А накрая всеки заплаква / на майка си / със сълзите...
Знаете ли с какво се храни
остарялата жена?
Не с кисело мляко и самун
- а с по някоя добра дума,
със смях на младежи
към масата,
със дишането на заспало дете.
На остарялата жена й е топло,
в случай че изплете на някого
я шал, я шарени ръкавички;
тя се разплаква,
в случай че получи неочакван подарък:
бегла целувка,
чаша чай,
когато е болна и самичка.
Старата жена е щастлива,
в случай че може да пере, да готви,
да мушне за празника в нечий джоб
няколко левчета жалки.
Старата...
Но не си ли ти това,
след доста години -
а в действителност по-късно -
ето, децата са по-високи от теб,
ето - бял косъм в косите ти...
А най-после всеки заплаква
на майка си
със сълзите...
(Станка Пенчева)
Станка Михайлова Пенчева (1929 - 2014) е българска поетеса, отличена с редица награди, създател на богато поетическо и публицистично завещание.
