Знаете ли коя е най-важната задача на медиите? Да информират,

Знаете ли коя е най-важната задача на медиите? Да осведомят, да дезинформират, да възпитават, да манипулират? Не. Най-важната задача на медиите е да дефинират кастите.

Човешките общности постоянно са се стремили да се разделят на две и всеки да си знае мястото – господари и плебеи, шматки и тарикати, водачи и следовници, експлоататори и експлоатирани, „ наши “ и „ непознати “ и така нататък.

Трудността идва оттова, че тези групи не са закрепени, и на доктрина всеки човек може свободно или наложително да минава от едната в другата. Не че не са правени опити да се фиксират.

Арийският индуизъм да вземем за пример изобретява кастите. Те, доколкото помня, са общо четири, като служащите са по-многобройни от всички други, взети дружно. Работниците и прислужниците са шудри, а другите са интелигенция (духовници, философи, учени), властници (политици, военни), и буржоа (земевладелци, търговци, занаятчии и въобще всевъзможни производители-предприемачи).

По сходен метод наподобява и европейското средновековие, увековечено в картите за игра. Там обществените групи са: духовенство (купи), аристокрация (пики), търговци (кари) и селяни (спатии). Буржоазните революции унищожават тъкмо тази конструкция, изолирайки купите и пиките от властта.

През годините брахманите (това е кастата на умниците), подтиквани от другите две властващи касти, стигат до извода, че животът е доста по-безпроблемен, в случай че шудрите са спокойни и удовлетворени. Какво желаят шудрите? Нищо изключително. Искат aлкoхoл, цигapи и несмущаван ceкс. Ако им го осигурите, те покорно ще пъплят като мравчици и ще пълнят дълбоките ви мравуняци.

Това, несъмнено, е нагледно казано, тъй като шудрите не са мравки, а индивиди, и тяхното удовлетворение е по-сложно. Как да се реализира то, в случай че е извънредно субективно? Ето какво са измислили брахманите. Казват на шудрите, че не са шудри, а някакви висши същества, по-съвършени от които еволюцията е неспособна да сътвори. Те съставляват цялото човечество, а за останалите три касти не си заслужава да се приказва.

Така че самите шудри се разделят на господари и плебеи, шматки и тарикати, водачи и следовници, експлоататори и експлоатирани, „ наши “ и „ непознати “ и така нататък. Замисълът в допълнение се улеснява от събитието, че самите шудри обективно се разделят на два типа съгласно директните си господари. Имаме да вземем за пример корпоративни шудри и шудри пролетарии.

Първите живеят като роботи, само че пък получават относително огромни заплати и имат достъп до изкушения като банкови заеми. Вторите живеят в неустановеност и постоянно се чудят по какъв начин да свържат двата края.

Например канадските водачи на камиони са шудри от втория тип. Корпоративните шудри, въпреки и изтезавани от зли ейчари, имат вяра, че са тарикати и гледат на другите шудри като на шудри втора употреба, макар че при другите шудри могат да се окажат и всякакви дребни бизнесмени, които са си чиста проба капиталисти в напъните да оцеляват сами с резултатите от личната си деятелност, което ги кара и тях да се усещат от своя страна някакви тарикати.

Махленският зарзаватчия номинално е капиталист, в случай че го съпоставим с пъпчивия юноша от кол-центъра, който си купува през зимата от него череши за 100 лв. килото. Обаче пъпчивият юноша гледа на света по напълно друг метод, тъй като е теглил заем за апартамент в „ Кръстова вада “ и някакъв автомобил и към този момент съумява да обслужва този заем сполучливо.

Ето тези нюанси употребяват медиите, с цел да кажат, че има две касти, в случай че всички са шудри. Медиите се занимават единствено с шудрите, другите същински касти просто ги имат.

Ето за какво на брахманите не им е изключително мъчно да убедят шудрите, че се разделят на висши и низши, на верни и неправилни, на систематични и извънсистемни. Оттук насетне остава единствено да им се изясни кои са висшите и кои – низшите.

И това е моментът, в който на сцената излизат медиите, с цел да изпълнят своята най-важна функционалност – да дефинират кастите. „ Тези са водачи, а тези са следовници “, споделят медиите и брахманите свиват плещи: щом по този начин споделят медиите…

Медиите като цяло (ако въобще можем да приказваме за медии като цяло) имат една задача – да легитимират съществуващия международен ред и да го разгласят за правилен.

Ако откажат да го създадат, незабавно ги жигосват като тайни, маргинални и фалшив. Започват да ги сочат с пръст и ти става чак неловко да ги четеш, с цел да не си помислят естествените, че нещо си откачил. Всичко това медиите сами назовават „ независимост на словото “.

В забележителен синхрон между тях медиите, които стигат до нас и ни се сочат като авторитетни, споделят кой е верен и кой е погрешен, т.е. кои шудри са тарикати и кои – шматки.

Например канадските водачи на камиони са неправилни шудри-шматки, тъй като май са фашисти и пречат на хората да си отворят магазините, а също по този начин оскверняват монументи. От своя страна шудрите, които вандалстваха по време на демонстрациите BLM, са верни шудри-тарикати, нищо че разбиваха магазини и обезглавяваха монументи. Едните са фашисти, а другите – борци за расова правдивост.

Медиите могат да си разрешат да се държат по този начин, тъй като са обсебили правото да издават документ за политкоректност.

А политкоректността е чисто злато, полезност на полезностите в глобалистичния ляволиберален свят. Дайте си сметка, че съвсем всичко, което се случва към нас, 99.9% % от него научаваме от медиите.

Лепейки етикети „ вярно “ или „ погрешно “ (а тези етикети от време на време се лепят единствено с трепкане на веждите на телевизионния водещ), те ви изправят пред нуждата да изберете на коя страна да застанете – на страната на цивилизацията, напредъка, отговорността към човечеството и природата, или пък на страната на мрачните подозрения, спекулациите и международната интрига. Избирайте сами.

Никой не желае да е в губещия тим, никой не желае да е жигосан, с изключение на някакви особняци, които напук не престават да настояват, че истината е друга, че казусът не е сред шудрите и че въобще това делене на тарикати и на шматки е тоталитарно, сектантско и в последна сметка сатанинско.

Медиите са си извоювали правото да споделят кое е правилно и кое не е правилно и оттова да ни класифицират като такива, които маршируват напред към напредъка в крайник с цялото вярно човечество, и като такива, които с ината си и с остарелите си разбирания за истина и за положително, тикат кол в колелата на същия този напредък.

Проблемът е, че през днешния ден правилен може да съм аз, а на следващия ден правилен да си ти, и преходът сред мен и теб да стане за секунди и от на следващия ден към този момент правилно да е това, което доскоро е било неточно. Това е още един метод за промяна на кастите – доскоро шматка, през днешния ден съм хитрец. Макар че нормално се получава противоположното. Не знам по какъв начин го вършат тези медии…

Та това е тяхната функционалност. Всичко останало е апропо, то е притежател на основното. Не го забравяйте, даже когато гледате прогнозата за времето, тъй като и посредством нея може да се внуши кои са правилните шудри и кои – неточните.

Важното е да имаме вяра, че има две касти там, където е единствено една, и че едни от нас са праволинейни, а други – смели бунтовници. И всеки е по своему хубав и сантиментален.

Инфо:  Ах, тези медии

Автор: Иван Стамболов

Можете да последвате страницата на  Ах, тези медии   тук .