Знаете ли, че в Бургас в края на 19-ти и

Знаете ли, че в Бургас в края на 19-ти и началото на 20-ти век е имало " уличка на тайните ". Там, където нежни дами оферират милувки на самотни пътуващи търговци. Тази улица тогава е била в края на града, имало е ханове, заведения и магазини, написа " Старият Бургас ".

Всеки град си има своите секрети, които се предават от ухо на ухо, само че в никакъв случай не се разискват на всеослушание. Така е и с първите обществени домове в Бургас от началото на 20 век. За тази част от историята на тогава доста бързо проспериращия град можем да съдим най-много от градските митове. Ето какво описват те:

Още в края на 19 век нуждата от обществени домове в Бургас била към този момент належаща. Като всеки уважаващ себе си пристанищен град, и в нашия услугите на жриците на любовта били не просто прикрито предпочитание, а една доста, както бихме споделили през днешния ден, перспективна ниша.

Това разбирали и общинарите, които сметнали, че ще е най-добре да легализират и регламентират активността на такива заведения. Първата стъпка към реализирането на концепцията било да дефинират такса, която трябвало да заплащат съдържателите и работещите там. 200 лв. на месец и 10 лв. от всяка брошура на жрица на любовта осигурявали успокоение, полицейски контрол и лекарски надзор.

Най-подходящата част на града за подобен вид активност се оказал регионът към Търговската улица, известна през днешния ден като „ Фердинандова”.

Тя хем била покрай пристанището, откъдето идвала главната клиентела, хем лабиринтът на тесните улички към нея осигурявал нужното усамотение.

Хората, които се занимавали с този бизнес при започване на века, били доста предприемчиви и „ отворени”. В паметта на града е останало името на бай Алекси и неговият прелестен файтон.

Алекси пристигнал от Сливен като юноша с известна сума пари и се заселил в нашия град с твърдото желание да не остане просто следващия негов гражданин. И самоуверено се отправил към своето бъдеще. То минавало през сватба с по-зрялата от него съдържателка на първия обществен дом в Бургас. Най-популярната история за този живописен облик от предишното на града ни е обвързвана с неговия файтон и княз Фердинанд. При визитата на княза в проспериращ Бургас общинската администрация помолила Алекси да даде луксозното си возило за височайшия посетител. Но опитните коне се отправили към скритите улички към „ Фердинандова”. За реакцията на Фердинанд градските хроникьори мълчат.

Внасянето на едно безусловно изобретение в града обаче ще остане най- знаменателното дело на бай Алекси. Първото обществено прожектиране на кинематографски филми в света се случва на 28 декември 1895 година. Само 17 години по-късно – през 1912-та с помощта на към този момент видния бургазлия кинематографът идва и в Бургас. Така е основано първото кино в града – „ Борислав”. В него с изключение на филми, са представяни и част от най-популярните имена по това време – оперетните актриси Мими Балканска и Тинка Краева, артистът Кръстьо Сарафов.

Друг прочут дом на жриците на любовта от предишното на Бургас се е намирал в къща против Гаровия площад. Там слуховете описват, че всяка стая е криела друго прелъщение. В номер едно моряците от далечни страни са откривали черноока гъркиня, рускиня със златни коси е очаквала посетителите във втората стая, а измежду другите дами са били червенокоса туркиня и мургава татарка.

Истина или не, това са историите, стигнали до нас, към забулените в секрети обществени домове в Бургас от началото на 20 век.