Притча: Ако постоянно слушаме какво говорят хората, никога няма да вървим напред
Знаете ли какъв брой постоянно ограничаваме себе си, с цел да угодим на другите?
И какъв брой постоянно губим фокуса от задачата си, с цел да обръщаме внимание на мненията на близките?
Колко вечери сте се прибирали вкъщи смутени от думите на някой сътрудник по ваш адрес?
Днес желаеме да споделим с вас една алегория, която ще ви даде отговор на един от най-важните въпроси: Кой съм аз, когато не слушам останалите какво споделят за мен?
Unsplash
***
Баща и наследник се сдобили с един кон. На идващия ден тръгнали по работа из селото. Бащата споделил:
– Сине, ти се качи на коня, а аз ще повървя.
Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв наследник – татко му върви пешком, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а синът ходел. Селяните рекли:
– Какъв татко е този, дето оставя детето си да върви пешком, а пък той язди!
На третия ден и двамата се качили на коня. Селяните:
– Брей, нямат благосклонност тези, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и бащата, и синът, тръгнали да вървят пешком, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, гледай какви простаци единствено! Кон имат – пешком вървят! Хахаха…
На идващия ден, от терзание какво ще създадат този път, конят починал. Тогава бащата рекъл на сина си:
– Виждаш ли сине, какво се случи? Помни, че в случай че непрекъснато слушаш какво приказват хората – и ти ще свършиш като коня!
Unsplash
И какъв брой постоянно губим фокуса от задачата си, с цел да обръщаме внимание на мненията на близките?
Колко вечери сте се прибирали вкъщи смутени от думите на някой сътрудник по ваш адрес?
Днес желаеме да споделим с вас една алегория, която ще ви даде отговор на един от най-важните въпроси: Кой съм аз, когато не слушам останалите какво споделят за мен?
Unsplash ***
Баща и наследник се сдобили с един кон. На идващия ден тръгнали по работа из селото. Бащата споделил:
– Сине, ти се качи на коня, а аз ще повървя.
Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв наследник – татко му върви пешком, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а синът ходел. Селяните рекли:
– Какъв татко е този, дето оставя детето си да върви пешком, а пък той язди!
На третия ден и двамата се качили на коня. Селяните:
– Брей, нямат благосклонност тези, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и бащата, и синът, тръгнали да вървят пешком, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, гледай какви простаци единствено! Кон имат – пешком вървят! Хахаха…
На идващия ден, от терзание какво ще създадат този път, конят починал. Тогава бащата рекъл на сина си:
– Виждаш ли сине, какво се случи? Помни, че в случай че непрекъснато слушаш какво приказват хората – и ти ще свършиш като коня!
Unsplash Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ