Изповедта на една смазана снаха: Свекърът ми ме изнасили и съсипа живота ни
Знаете ли, постоянно съм мечтала за огромно семейство и деца. За страдание фантазиите ми не се сбъднаха. Отскоро започнах на чисто. Посетих курс за психотерапия просто, с цел да дойда на себе си. Една нощ прекатурна живота ми с главата надолу и ми се струваше, че в никакъв случай повече няма да бъда същата, споделя читателка на вестник „ Лична драма “. Днес ми е мъчно да мисля за майчинство и женското благополучие, само че отворя ли вашия уебсайт, ми олеква на душата и стартирам да премислям бъдещето си. Отдавна желаех да споделя персоналната си драма с вас, за която даже и майка ми не знае.
Искам да остана анонимна, само че ще кажа, че съм на 24 години. Омъжих се по обич за юноша от положително семейство. Родителите му са уважавани, богати хора. След сватбата с мъжа ми се насладихме на прелестен меден месец. По-късно се преместихме да живеем в дома на свекърите. Харесвах ги и нямах нищо срещу да съжителствам с тях. Голяма къща, сплотено семейство, също така брачният партньор ми постоянно пътуваше по работа, а аз не желаех да оставам сама.
Мислех си, че когато родя, родителите му ще ми оказват помощ да отгледам детето си. Не забелязах или не желаех да виждам специфичното отношение на свекъра. Вярвах, че това е демонстрация на бащина обич. Той постоянно е бил другарски надъхан към мен, почиташе ме и ме обичаше. Радвах се на шанса си, не осъзнавайки, че в действителност ме гледа като жена, а не като снаха.
Една нощ си легнах умерено, само че не можах да заспя незабавно. Съпругът ми още веднъж беше в командировка, а свекървата спеше надълбоко, упоена от медикаментите за температура. Бях задрямала, когато чух звук. Погледнах в тъмното мобилния си и видях, че наближава три след среднощ. Изведнъж на вратата се появи контур и разбрах, че в стаята има още някой. Знаех, че сигурно не е брачният партньор ми. Уплашена си помислих, че крадци са нахлули в къщата.
Пресегнах се и светнах лампата на нощното си шкафче. И тогава за мой смут съзрях свекъра да доближава към леглото ми. Той ме погледна безмълвно, а след това се нахвърли от горната страна ми, правейки опити да ме целуне по устата. Беше толкоз пийнал, че не можеше да стои на краката си. Имах чувството, че ще се задуша от алкохолните изпарения. Борих се с всички сили, само че надали можех да отблъсна човек, който тежи 100 кг. Пищях, плачех, биех се, и все пак мръсникът ме изнасили.
Рано на другата заран си събрах багажа и отпътувах при моя другарка. Два дни не напуснах дома й. Изпитвах предпочитание да сложа завършек на живота си. Не отговарях даже на брачна половинка си, когато ме търсеше по телефона. Страхувах се, че в болката си ще му опиша какво ми аргументи татко му. След дълъг размисъл взех решение да запазя всичко в загадка. Той постоянно щеше да бъде негов татко, до момента в който аз съм просто брачната половинка.
Днес ме има, само че на следващия ден друга може да бъде на моето място. Седмица по-късно мъжът ми ме откри. За благополучие не знаеше за случилото се. Без да го виждам в очите, му заявих, че към този момент не го обичам и желая да се разведем. Всичките му опити да ме разубеди в противното, приключиха със сълзи и нервност от моя страна. Дълбоко в себе си го ненавиждах, тъй като осъзнах, че той е синът на оня гнусен изнасилвач.
Никога повече нямаше да бъдем щастливи. Разведохме се. Но нещастието ми не свърши дотук. Седмица след развода разбрах, че съм бременна. Първото, което си помислих, че детето е от някогашния ми свекър. После обаче си споделих, че може и да е от мъжа ми. Всъщност нямаше никакво значение кой е бащата, тъй като направих аборт.
Днес пребивавам в чужбина. Избягах от всички и най-много от насилника си. Станах друг човек, животът ми се промени за една нощ… Спрях да поддържам връзка с другари и родственици, защото всички те се интересуваха само за какво бракът ми се разпадна. Не знам какво ми готви бъдещето. Изминаха шест месеца, само че раната е към момента свежа. След като приключих курс по психотерапия, осъзнах, че развръзката можеше да бъде напълно друга.
Аз просто избягах, позволявайки на едно страшилище да управлява ориста ми. Още през цялото време трябваше да проумея, че свекърът ме гледа не като снаха, а като жена – обект на пошлите му стремежи. Не е леко да пиша за него, само че това е пътят към изцелението. Надявам се, че в миналото ще мога да повеждам естествен живот, без оглед на предишното. И на врага си не поисквам орис като моята.
