Единственият град в България, който е в непосредствена близост с границите на още две държави
Знаете ли, че Свиленград е единственият град в България, който е в непосредствена непосредственост с границите на още две страни? Това са Гърция и Турция, и затова градът се назовава входната врата на България. Името Свиленград произлиза от думата свила, в наши дни известна като коприна, или в дословен превод: Градът на коприната.
Преди близо век градът е бил известен с развъждането на копринена буба и производството на коприна от нея. Повече за това и още доста любопитни обстоятелства за историята на града от антични времена можете да научите, като посетите историческия музей в Свиленград.
Днес множеството хора свързват града само с това, че е ситуиран до най-натоварения граничен преход със прилежаща Турция, само че регионът е извънредно богат на разнородни забележителности и съхранени исторически монументи от времето на античните траки, античен Рим и Византия.
Как да стигна?
Железопътната линия Пловдив - Свиленград е една от първите, издигнати на територията на българските земи, като барон Хирш приключва линията Истанбул - Одрин - Белово през 1873 година
Днес извънредно комфортно за еднодневна разходка до Свиленград е пътуването с трен от Пловдив. Поради осъществяваните огромни поправки в региона на гара Пловдив, разходката с трен до Свиленград може да стартира от жп гара Пловдив Изток.
Удобен час за потегляне от Пловдив Изток е с влака в 10:15 ч. Тъй като пътуването лишава към 2 часа и 30 минути, с този трен можете да бъдете в Свиленград в 12:30 ч. по обяд и да разполагате с задоволително време за разпускаща разходка в града до влака за назад в 17:30 ч, осведоми БДЖ в новата си графа " Накъде с БДЖ ".
За да достигнете до остарелия мост в града от гарата в Свиленград, има градски рейсове, които отиват до центъра, и разписанието им е съобразено с това на влаковете.
Забележителности :
Емблематична за града забележителност се намира в самия център на Свиленград. Това е остарелият мост над река Марица, който е архитектурен феномен, издигнат напълно от зидана каменна структура в интервала 1512 година - 1529 година Мостът е наречен на султанския везир Мустафа Паша, който финансира построяването на неповторимото оборудване, и до през днешния ден в средата му е сложена мраморна барелефна плоча с османски надпис. Той е издигнат като част от вакъфски комплекс, състоящ се още от кервансарай, джамия, чаршия и хамам, към които след това се построява градът.
Мостът е дълъг 300 метра и има 20 красиви каменни свода. В днешни дни оборудването е монумент на културата и прекосяването през него е разрешено единствено за пешеходци. Наоколо регионът е заобиколен от приятни заведения, в които се предлага прясна речна риба.
При визитата си в Свиленград можете да опитате и прословутото свиленградско малеби. Това е десерт, който се подготвя от оризово брашно и мляко, заляти с захарен сироп с мирис на рози. Рецептата за малебито произлиза от арабския свят и е импортирана в България при започване на предишния век. В момента се създава само в Свиленград от локалния сладкарски завод.
За моста на Мустафа паша в Свиленград съществува забавна легенда. Тя гласи, че когато султанът видял красивия мост, изискал да го купи за своя хаир и предложил на Мустафа паша изхарчените четиристотин кесии алтъни. Тъй като доста се гордеел с този мост, Мустафа паша се смутил, само че не желал да огорчи султана. Затова го помолил да го остави да размишления още едно денонощие. Султанът се съгласил.
Прибрал се Мустафа паша в конака си и се отдал на размисъл. Един ден и една нощ не мигнал и решил да не продава моста. Но се страхувал от султана, че ще му го отнеме срещу волята, и по тази причина се отровил.
Когато научил, султанът буен, че със гибелта си пашата му лишава опцията да стане притежател на моста. В яда си Сюлейман изрекъл жестока клетва - който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има. Султанската клетва бързо стигнала до жителите на града. Радостта им от построяването на моста незабавно посърнала пред проклятието. Построен с желанието да бъде потребен на хората и да ги радва, в този момент мостът се издигал над мътните води на Марица като драматичен знак на една нелепа гибел, знак, вещаещ единствено тъга за този, който премине по него.
Никой не се осмелявал даже да стъпи на моста. Със свито от горест сърце бащата на Мустафа паша гледал от прозорците на своите сараи безлюдния мост и тъмно клател глава - саможертвата на сина му се обезсмислила. Поболян от загубата на чедото си, старецът преживявал и опорочаването на най-благородното дело на своя наследник. Хората строели дървени бродове или пък прекосявали с лодки на отсрещния бряг, никой не желал проклятието да се стовари върху него с цялата си мощност.
Дълго време бащата на Мустафа паша мислил какво да направи, че да им върне още веднъж това, за което синът му жертвал живота си. Един ден, твърдо решен да отстрани проклятието, остарелият паша потеглил към моста - нямало какво повече да губи, най-свидното за него, синът му, от дълго време към този момент лежал под черната земя. Бащата постепенно, само че самоуверено поел по моста, съзнавайки, че единствено по този начин може да отърве града от злокобната клетва. Тук легендата за остарелия мост приключва.
Построен за себап на хората, предпазен с цената на живот, прокълнат, а след това избавен от бащината обич, признакът на Свиленград е сякаш още доказателство за националните поверия, съгласно които здравината и устойчивостта на мост или постройка би трябвало да се изплатят с цената на човешки живот.
По някакво необичайно стичане на събитията пък изписването на годината, в която е приключен градежът на моста, 1512 година, съответствува с арабската дума “ебедие ", което в превод значи безкрайност.
Преди близо век градът е бил известен с развъждането на копринена буба и производството на коприна от нея. Повече за това и още доста любопитни обстоятелства за историята на града от антични времена можете да научите, като посетите историческия музей в Свиленград.
Днес множеството хора свързват града само с това, че е ситуиран до най-натоварения граничен преход със прилежаща Турция, само че регионът е извънредно богат на разнородни забележителности и съхранени исторически монументи от времето на античните траки, античен Рим и Византия.
Как да стигна?
Железопътната линия Пловдив - Свиленград е една от първите, издигнати на територията на българските земи, като барон Хирш приключва линията Истанбул - Одрин - Белово през 1873 година
Днес извънредно комфортно за еднодневна разходка до Свиленград е пътуването с трен от Пловдив. Поради осъществяваните огромни поправки в региона на гара Пловдив, разходката с трен до Свиленград може да стартира от жп гара Пловдив Изток.
Удобен час за потегляне от Пловдив Изток е с влака в 10:15 ч. Тъй като пътуването лишава към 2 часа и 30 минути, с този трен можете да бъдете в Свиленград в 12:30 ч. по обяд и да разполагате с задоволително време за разпускаща разходка в града до влака за назад в 17:30 ч, осведоми БДЖ в новата си графа " Накъде с БДЖ ".
За да достигнете до остарелия мост в града от гарата в Свиленград, има градски рейсове, които отиват до центъра, и разписанието им е съобразено с това на влаковете.
Забележителности :
Емблематична за града забележителност се намира в самия център на Свиленград. Това е остарелият мост над река Марица, който е архитектурен феномен, издигнат напълно от зидана каменна структура в интервала 1512 година - 1529 година Мостът е наречен на султанския везир Мустафа Паша, който финансира построяването на неповторимото оборудване, и до през днешния ден в средата му е сложена мраморна барелефна плоча с османски надпис. Той е издигнат като част от вакъфски комплекс, състоящ се още от кервансарай, джамия, чаршия и хамам, към които след това се построява градът.
Мостът е дълъг 300 метра и има 20 красиви каменни свода. В днешни дни оборудването е монумент на културата и прекосяването през него е разрешено единствено за пешеходци. Наоколо регионът е заобиколен от приятни заведения, в които се предлага прясна речна риба.
При визитата си в Свиленград можете да опитате и прословутото свиленградско малеби. Това е десерт, който се подготвя от оризово брашно и мляко, заляти с захарен сироп с мирис на рози. Рецептата за малебито произлиза от арабския свят и е импортирана в България при започване на предишния век. В момента се създава само в Свиленград от локалния сладкарски завод.
За моста на Мустафа паша в Свиленград съществува забавна легенда. Тя гласи, че когато султанът видял красивия мост, изискал да го купи за своя хаир и предложил на Мустафа паша изхарчените четиристотин кесии алтъни. Тъй като доста се гордеел с този мост, Мустафа паша се смутил, само че не желал да огорчи султана. Затова го помолил да го остави да размишления още едно денонощие. Султанът се съгласил.
Прибрал се Мустафа паша в конака си и се отдал на размисъл. Един ден и една нощ не мигнал и решил да не продава моста. Но се страхувал от султана, че ще му го отнеме срещу волята, и по тази причина се отровил.
Когато научил, султанът буен, че със гибелта си пашата му лишава опцията да стане притежател на моста. В яда си Сюлейман изрекъл жестока клетва - който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има. Султанската клетва бързо стигнала до жителите на града. Радостта им от построяването на моста незабавно посърнала пред проклятието. Построен с желанието да бъде потребен на хората и да ги радва, в този момент мостът се издигал над мътните води на Марица като драматичен знак на една нелепа гибел, знак, вещаещ единствено тъга за този, който премине по него.
Никой не се осмелявал даже да стъпи на моста. Със свито от горест сърце бащата на Мустафа паша гледал от прозорците на своите сараи безлюдния мост и тъмно клател глава - саможертвата на сина му се обезсмислила. Поболян от загубата на чедото си, старецът преживявал и опорочаването на най-благородното дело на своя наследник. Хората строели дървени бродове или пък прекосявали с лодки на отсрещния бряг, никой не желал проклятието да се стовари върху него с цялата си мощност.
Дълго време бащата на Мустафа паша мислил какво да направи, че да им върне още веднъж това, за което синът му жертвал живота си. Един ден, твърдо решен да отстрани проклятието, остарелият паша потеглил към моста - нямало какво повече да губи, най-свидното за него, синът му, от дълго време към този момент лежал под черната земя. Бащата постепенно, само че самоуверено поел по моста, съзнавайки, че единствено по този начин може да отърве града от злокобната клетва. Тук легендата за остарелия мост приключва.
Построен за себап на хората, предпазен с цената на живот, прокълнат, а след това избавен от бащината обич, признакът на Свиленград е сякаш още доказателство за националните поверия, съгласно които здравината и устойчивостта на мост или постройка би трябвало да се изплатят с цената на човешки живот.
По някакво необичайно стичане на събитията пък изписването на годината, в която е приключен градежът на моста, 1512 година, съответствува с арабската дума “ебедие ", което в превод значи безкрайност.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ