискванията на тоталитарната страна тя слага казуса за свободата и персоналния избор в действителността на една безспорна власт, само че надскача съответната ера с екзистенциалните откровения за запазване на достолепието или потъването в конформизъм, за правото на самостоятелен протест и остояване на своята истина от тиранията на груповата насила.
Философът Сократ е наказан на гибел точно при възобновяване на демократичното ръководство в Атина след рухване на така наречен диктаторски режим на 30-те тирани. През 399 година прочие Хр. против него е заведен политически развой, на който го упрекват, че развращава младежта, като отхвърля формалните богове и вкарва нови. Сократ не съумява да потвърди невинността си на скалъпения развой и бива наказан на гибел посредством отравяне с бучиниш. Последователите му се пробват да го накарат да избяга в различен полис и даже уреждат бягството му, само че той отхвърля и остава твърдо на позицията, че в случай че направи това, ще обезсмисли целия си към този момент 70-годишен живот, тъй като това би значело да се откаже от всичко, което е приказвал и в което е вярвал като в безусловна истина.
Сценографията е на Никола Тороманов, костюмографията – на Ясмин Манделли, музиката – на Милен Кукошаров.
Сатиричната драма „ Последната нощ на Сократ “ е сложена за първи път точно в Театър 199 през 80-те от режисьора Николай Поляков. Екатерина Енева е сценограф, Юри Ступел – композитор, Йълдъз Ибрахимова – вокали, а на сцената са огромните Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева, напомнят от театъра на своята страница във Facebook.
Пиесата е неведнъж поставяна у нас и в чужбина. Една от известните тълкования през първото десетилетие на новия век е на сцената на Народния спектакъл, когато под режисурата на проф. Здравко Митков в емблематичните облици влизат Стоян Алексиев, Георги Мамалев и Аня Пенчева.
С премиерата на „ Последната нощ на Сократ “ през юни Театър 199 публично ще означи 60 години от основаването си. Първата премиера в по този начин нареченото „ сакрално мазе “ на улиците „ Раковски “ и „ Славянска “ се е състояла на 12 юни 1965 година
Писана през 1986 година, пиесата „ Последната нощ на Сократ “ неслучайно е определяна като един от върховете в драматургичното творчество на създателя. В изискванията на тоталитарната страна тя слага казуса за свободата и персоналния избор в действителността на една безспорна власт, само че надскача съответната ера с екзистенциалните откровения за запазване на достолепието или потъването в конформизъм, за правото на самостоятелен протест и остояване на своята истина от тиранията на груповата насила.
Философът Сократ е наказан на гибел точно при възобновяване на демократичното ръководство в Атина след рухване на така наречен диктаторски режим на 30-те тирани. През 399 година прочие Хр. против него е заведен политически развой, на който го упрекват, че развращава младежта, като отхвърля формалните богове и вкарва нови. Сократ не съумява да потвърди невинността си на скалъпения развой и бива наказан на гибел посредством отравяне с бучиниш. Последователите му се пробват да го накарат да избяга в различен полис и даже уреждат бягството му, само че той отхвърля и остава твърдо на позицията, че в случай че направи това, ще обезсмисли целия си към този момент 70-годишен живот, тъй като това би значело да се откаже от всичко, което е приказвал и в което е вярвал като в безусловна истина.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ