Не е за вярване! Вижте как опит за забавен рекорд с балони завършва с жертви, изключително бедствие и грандиозен провал
Знаете ли кое е тъпа концепция? Да се опиташ да подобриш международен връх като в небето над огромен град пуснеш по едно и също време във въздуха съвсем 1,5 милиона балона, мислейки си, че нищо няма да се обърка. Като да вземем за пример да се провали издирването на изчезнали хора, които след това се оказват мъртви, да се затвори писта на летище и да се стигне до правосъдни искове.
Точно това се случва след " Балонения фест " в една далечна събота на 27 септември 1986-а. Хиляди поданици на американския град Кливланд са вперили взор в небето, очаквайки стартирането на рекордното количество шарени балони.
Телевизионни екипи са на място и интервюират присъстващите. Хеликоптер обикаля в небето, готвейки се да снима и от високо разноцветното представление. Но времето не е според с проектите на уредниците - задава се стихия и се постанова балоните да бъдат пуснати по-рано от предстоящото.
Около 13:50 ч. публиката стартира финалното отброяване. Около един милион и половина балона политат във въздуха, само че не тъкмо нагоре - вятърът ги понася към близкия небостъргач Terminal Tower и той е обхванат от цветната " мъгла ".
Публиката въпреки всичко се радва - не всеки ден може да се види такова, въпреки и необичайно, представление. Но за уредниците стартирането на балоните последователно ще се трансформира в призрачен сън и те ще схванат, че всичко, което полита нагоре, внезапно се озовава долу.
Рекордите не постоянно са хубаво нещо
Всичко стартира с концепцията на организацията United Way да разбие международния връх на " Гинес " за стартирането на максимален брой балони във въздуха. Предишното върхово достижение е от миналата 1985-а и е реализирано в Анахайм, Калифорния, за 30-ия рожден ден на " Дисниленд ".
United Way виждат в концепцията за стартирането на милион балони над огромен град не евентуално злополучие, а опция Кливланд да стане по-популярна туристическа дестинация.
Така на сутринта на 27 септември към 2500 възпитаници и доброволци оказват помощ на организацията за надуването на балоните с хелий. Всички те са вързани дружно и оформят солидна разноцветна камара над площада. След стартирането им тя заплашително се издига над града и " гълтам " близкия небостъргач. В последна сметка балоните отлитат далеко и последователно се трансформират в шарени точки в небето. А проблемите стартират да се натрупат един след различен.
Първи са злополуките. Из Кливланд и покрайнината стават няколко пътни случая поради надутите с хелий балони. Те притеглят вниманието на водачите, които вместо да гледат пътя пред себе си, гледат нагоре. Очаквано стартират конфликтите. До други произшествия се стига откакто някои от балоните стартират да падат по пътните платна, а в опитите си да ги избегнат, водачите се удрят един различен.
Проблеми има и на летището " Бърк Лейкфронт ", защото балонената злина постанова затварянето на една от пистите там за повече от час и половина.
Проваленото търсене
Реймънд Бродерик и Бърнард Салцър са риболовци, които надали осъзнават по какъв начин балоните ще се отразят на личната им орис. Ден по-рано те отиват за риба в езерото Ери, което граничи с Кливланд. В събота, денят на стартирането на балоните, фамилиите на риболовците оповестяват, че Бродерик и Салцър към момента не са се прибрали.
Бреговата защита стартира издирвателна интервенция и открива лодката им на дига, покрай брега. От двамата мъже обаче няма диря. Предполага се, че поради мощно неспокойствие риболовците са се озовали във водата и са се пробвали да доближат до дигата с плуване.
Краят на избавителната интервенция е разгласен на 29 септември - на четвъртия ден от изгубването на мъжете. Издирването е извънредно затруднено от обстоятелството, че повърхността на езерото е покрита с балони, паднали след зрелищния опит за връх.
Шарените точки из водата понижават до нула възможностите да бъде видяно тяло, глава или избавителна жилетка. Опитите риболовците да бъдат открити както от избавителните лодки, по този начин и от хеликоптера, който ги търси, приключват с крах.
Дни по-късно течението изхвърля телата на удавените риболовци на брега.
Балоните бегълци зад граница
Идва месец ноември и казусът с балоните към този момент е интернационален. Жител на Морпет - град в канадската провинция Онтарио, оповестява, че те са замърсили брега на естествения парк Рондо. Разхождайки се по бреговата линия, мъжът изброява 140 балона единствено в границите на към 180 метра. Положението на южния бряг е още по-лошо - там балоните за същото разстояние са двойно повече.
Според мъжа към 10 000 балона, които не са направени от биоразградими материали, са се трансформирали в замърсител за бреговата линия на парка. Те основават и различен проблем - риск са за животинския свят в и към парка, поради заплахата да бъдат погълнати от локалните птици и риби.
Съдебните каузи
Проблемите не престават и през идната година като уредниците на " Балонения фестивал " биват привикани в съда. Жена завежда иск против United Way през септември 1987 година като твърди, че скъпите й арабски коне са получили съществени травми откакто са били уплашени от кливландските балони. Луис Новаковски желае 100 000 $ обезщетение, само че в последна сметка се съгласява на съглашение за незнайна сума.
Друг правосъден иск има доста по-мрачен отенък. Съпругата на един от удавилите се риболовци - Реймънд Бродерик, завежда дело, поради това, че търсенето на бреговата защита е било провалено от балоните. Тя желае 3,2 милиона $ от United Way.
В правосъдния иск се показва, че балоните са били пуснати без да се вземат поради метеорологичните условия или възможен незабавен случай в езерото. Съпругата на Бродерик - Гейл, в последна сметка също се спогажда с организацията за неуточнена сума.
Маркетинг шефът на United Way Джордж Фрейзър години наред си спомня за " Балонения фестивал " като за най-големия си триумф и най-големия си неуспех по едно и също време. По думите му казусът е бил във времето - вятърът и дъждът са свалили доста от балоните или са ги запратили прекомерно далеко. В последна сметка самодейността на организацията сигурно е финансов неуспех поради обилни разноски към делата и породените вреди.
А фантазията за връх? " Гинес " не вписват събитието в книгата си.
Така обреченият балонен фест учи и на друго - в случай че ще се опитваш да подобряваш върхове, това да пускаш над милион балони във въздуха евентуално е измежду най-глупавите от тях.
Точно това се случва след " Балонения фест " в една далечна събота на 27 септември 1986-а. Хиляди поданици на американския град Кливланд са вперили взор в небето, очаквайки стартирането на рекордното количество шарени балони.
Телевизионни екипи са на място и интервюират присъстващите. Хеликоптер обикаля в небето, готвейки се да снима и от високо разноцветното представление. Но времето не е според с проектите на уредниците - задава се стихия и се постанова балоните да бъдат пуснати по-рано от предстоящото.
Около 13:50 ч. публиката стартира финалното отброяване. Около един милион и половина балона политат във въздуха, само че не тъкмо нагоре - вятърът ги понася към близкия небостъргач Terminal Tower и той е обхванат от цветната " мъгла ".
Публиката въпреки всичко се радва - не всеки ден може да се види такова, въпреки и необичайно, представление. Но за уредниците стартирането на балоните последователно ще се трансформира в призрачен сън и те ще схванат, че всичко, което полита нагоре, внезапно се озовава долу.
Рекордите не постоянно са хубаво нещо
Всичко стартира с концепцията на организацията United Way да разбие международния връх на " Гинес " за стартирането на максимален брой балони във въздуха. Предишното върхово достижение е от миналата 1985-а и е реализирано в Анахайм, Калифорния, за 30-ия рожден ден на " Дисниленд ".
United Way виждат в концепцията за стартирането на милион балони над огромен град не евентуално злополучие, а опция Кливланд да стане по-популярна туристическа дестинация.
Така на сутринта на 27 септември към 2500 възпитаници и доброволци оказват помощ на организацията за надуването на балоните с хелий. Всички те са вързани дружно и оформят солидна разноцветна камара над площада. След стартирането им тя заплашително се издига над града и " гълтам " близкия небостъргач. В последна сметка балоните отлитат далеко и последователно се трансформират в шарени точки в небето. А проблемите стартират да се натрупат един след различен.
Първи са злополуките. Из Кливланд и покрайнината стават няколко пътни случая поради надутите с хелий балони. Те притеглят вниманието на водачите, които вместо да гледат пътя пред себе си, гледат нагоре. Очаквано стартират конфликтите. До други произшествия се стига откакто някои от балоните стартират да падат по пътните платна, а в опитите си да ги избегнат, водачите се удрят един различен.
Проблеми има и на летището " Бърк Лейкфронт ", защото балонената злина постанова затварянето на една от пистите там за повече от час и половина.
Проваленото търсене
Реймънд Бродерик и Бърнард Салцър са риболовци, които надали осъзнават по какъв начин балоните ще се отразят на личната им орис. Ден по-рано те отиват за риба в езерото Ери, което граничи с Кливланд. В събота, денят на стартирането на балоните, фамилиите на риболовците оповестяват, че Бродерик и Салцър към момента не са се прибрали.
Бреговата защита стартира издирвателна интервенция и открива лодката им на дига, покрай брега. От двамата мъже обаче няма диря. Предполага се, че поради мощно неспокойствие риболовците са се озовали във водата и са се пробвали да доближат до дигата с плуване.
Краят на избавителната интервенция е разгласен на 29 септември - на четвъртия ден от изгубването на мъжете. Издирването е извънредно затруднено от обстоятелството, че повърхността на езерото е покрита с балони, паднали след зрелищния опит за връх.
Шарените точки из водата понижават до нула възможностите да бъде видяно тяло, глава или избавителна жилетка. Опитите риболовците да бъдат открити както от избавителните лодки, по този начин и от хеликоптера, който ги търси, приключват с крах.
Дни по-късно течението изхвърля телата на удавените риболовци на брега.
Балоните бегълци зад граница
Идва месец ноември и казусът с балоните към този момент е интернационален. Жител на Морпет - град в канадската провинция Онтарио, оповестява, че те са замърсили брега на естествения парк Рондо. Разхождайки се по бреговата линия, мъжът изброява 140 балона единствено в границите на към 180 метра. Положението на южния бряг е още по-лошо - там балоните за същото разстояние са двойно повече.
Според мъжа към 10 000 балона, които не са направени от биоразградими материали, са се трансформирали в замърсител за бреговата линия на парка. Те основават и различен проблем - риск са за животинския свят в и към парка, поради заплахата да бъдат погълнати от локалните птици и риби.
Съдебните каузи
Проблемите не престават и през идната година като уредниците на " Балонения фестивал " биват привикани в съда. Жена завежда иск против United Way през септември 1987 година като твърди, че скъпите й арабски коне са получили съществени травми откакто са били уплашени от кливландските балони. Луис Новаковски желае 100 000 $ обезщетение, само че в последна сметка се съгласява на съглашение за незнайна сума.
Друг правосъден иск има доста по-мрачен отенък. Съпругата на един от удавилите се риболовци - Реймънд Бродерик, завежда дело, поради това, че търсенето на бреговата защита е било провалено от балоните. Тя желае 3,2 милиона $ от United Way.
В правосъдния иск се показва, че балоните са били пуснати без да се вземат поради метеорологичните условия или възможен незабавен случай в езерото. Съпругата на Бродерик - Гейл, в последна сметка също се спогажда с организацията за неуточнена сума.
Маркетинг шефът на United Way Джордж Фрейзър години наред си спомня за " Балонения фестивал " като за най-големия си триумф и най-големия си неуспех по едно и също време. По думите му казусът е бил във времето - вятърът и дъждът са свалили доста от балоните или са ги запратили прекомерно далеко. В последна сметка самодейността на организацията сигурно е финансов неуспех поради обилни разноски към делата и породените вреди.
А фантазията за връх? " Гинес " не вписват събитието в книгата си.
Така обреченият балонен фест учи и на друго - в случай че ще се опитваш да подобряваш върхове, това да пускаш над милион балони във въздуха евентуално е измежду най-глупавите от тях.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ