Писмо до децата, които гледат сутрин в 8
Знаете ли за какво, благи деца, някои сеят боязън, а други вдъхват вяра? Защото в общества на уплашени до гибел хора, паникьосани майки и бащи, в отсъствието на трезва, мъдра и почтена мисъл, стартират да изплуват подправените герои, ловките нарушители, гангстерите, лъжците
Мили деца,
Брифингът на военачалник Мутафчийски на 27 април, тъкмо в осем часа сутринта, включваше информация в самото начало, както съвсем всеки ден, и за инфектирани дечица. Седем случая, сподели той. И разгласи годините - момчета на шест, осем и 15 години. Момиче на годинка. Генерал Мутафчийски, мъж на 55 години, оповестява тази информация - надяваме се неумишлено - хвърляйки боязън, че да може медийният вятър добре да го разпръсне. От тези фино поднесени и почтително завършени за съответна цел данни, нарушаващи мисловния шир на родителите. Защото спокоен шир не може, но боязън може.
Мили деца,
Като татко ще ви кажа - мъжете във вашето детство не трябва да всяват боязън, не трябва да гасят живота, не трябва да плашат с неказани думи. Още по-малко лекарите и военните.
Мили деца,
Като към този момент пораснало дете ще ви кажа - мъжете във вашето детство са останалите мъже, които вдъхват убеденост, храброст, успокоение.
Мили деца,
Ние, по-големите от вас, вашите родители, приятелите на вашите родители, дядовците, бабите, лелите, чичковците, служителите на реда, лекарите, учителите, ние сме тук, с цел да се ГРИЖИМ за вас не като товарим дните ви с ГРИЖИ. Ние се ГРИЖИМ за вас като се оправяме с ГРИЖИТЕ. Ние не пълним главичките ви с ГРИЖИ, ние пълним главичките ви със СПОКОЙСТВИЕ и ВЯРА.
Това е мъдрото и отговорно отношение към вас, към децата, които на следващия ден ще станат огромни и би трябвало да научат на това своите деца.
Защото вие сте нашите деца през днешния ден и ние мислим за вашето на следващия ден.
Мили деца,
Всяването на боязън не е умно, биха споделили зрелите хора, нито почтено към вас, както бихте споделили вие.
Знаете ли, благи деца, малкия екран е била проводник, предавала е и други тежки обстановки, било то местни нещастия, било то международни войни. Нека ви опиша за един подобен случай от времето, когато аз бях не толкоз огромен.
Сигурно мнозина от вас са желали да станат космонавти, по този начин както аз, по този начин както моите връстници. Космосът беше една от тематиките на моето детство. Ние конструирахме галактически кораби, от време на време от картон, от време на време от всевъзможни други неща, които ни бяха на разположение. Всички дечица по света правеха това.
Един ден, на 28 януари 1986 година, пилотиран галактически транспортен съд, който рисувахме и на чиято самолетоподобна форма се възхищавахме, се взриви в небето. След единствено 73 секунди полет. Милиони деца в Америка следиха онлайн по малкия екран това - на борда имаше седем души, един от които преподавател. Всички починаха.
Помолете вашите родители да ви пуснат видеозапис със совалката „ Чалънджър”.
И знаете ли какво се случи по-късно, благи деца? По малкия екран не се появи чичко, който да каже какъв брой ужасно е това. Появи се чичко, който изясни почтено и умерено на децата какво се е случило, за какво се е случило и за какво продължаваме още по-уверено напред. Въпреки случилото се.
Няколко часа след нещастието президентът Роналд Рейгън направи послание към нацията. Мили деца, гледал съм това послание десетки пъти и постоянно рева. Аз съм мъж на 43 години и постоянно рева. Знаете ли за какво? Защото Рейгън приказва на вас, на децата.
Да сте чули военачалник Мутафчийски един път да се е обърнал към децата? Веднъж? Един път единствено? Мили деца, някой от Щаба да е приказвал на вас? На вас, благи деца? Да ви е обяснил за какво носите маски? Защо не би трябвало да носите маски, в случай че сте мънички? Защо не виждате приятелчетата си? Защо не може да отидете на дребната си вила на село, с цел да потичате на воля? Защо упрекват мама и баща в извършители и гуляйджии?
Точно в пет следобяд, няколко часа след гърмежа на совалката, Рейгън произнася следните думи: „ Искам да кажа нещо на учениците в Америка, които гледаха онлайн излитането на совалката. Знам, че е мъчно да разберете, само че от време на време такива мъчително тежки неща се случват. Всичко това е част от процеса на проучвания и открития. Бъдещето не принадлежи на слабите хора; принадлежи на смелите. Екипажът на „ Чалънджър “ ни водеше към бъдещето и ние ще продължим да ги следваме.”
Бъдещето принадлежи на смелите, а не на уплашените, благи деца.
Всички ние умерено и деликатно би трябвало да ви обясняваме и описваме, и приказваме, и преговаряме, и не се стопираме, с цел да ви покажем всичко, което ви вълнува. Да ви споделяме за какво някой воин от приказките умира, без да ви плашим със гибелта. Да ви обясняваме за какво един е героичен човек, а различен не е. Да ви обясняваме по каква причина безценен на вас човек отива на небето. Вие би трябвало да знаете всичко и за живота, и за гибелта. Но да не използваме заболяванията на други деца, с цел да ви плашим. Защото вие, когато станете огромни, когато станете същински рицари, е по-добре да вършиме същото.
Мили деца,
Не се тревожете. И след всички фурми, всички километрични опашки с неприятни хора на КПП-тата, всички морги, вечно остават думите на мъдреците. Като думите на философа Томас Карлайл, че „ нито една неистина не може да живее вечно”. Само положителното живее постоянно, не и страхът. Дори от гибелта не трябва да ни е боязън, благи дечица, в случай че сме живяли умно.
Мили деца,
Това е по този начин, тъй като „ цялата загадка на съществуването е да нямате страхове.” Нищо, че всяка заран ви внушават да се страхувате.
Казват, че се ГРИЖАТ за вас, а в действителност ви товарят с ГРИЖИ.
Навлизат нови и нови терзания, забрани, ограничавания, всяващи боязън зловонни думи, изричани рано заран. Навлизат образци за инфектирани деца, ваши връстници, дребни дечица, още малко и имената им ще чуете.
Да сте чули най-малко един път на утринния брифинг в осем да ви кажат, че всичко ще се оправи? Че скоро отново ще виждате вашите връстници. Че отново ще си играете с тях. Че отново ще се срещнете с тях. Че отново ще тичате в градините. Че отново ще ходите на село. Че отново ще видите морето. Да сте чули това от вашите тв приемници?
А видяхте ли по същите тв приемници една стара дама, кралицата на Англия? Може и да сте я забелязали. Тя е на 94, облича се цветно и е доста симпатична, с една прилежна прическа и ококорени очи. Наскоро тя сподели на всички дребни и огромни в нейната страна, че „ ще се срещнем отново”. Тук ви споделят - „ не, няма да се срещнете”.
Не. Ще се срещнем.
Знаете ли за какво, благи деца, някои сеят боязън, а други вдъхват вяра? Защото в общества на уплашени до гибел хора, паникьосани майки и бащи, в отсъствието на трезва, мъдра и почтена мисъл, стартират да изплуват подправените герои, ловките нарушители, гангстерите, лъжците.
Защото в общества на смели, мъдри и почтени хора, няма място за тях. Въздухът е рафиниран от тях.
Знаете ли, че преди три дни финландското държавно управление направи конференция, в която единствените задаващи въпроси бяха децата.
Децата задаваха своите въпроси: „ по кое време ще можем още веднъж да отидем на училище”, “ще можем ли да вървим на увеселителни паркове това лято”, „ по кое време ще можем да се забележим отново с нашите баби и дядовци”, „ какво да вършим, в случай че усетим стрес, поради изолацията”.
Вчера си мислех, че това е добра концепция и даже предложих, до момента в който гостувах в bTV, щабът да направи такава конференция. Сега към този момент не съм сигурен - боязън ме е, че ще ви наплаши още повече. А ние ще би трябвало не просто да ви обясняваме, ще би трябвало да се оправяме с тези внушени през днешния ден страхове, с цел да не се трансфорат във ваше държание на следващия ден.
Но бъдете спокойни, благи деца. „ Истината ще възкръсне,” както написа Уилям Кълън Брайънт. Ще пристигна лято, ще се забележим отново.
И постоянно, благи деца, в сложни моменти, припомняйте си думите на Франсис Скот Фицджералд до 11-годишната му щерка:
Нещата, за които да се притесняваш:
Притеснявай се за куража.
…
Не се притеснявай за:
Не се притеснявай за мнението на хората.
Не се притеснявай за куклите.
Не се притеснявай за предишното.
Не се притеснявай за бъдещето.
Не се притеснявай за порастването.
Не се притеснявай за това, че някой ще те изпревари.
Не се притеснявай за успеха.
Не се притеснявай за неуспеха, в случай че не е по твоя виновност.
Не се притеснявай за комарите.
Не се притеснявай за мухите.
Не се притеснявай за насекомите като цяло.
Не се притеснявай за родителите.
Не се притеснявай за момчетата.
…
Мили деца,
И вие не се тормозете. Идва хубавото време. Времето на мъдростта и на разсъдъка. И да, ще се забележим отново, благи деца. Съвсем скоро.
Автор: Константин Вълков, https://dnews.bg
Мили деца,
Брифингът на военачалник Мутафчийски на 27 април, тъкмо в осем часа сутринта, включваше информация в самото начало, както съвсем всеки ден, и за инфектирани дечица. Седем случая, сподели той. И разгласи годините - момчета на шест, осем и 15 години. Момиче на годинка. Генерал Мутафчийски, мъж на 55 години, оповестява тази информация - надяваме се неумишлено - хвърляйки боязън, че да може медийният вятър добре да го разпръсне. От тези фино поднесени и почтително завършени за съответна цел данни, нарушаващи мисловния шир на родителите. Защото спокоен шир не може, но боязън може.
Мили деца,
Като татко ще ви кажа - мъжете във вашето детство не трябва да всяват боязън, не трябва да гасят живота, не трябва да плашат с неказани думи. Още по-малко лекарите и военните.
Мили деца,
Като към този момент пораснало дете ще ви кажа - мъжете във вашето детство са останалите мъже, които вдъхват убеденост, храброст, успокоение.
Мили деца,
Ние, по-големите от вас, вашите родители, приятелите на вашите родители, дядовците, бабите, лелите, чичковците, служителите на реда, лекарите, учителите, ние сме тук, с цел да се ГРИЖИМ за вас не като товарим дните ви с ГРИЖИ. Ние се ГРИЖИМ за вас като се оправяме с ГРИЖИТЕ. Ние не пълним главичките ви с ГРИЖИ, ние пълним главичките ви със СПОКОЙСТВИЕ и ВЯРА.
Това е мъдрото и отговорно отношение към вас, към децата, които на следващия ден ще станат огромни и би трябвало да научат на това своите деца.
Защото вие сте нашите деца през днешния ден и ние мислим за вашето на следващия ден.
Мили деца,
Всяването на боязън не е умно, биха споделили зрелите хора, нито почтено към вас, както бихте споделили вие.
Знаете ли, благи деца, малкия екран е била проводник, предавала е и други тежки обстановки, било то местни нещастия, било то международни войни. Нека ви опиша за един подобен случай от времето, когато аз бях не толкоз огромен.
Сигурно мнозина от вас са желали да станат космонавти, по този начин както аз, по този начин както моите връстници. Космосът беше една от тематиките на моето детство. Ние конструирахме галактически кораби, от време на време от картон, от време на време от всевъзможни други неща, които ни бяха на разположение. Всички дечица по света правеха това.
Един ден, на 28 януари 1986 година, пилотиран галактически транспортен съд, който рисувахме и на чиято самолетоподобна форма се възхищавахме, се взриви в небето. След единствено 73 секунди полет. Милиони деца в Америка следиха онлайн по малкия екран това - на борда имаше седем души, един от които преподавател. Всички починаха.
Помолете вашите родители да ви пуснат видеозапис със совалката „ Чалънджър”.
И знаете ли какво се случи по-късно, благи деца? По малкия екран не се появи чичко, който да каже какъв брой ужасно е това. Появи се чичко, който изясни почтено и умерено на децата какво се е случило, за какво се е случило и за какво продължаваме още по-уверено напред. Въпреки случилото се.
Няколко часа след нещастието президентът Роналд Рейгън направи послание към нацията. Мили деца, гледал съм това послание десетки пъти и постоянно рева. Аз съм мъж на 43 години и постоянно рева. Знаете ли за какво? Защото Рейгън приказва на вас, на децата.
Да сте чули военачалник Мутафчийски един път да се е обърнал към децата? Веднъж? Един път единствено? Мили деца, някой от Щаба да е приказвал на вас? На вас, благи деца? Да ви е обяснил за какво носите маски? Защо не би трябвало да носите маски, в случай че сте мънички? Защо не виждате приятелчетата си? Защо не може да отидете на дребната си вила на село, с цел да потичате на воля? Защо упрекват мама и баща в извършители и гуляйджии?
Точно в пет следобяд, няколко часа след гърмежа на совалката, Рейгън произнася следните думи: „ Искам да кажа нещо на учениците в Америка, които гледаха онлайн излитането на совалката. Знам, че е мъчно да разберете, само че от време на време такива мъчително тежки неща се случват. Всичко това е част от процеса на проучвания и открития. Бъдещето не принадлежи на слабите хора; принадлежи на смелите. Екипажът на „ Чалънджър “ ни водеше към бъдещето и ние ще продължим да ги следваме.”
Бъдещето принадлежи на смелите, а не на уплашените, благи деца.
Всички ние умерено и деликатно би трябвало да ви обясняваме и описваме, и приказваме, и преговаряме, и не се стопираме, с цел да ви покажем всичко, което ви вълнува. Да ви споделяме за какво някой воин от приказките умира, без да ви плашим със гибелта. Да ви обясняваме за какво един е героичен човек, а различен не е. Да ви обясняваме по каква причина безценен на вас човек отива на небето. Вие би трябвало да знаете всичко и за живота, и за гибелта. Но да не използваме заболяванията на други деца, с цел да ви плашим. Защото вие, когато станете огромни, когато станете същински рицари, е по-добре да вършиме същото.
Мили деца,
Не се тревожете. И след всички фурми, всички километрични опашки с неприятни хора на КПП-тата, всички морги, вечно остават думите на мъдреците. Като думите на философа Томас Карлайл, че „ нито една неистина не може да живее вечно”. Само положителното живее постоянно, не и страхът. Дори от гибелта не трябва да ни е боязън, благи дечица, в случай че сме живяли умно.
Мили деца,
Това е по този начин, тъй като „ цялата загадка на съществуването е да нямате страхове.” Нищо, че всяка заран ви внушават да се страхувате.
Казват, че се ГРИЖАТ за вас, а в действителност ви товарят с ГРИЖИ.
Навлизат нови и нови терзания, забрани, ограничавания, всяващи боязън зловонни думи, изричани рано заран. Навлизат образци за инфектирани деца, ваши връстници, дребни дечица, още малко и имената им ще чуете.
Да сте чули най-малко един път на утринния брифинг в осем да ви кажат, че всичко ще се оправи? Че скоро отново ще виждате вашите връстници. Че отново ще си играете с тях. Че отново ще се срещнете с тях. Че отново ще тичате в градините. Че отново ще ходите на село. Че отново ще видите морето. Да сте чули това от вашите тв приемници?
А видяхте ли по същите тв приемници една стара дама, кралицата на Англия? Може и да сте я забелязали. Тя е на 94, облича се цветно и е доста симпатична, с една прилежна прическа и ококорени очи. Наскоро тя сподели на всички дребни и огромни в нейната страна, че „ ще се срещнем отново”. Тук ви споделят - „ не, няма да се срещнете”.
Не. Ще се срещнем.
Знаете ли за какво, благи деца, някои сеят боязън, а други вдъхват вяра? Защото в общества на уплашени до гибел хора, паникьосани майки и бащи, в отсъствието на трезва, мъдра и почтена мисъл, стартират да изплуват подправените герои, ловките нарушители, гангстерите, лъжците.
Защото в общества на смели, мъдри и почтени хора, няма място за тях. Въздухът е рафиниран от тях.
Знаете ли, че преди три дни финландското държавно управление направи конференция, в която единствените задаващи въпроси бяха децата.
Децата задаваха своите въпроси: „ по кое време ще можем още веднъж да отидем на училище”, “ще можем ли да вървим на увеселителни паркове това лято”, „ по кое време ще можем да се забележим отново с нашите баби и дядовци”, „ какво да вършим, в случай че усетим стрес, поради изолацията”.
Вчера си мислех, че това е добра концепция и даже предложих, до момента в който гостувах в bTV, щабът да направи такава конференция. Сега към този момент не съм сигурен - боязън ме е, че ще ви наплаши още повече. А ние ще би трябвало не просто да ви обясняваме, ще би трябвало да се оправяме с тези внушени през днешния ден страхове, с цел да не се трансфорат във ваше държание на следващия ден.
Но бъдете спокойни, благи деца. „ Истината ще възкръсне,” както написа Уилям Кълън Брайънт. Ще пристигна лято, ще се забележим отново.
И постоянно, благи деца, в сложни моменти, припомняйте си думите на Франсис Скот Фицджералд до 11-годишната му щерка:
Нещата, за които да се притесняваш:
Притеснявай се за куража.
…
Не се притеснявай за:
Не се притеснявай за мнението на хората.
Не се притеснявай за куклите.
Не се притеснявай за предишното.
Не се притеснявай за бъдещето.
Не се притеснявай за порастването.
Не се притеснявай за това, че някой ще те изпревари.
Не се притеснявай за успеха.
Не се притеснявай за неуспеха, в случай че не е по твоя виновност.
Не се притеснявай за комарите.
Не се притеснявай за мухите.
Не се притеснявай за насекомите като цяло.
Не се притеснявай за родителите.
Не се притеснявай за момчетата.
…
Мили деца,
И вие не се тормозете. Идва хубавото време. Времето на мъдростта и на разсъдъка. И да, ще се забележим отново, благи деца. Съвсем скоро.
Автор: Константин Вълков, https://dnews.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ