Не бягайте от бедствията - молете се да ви сполетят!
Знаете ли по какъв начин най-лесно да прецените дали човек го бива в нещо? Невежите се фукат какъв брой са велики, а майсторите описват за бедствията, които са претърпяли по пътя към съвършенството.
Техните истории са доста по-забавни и просветителни. Надявам се, че моята ще ви хареса и ще бъде потребна.
Цените опита, само че не какъв да е опит
Когато наемате чиновници, търсите опит, само че не инцидентен опит. Хората на една и съща възраст са разполагали с еднообразно време да натрупат подобен.
Вие обаче не се вълнувате какъв брой часа някой е прекарал в ястие на бисквитки и сладолед. Интересуват ви хората, които са гасили пожари.
Искате и вие да се научите да гасите пожари, което значи, че сами сте изправени пред такива.
Последното ми злополучие и по какъв начин то ми оказа помощ да израсна
То няма нищо общо с рецесията, пропуснати разплащателни периоди, крещящи членове на борда или други сходни обстановки, с които съм се сблъсквал, само че ми сътвори съществени главоболия в миг, когато бях изключително уязвим.
Миналия уикенд се организира вторият ми уебинар (уеб семинар). Целта ми е да предлагам стойност и да описвам за онлайн курса, който повеждам.
От години преподавам онлайн, само че уебинарите са нещо ново. В тях вземам участие единствено аз, без помощници, без повторения – единствено слайдове за видео.
Първият ми уебинар мина по проект и ме зареди с убеденост.
По време на втория обаче, без предизвестие, хостинг услугата, която употребявам, промени интерфейса си – факт, за който научих секунди преди уебинара. Всичко се обърка.
На един преносим компютър, ситуиран до моя, се виждаше таймер, отброяващ секундите до началото на живото предаване. Изведнъж от него се понесе някакъв тон – гласът ми! Още преди семинарът да стартира, към този момент чувах гласа си. Зрителите ме чуваха. Какво бях споделил?
Преди това бях нервозен, само че в оня миг можех да изпадна в суматоха... единствено че таймерът към момента отброяваше. Имах по-малко от минута. Станалото – станало.
Когато стартира живото видеопредаване, видях... разполовен екран, а на него – лицето си! Бях в тъмна стая, единствено с камерата на преносимия компютър.
Не бях квалифициран. Изглеждах непрофесионално. В този миг трябваше да реша дали да не преставам, или да приключа уебинара. Но хората ме гледаха, не можех да се откажа.
Заиграх се с настройките, пробвайки се да изкарам презентацията си на екрана. И без да желая затворих уебинара. Не можех да го рестартирам.
За да спася ситуацията, влязох в уеб страницата на услугата, насрочих нов уебинар и разпратих имейли на старите участници с вярата да го намерят.
Интерфейсът не показваше присъстващите. Не знаех какъв брой индивида гледат. Как да схвана по кое време да стартира? За благополучие, някой ми изпрати известие.
