Проф. Евгений Сачев: Рокфелер отнася Панагюрското съкровище...
Панагюрското златно богатство, открито инцидентно през 1949 година от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, продължава да вълнува откривателите. Открито на 8 декември 1949 година, то е с дизайн, който съчетава усети от елинистичния свят и форми от Ориента. Включва девет съда от солидно злато, украсени с разнообразни фигури, в това число седем ритона, също рядка амфора ритон и фиала. Уникално го прави освен тежестта му в злато - общо 6,1 кг, само че и оригиналността на формите му и изящната направа.
Вероятно учени ще продължат да спорят към въпроса чии са златните антики. Дали това е тракийски царски сервиз за ритуали, или са преднамерено укрити съдове, с цел да бъдат опазени по време на македонски или келтски нашествия в края на IV век пр.н.е.
Евгений Сачев, професор по културно завещание и национална сигурност, разкрива нова версия за находката, която той показа пред " Марица ".
- Проф. Сачев, твърдите, че Панагюрското златно богатство е обвързвано с националната ни сигурност. Защо?
- Мисля, че национална сигурност и еднаквост са синоними. До този миг съществуват над 400 опита да се разтълкува смисъла на това богатство. Изследователите поддържат тезата, че това е един безценен сервиз за пиянство на вино или за някакво пиршество. Или че фиалата е похлупак на някой съд. Но дали е по този начин? За да разберем същинското функционално предопределение на Панагюрското богатство, би трябвало да изясним няколко тези. На първо място да разгледаме понятието „ траки “.
То е изкуствено основано и това не е наименование, което отразява етническа принадлежност. Същото се отнася до названията „ елини " и " македони “. Те произлизат от наименованията на историко-географските области, надлежно Елада, Тракия и Македония.
Историческата истина е, че няма траки, елини или македони.
Такива етнически общности не са съществували в историята на балканските нации.
- А какви са причините Ви да наричате съкровището българско?
- Схващането, че „ българите са в основата на човешката цивилизация “, се свързва с Шарл дьо Гол, Франсоа Митеран, Карло Монти, Лорънс Игълбъргър, акад. Дмитрий Лихачов и доста други. Да, има доказателства, че българите съществуват още със сформирането на първите обществени общности в света 10 000 години пр.Хр. В поддръжка на това изказване е задоволително да споменем Варненския халколитен некропол, прочут с най-ранното обработено софтуерно злато в света.
- Как е обвързвано всичко това със златното ни богатство от Панагюрище?
- Както е известно, Панагюрското богатство е намерено напълно инцидентно на 2 километра южно от Панагюрище. 9-те съда са били дружно. То съдържа амфора кантарос, фиала и 7 ритона, които са с релефни изображения на женски облици и животни. Очите на тези изображения са били завършени от скъпоценни и полускъпоценни камъни - извадени преди заравянето на съкровището. По прилика може да се смята, че те са били направени от изумруди.
- Защо тези скъпоценни камъни са отстранени?
- Можем да предположим, че „ ослепяването “ е резултат от съществуваща религиозна процедура. Известно е, че по този начин се осъществявало християнското схващане за битка с всички ереси. Панагюрското златно богатство принадлежи към антични пластове от историята на българите, става въпрос за орфични ритуални съдове от античен храм.
Ритоните с облик на жена показват канонизирано изображение на богинята Кибела (Сибела). И тук идва въпросът за какво са „ ослепени “ ритоните от съкровището. По прилика можем да споменем ослепяването на сина на Цар Борис I - Владимир Расате. Ослепяването на Самуиловите воини е обвързвано с сходна процедура - по това време богомилството е съществена вяра в страната. По този начин
посредством изваждането на очите се е смятало, че се унищожава нездравословната мощ на езическия идол.
Ето по какъв начин стигаме до извода, че Панагюрското златно богатство е извадено от централен храм на Орфей и е било сатанизирано (анатемосано) посредством „ изваждането на очите “. След това е заровено на място, което се е смятало за „ нечисто място “, „ мръсно “. Така опозорен, този комплект от ритуални съдове, съгласно новопокръстени християни, изгубва своята сакрална мощ и значение.
- Да се върнем на съдовете - какво значат буквите, гравирани върху тях? Хипотезата е, че демонстрират тежестта на съдовете - по този начин ли е?
- Във вътрешната част на амфората кантарос са гравирани две букви на старогръцки - MV, с лигатура. Това е думата " манна ". В Библията - храна, с която са се хранили Мойсей и евреите по време на 40-годишния си преход в пустинята.
Изследователи, които поясняват надписите, настояват, че това са букви, които демонстрират тежестта. Но не дават отговор на въпроса за какво едните са по античния старогръцки език, а другите са по новогръцки. Оттам се съди за тежестта в стратери, в драхми и се счита, че всички те са създадени в разнообразни работилници, на първо място по Средиземноморието и южната част на Мала Азия. Това изказване безусловно не е правилно.
- Ако не е обозначено тежестта, какво друго? Какво значат старогръцките букви, които се виждат отвътре на амфората?
- Старата писмен знак „ пси “ значи в древността „ господ “, а „ Ζ “ е първата писмен знак на името Залмоксис. Върху вътрешната страна на фиалата пък се вижда думата „ Хс “ с лигатура, което значи " Херос ". Както се знае, Авраамовите религии, т.е. всички съществени религиозни системи - християнство, юдаизъм и ислям - са произлезли от култа към Залмоксис, само че те пазят и култа към Херос.
Тук има още един забавен факт - в случай че се върнем още веднъж към амфората кантарос, починалият доцент Георги Китов документално документира, че под тази ръкохватка релефно е изобразена врата на храм, която е безусловно едно към едно с каменната врата на главния древен храм от Тракийския паметен комплекс край село Старосел.
Панагюрското богатство е обединен комплект,
направен в едно ателие, като се изключи златната фиала.
Вече е потвърдено, че златото е от един и същи рудник, от едно и също място, и това е регионът на Стара планина, покрай Панагюрище. За другото злато на фиалата още не се знае какво е. Установено е, че то е по-жълто на цвят и не е от същата сплав от мед и злато - 23 карата. Това е моноатомно злато, което обаче се употребява за разнообразни ритуали.
- Като казвате „ ритуали “, евентуално говорите за така наречен Орфични мистерии?
- Да, още проф. Александър Фол написа за провеждането на Орфеевите тържества. И че те са се правили по метод, подобаващ на сцените от Панагюрското златно богатство. Така че сцените по съдовете отразяват Орфеевите ритуали, мистерии.
- Да поговорим и за ритоните, на единия липсват крилата на сфинкса -защо?
- Липсата на тези крила е обвързвана с един от наследниците на фамозната фамилия Рокфелер - Дейвид Рокфелер (1915 - 2017), прочут банкер и човеколюбец. През 1975 година той е поканен у нас от първия зам.-председател на Министерския съвет Тано Цолов.
Посещението е частно, даже Американското посолство не знае. Рано сутринта на 2 април 1975 година самолетът на Дейвид Рокфелер се приземява на летище Враждебна край София. Целта на визитата му е опцията България да придобие златни кюлчета от Рокфелеровата банка (Chase Manhattan Bank), която се намира в Ню Йорк. Вечерта на 2 април 1975 г.
Дейвид Рокфелер е имал среща с Тодор Живков.
Преводач е роденият в Ню Йорк Георги Пирински. Гостът се интересувал от Панагюрското богатство и в символ на признателност по разпореждане на Живков съкровището още същата вечер е донесено без каквито и да са приемно-предавателни документи от Пловдивския музей.
Предполага се, че двамата уредници на музея са отчупили крилата на единия сфинкс и са ги скрили, с цел да не се допусне замяна. И по този начин, на Дейвид Рокфелер му дават Панагюрското злато да го отнесе в музея „ Метрополитен " в Ню Йорк, с цел да могат там да го оценят. Именно тогава „ Метрополитен ” получава извънредни права да създава копия и реплики на съкровището. И то е било употребявано за изработката на повече от 14 копия, които са били продадени на съответни колекционери.
- Вероятно тъкмо през 70-те години на предишния век се появяват и първите клюки, че съкровището е сменено с фалшификат?
- По време на срещата, когато Рокфелер взел в ръцете си фиалата, той помолил да остане самичък и направил някакви ритуални дейности. Службите за сигурност на България откриват този факт и оферират да се сътвори Фонд " Културно завещание " и особено отделение в тогавашната разследваща работа. Това е 14-и отдел, наименуван „ Културно-историческо разузнаване “ (КИР).
Негов началник е бил починалият майор Емил Александров, който публично е заемал поста първи заместник-председател на Комитета за просвета. Както е известно, след гибелта на Людмила Живкова се извърши следствие на активността на фонда и бяха открити редица закононарушения, след което активността му беше прекъсната.
- А по кое време съкровището се връща от Съединени американски щати назад в България?
- През 1982 година благодарение на президента Ричард Никсън. На 2 юни той отива на публично посещаване в Румъния, а на 3 юни минава границата при Дуранкулак. В България никой не схваща, че той е пристигнал тук и че дори се е разходил по улиците на тогавашния Толбухин (днешен Добрич). С близо 26 часа забавяне багажът със съкровището идва. През това време текат диалози в Евксиноград, където Никсън предава персонално на Тодор Живков съкровището, като преводач на срещата е Елена Поптодорова.
Ето за какво споделям, че днешните българи, без значение от това какво е нашето професионално занятие, идеологическа яснота и партийнополитическа интензивност и религиозна принадлежност, би трябвало да познаваме историята на нашата просвета, страна и народ.
Вероятно учени ще продължат да спорят към въпроса чии са златните антики. Дали това е тракийски царски сервиз за ритуали, или са преднамерено укрити съдове, с цел да бъдат опазени по време на македонски или келтски нашествия в края на IV век пр.н.е.
Евгений Сачев, професор по културно завещание и национална сигурност, разкрива нова версия за находката, която той показа пред " Марица ".
- Проф. Сачев, твърдите, че Панагюрското златно богатство е обвързвано с националната ни сигурност. Защо?
- Мисля, че национална сигурност и еднаквост са синоними. До този миг съществуват над 400 опита да се разтълкува смисъла на това богатство. Изследователите поддържат тезата, че това е един безценен сервиз за пиянство на вино или за някакво пиршество. Или че фиалата е похлупак на някой съд. Но дали е по този начин? За да разберем същинското функционално предопределение на Панагюрското богатство, би трябвало да изясним няколко тези. На първо място да разгледаме понятието „ траки “.
То е изкуствено основано и това не е наименование, което отразява етническа принадлежност. Същото се отнася до названията „ елини " и " македони “. Те произлизат от наименованията на историко-географските области, надлежно Елада, Тракия и Македония.
Историческата истина е, че няма траки, елини или македони.
Такива етнически общности не са съществували в историята на балканските нации.
- А какви са причините Ви да наричате съкровището българско?
- Схващането, че „ българите са в основата на човешката цивилизация “, се свързва с Шарл дьо Гол, Франсоа Митеран, Карло Монти, Лорънс Игълбъргър, акад. Дмитрий Лихачов и доста други. Да, има доказателства, че българите съществуват още със сформирането на първите обществени общности в света 10 000 години пр.Хр. В поддръжка на това изказване е задоволително да споменем Варненския халколитен некропол, прочут с най-ранното обработено софтуерно злато в света.
- Как е обвързвано всичко това със златното ни богатство от Панагюрище?
- Както е известно, Панагюрското богатство е намерено напълно инцидентно на 2 километра южно от Панагюрище. 9-те съда са били дружно. То съдържа амфора кантарос, фиала и 7 ритона, които са с релефни изображения на женски облици и животни. Очите на тези изображения са били завършени от скъпоценни и полускъпоценни камъни - извадени преди заравянето на съкровището. По прилика може да се смята, че те са били направени от изумруди.
- Защо тези скъпоценни камъни са отстранени?
- Можем да предположим, че „ ослепяването “ е резултат от съществуваща религиозна процедура. Известно е, че по този начин се осъществявало християнското схващане за битка с всички ереси. Панагюрското златно богатство принадлежи към антични пластове от историята на българите, става въпрос за орфични ритуални съдове от античен храм.
Ритоните с облик на жена показват канонизирано изображение на богинята Кибела (Сибела). И тук идва въпросът за какво са „ ослепени “ ритоните от съкровището. По прилика можем да споменем ослепяването на сина на Цар Борис I - Владимир Расате. Ослепяването на Самуиловите воини е обвързвано с сходна процедура - по това време богомилството е съществена вяра в страната. По този начин
посредством изваждането на очите се е смятало, че се унищожава нездравословната мощ на езическия идол.
Ето по какъв начин стигаме до извода, че Панагюрското златно богатство е извадено от централен храм на Орфей и е било сатанизирано (анатемосано) посредством „ изваждането на очите “. След това е заровено на място, което се е смятало за „ нечисто място “, „ мръсно “. Така опозорен, този комплект от ритуални съдове, съгласно новопокръстени християни, изгубва своята сакрална мощ и значение.
- Да се върнем на съдовете - какво значат буквите, гравирани върху тях? Хипотезата е, че демонстрират тежестта на съдовете - по този начин ли е?
- Във вътрешната част на амфората кантарос са гравирани две букви на старогръцки - MV, с лигатура. Това е думата " манна ". В Библията - храна, с която са се хранили Мойсей и евреите по време на 40-годишния си преход в пустинята.
Изследователи, които поясняват надписите, настояват, че това са букви, които демонстрират тежестта. Но не дават отговор на въпроса за какво едните са по античния старогръцки език, а другите са по новогръцки. Оттам се съди за тежестта в стратери, в драхми и се счита, че всички те са създадени в разнообразни работилници, на първо място по Средиземноморието и южната част на Мала Азия. Това изказване безусловно не е правилно.
- Ако не е обозначено тежестта, какво друго? Какво значат старогръцките букви, които се виждат отвътре на амфората?
- Старата писмен знак „ пси “ значи в древността „ господ “, а „ Ζ “ е първата писмен знак на името Залмоксис. Върху вътрешната страна на фиалата пък се вижда думата „ Хс “ с лигатура, което значи " Херос ". Както се знае, Авраамовите религии, т.е. всички съществени религиозни системи - християнство, юдаизъм и ислям - са произлезли от култа към Залмоксис, само че те пазят и култа към Херос.
Тук има още един забавен факт - в случай че се върнем още веднъж към амфората кантарос, починалият доцент Георги Китов документално документира, че под тази ръкохватка релефно е изобразена врата на храм, която е безусловно едно към едно с каменната врата на главния древен храм от Тракийския паметен комплекс край село Старосел.
Панагюрското богатство е обединен комплект,
направен в едно ателие, като се изключи златната фиала.
Вече е потвърдено, че златото е от един и същи рудник, от едно и също място, и това е регионът на Стара планина, покрай Панагюрище. За другото злато на фиалата още не се знае какво е. Установено е, че то е по-жълто на цвят и не е от същата сплав от мед и злато - 23 карата. Това е моноатомно злато, което обаче се употребява за разнообразни ритуали.
- Като казвате „ ритуали “, евентуално говорите за така наречен Орфични мистерии?
- Да, още проф. Александър Фол написа за провеждането на Орфеевите тържества. И че те са се правили по метод, подобаващ на сцените от Панагюрското златно богатство. Така че сцените по съдовете отразяват Орфеевите ритуали, мистерии.
- Да поговорим и за ритоните, на единия липсват крилата на сфинкса -защо?
- Липсата на тези крила е обвързвана с един от наследниците на фамозната фамилия Рокфелер - Дейвид Рокфелер (1915 - 2017), прочут банкер и човеколюбец. През 1975 година той е поканен у нас от първия зам.-председател на Министерския съвет Тано Цолов.
Посещението е частно, даже Американското посолство не знае. Рано сутринта на 2 април 1975 година самолетът на Дейвид Рокфелер се приземява на летище Враждебна край София. Целта на визитата му е опцията България да придобие златни кюлчета от Рокфелеровата банка (Chase Manhattan Bank), която се намира в Ню Йорк. Вечерта на 2 април 1975 г.
Дейвид Рокфелер е имал среща с Тодор Живков.
Преводач е роденият в Ню Йорк Георги Пирински. Гостът се интересувал от Панагюрското богатство и в символ на признателност по разпореждане на Живков съкровището още същата вечер е донесено без каквито и да са приемно-предавателни документи от Пловдивския музей.
Предполага се, че двамата уредници на музея са отчупили крилата на единия сфинкс и са ги скрили, с цел да не се допусне замяна. И по този начин, на Дейвид Рокфелер му дават Панагюрското злато да го отнесе в музея „ Метрополитен " в Ню Йорк, с цел да могат там да го оценят. Именно тогава „ Метрополитен ” получава извънредни права да създава копия и реплики на съкровището. И то е било употребявано за изработката на повече от 14 копия, които са били продадени на съответни колекционери.
- Вероятно тъкмо през 70-те години на предишния век се появяват и първите клюки, че съкровището е сменено с фалшификат?
- По време на срещата, когато Рокфелер взел в ръцете си фиалата, той помолил да остане самичък и направил някакви ритуални дейности. Службите за сигурност на България откриват този факт и оферират да се сътвори Фонд " Културно завещание " и особено отделение в тогавашната разследваща работа. Това е 14-и отдел, наименуван „ Културно-историческо разузнаване “ (КИР).
Негов началник е бил починалият майор Емил Александров, който публично е заемал поста първи заместник-председател на Комитета за просвета. Както е известно, след гибелта на Людмила Живкова се извърши следствие на активността на фонда и бяха открити редица закононарушения, след което активността му беше прекъсната.
- А по кое време съкровището се връща от Съединени американски щати назад в България?
- През 1982 година благодарение на президента Ричард Никсън. На 2 юни той отива на публично посещаване в Румъния, а на 3 юни минава границата при Дуранкулак. В България никой не схваща, че той е пристигнал тук и че дори се е разходил по улиците на тогавашния Толбухин (днешен Добрич). С близо 26 часа забавяне багажът със съкровището идва. През това време текат диалози в Евксиноград, където Никсън предава персонално на Тодор Живков съкровището, като преводач на срещата е Елена Поптодорова.
Ето за какво споделям, че днешните българи, без значение от това какво е нашето професионално занятие, идеологическа яснота и партийнополитическа интензивност и религиозна принадлежност, би трябвало да познаваме историята на нашата просвета, страна и народ.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ