Защо алуминият е бил по-скъп от златото и как едно откритие го обезценява
Знаете ли, че през 19 век, в случай че сте имали най-малко някакъв предмет, направен от алуминий, значи сте били богати. Защото в тези години алуминият е коствал доста повече от златото.
Ако през 1852 година са давали 1200 американски $ за кг, то към този момент в зората на 20-ти век, за същия кг метал към този момент се заплаща по-малко от един $.
Защо е било по този начин?
Всичко е поради това, че в чистата си форма металът просто липсва в природата, макар че под формата на химически съединения образува минимум 8% от земната кора.
Но още в древността двойните алуминиеви соли (наричани още стипца) са били интензивно употребявани за решение на разнообразни проблеми. Наличието на този метал в солите разрешава потреблението на стипцата, да вземем за пример като антисептик на времето, в бакпулвера и даже в лосиони за бръснене. В допълнение, калиев алум се употребява интензивно в медицината за прекъсване на кървенето.
Известен е следният исторически факт: Римският пълководец Архелай в интервала на дейни военни дейности с персийските войски заповядва да намажат дървените отбранителни уреди със стипца. Благодарение на този трик нито едно барикада не е развалено от пожар, написа enciklopediya-tehniki.ru.
Източник:
За чистия алуминий като метал оказва се едвам през 1807 година
с помощта на англичанина сър Хъмфли Дейви. Именно той твърди, че в стипцата, с изключение на соли, има и метал.
Неслучайно името Алуминий е обещано на мистериозния метал, защото в превод от латински " Alum " се превежда като " стипца ".
Истинският първи действителен резултат в приемането на алуминий като метал е реализиран едвам през 1825 година, когато датчанина Ханс Кристиан Ерстед нагрява изсъхнал алуминиев хлорид с калиева амалгама в персоналната си лаборатория и след премахване на живака най-сетне се снабдява с алуминий.
Въпреки че полученият метал е бил мощно нечист с примеси и е бил прекомерно малко, това е било задоволително, с цел да се удостовери теоретичното умозаключение на Дейви. А Ерстед назовава получения метал " Алуминий " в чест на Хъмфри Дейви.
След две години дейни опити германецът Ф. Вьолер съумява да усъвършенства процеса на произвеждане - получава алуминий под формата на гранули по време на нагряването на алуминиев хлорид с калий. До 1854 година процесът на произвеждане на алуминий е доста банален с помощта на напъните на френския академик Анри Сен-Клер Девил. По този метод става допустимо да се получат няколко кг алуминий от един опит. Още през 1856 година същият академик получава алуминий заради електролизата на стопилка натриев хлорид алуминий.
Алуминият е по-скъп от златото преди внезапния му залез
Първоначално алуминият се възприема като украсителен материал за бижута. За това свидетелства подобен исторически факт като изложбата от 12 алуминиеви блока, проведена през 1855 година персонално от Наполеон III.
Имало е и опити да се употребява лек метал като ризница. Експериментите обаче се провалят и по заповед на император Наполеон III целият разполагаем алуминий се преработва в принадлежности за хранене.
Само кралски особи са могли да имат такива принадлежности за хранене, а за останалите посетители на краската софра са употребявали елементарни чинии от злато и сребро.
Източник:
Това продължава до 1886 година
Именно през тази година е открит способ за произвеждане на алуминий в промишлен мащаб посредством електролиза.
Това удивително изобретение е направено от двама учени по едно и също време, само че без значение едни от различен: французинът Пол Луи Тусин и американецът Чарлз Мартин Хол.
Методът за приемане на алуминий към момента носи името - развой на Хол-Еру - процесът на разтваряне на алуминиев оксид в криолитна стопилка с по-нататъшна електролиза посредством потребление на електроди от кокс и графит.
Ето по този метод през 20-ти век алуминият се създава в великански мащаби. А цената на алуминия безусловно се срутва пет пъти единствено за един ден.
Така полученият алуминий е бил добър в доста връзки като се изключи неговата издръжливост. Но този проблем е решен през 1903 година от немския академик Алфред Уилям.
По време на опитите той открил, че в случай че 4% мед се прибавят към алуминиева сплав и внезапно се охлади до 500 градуса по Целзий, а по-късно се държи при стайна температура в продължение на 5 дни, тогава металът става доста по-твърд и здрав, като резервира първичната еластичност.
В индустриални размери този усъвършенстван алуминий стартира да се получава през 1911 година в град Дурен. В чест на това сплавта получи името си " дуралуминий ".
Ако през 1852 година са давали 1200 американски $ за кг, то към този момент в зората на 20-ти век, за същия кг метал към този момент се заплаща по-малко от един $.
Защо е било по този начин?
Всичко е поради това, че в чистата си форма металът просто липсва в природата, макар че под формата на химически съединения образува минимум 8% от земната кора.
Но още в древността двойните алуминиеви соли (наричани още стипца) са били интензивно употребявани за решение на разнообразни проблеми. Наличието на този метал в солите разрешава потреблението на стипцата, да вземем за пример като антисептик на времето, в бакпулвера и даже в лосиони за бръснене. В допълнение, калиев алум се употребява интензивно в медицината за прекъсване на кървенето.
Известен е следният исторически факт: Римският пълководец Архелай в интервала на дейни военни дейности с персийските войски заповядва да намажат дървените отбранителни уреди със стипца. Благодарение на този трик нито едно барикада не е развалено от пожар, написа enciklopediya-tehniki.ru.
Източник:
За чистия алуминий като метал оказва се едвам през 1807 година
с помощта на англичанина сър Хъмфли Дейви. Именно той твърди, че в стипцата, с изключение на соли, има и метал.
Неслучайно името Алуминий е обещано на мистериозния метал, защото в превод от латински " Alum " се превежда като " стипца ".
Истинският първи действителен резултат в приемането на алуминий като метал е реализиран едвам през 1825 година, когато датчанина Ханс Кристиан Ерстед нагрява изсъхнал алуминиев хлорид с калиева амалгама в персоналната си лаборатория и след премахване на живака най-сетне се снабдява с алуминий.
Въпреки че полученият метал е бил мощно нечист с примеси и е бил прекомерно малко, това е било задоволително, с цел да се удостовери теоретичното умозаключение на Дейви. А Ерстед назовава получения метал " Алуминий " в чест на Хъмфри Дейви.
След две години дейни опити германецът Ф. Вьолер съумява да усъвършенства процеса на произвеждане - получава алуминий под формата на гранули по време на нагряването на алуминиев хлорид с калий. До 1854 година процесът на произвеждане на алуминий е доста банален с помощта на напъните на френския академик Анри Сен-Клер Девил. По този метод става допустимо да се получат няколко кг алуминий от един опит. Още през 1856 година същият академик получава алуминий заради електролизата на стопилка натриев хлорид алуминий.
Алуминият е по-скъп от златото преди внезапния му залез
Първоначално алуминият се възприема като украсителен материал за бижута. За това свидетелства подобен исторически факт като изложбата от 12 алуминиеви блока, проведена през 1855 година персонално от Наполеон III.
Имало е и опити да се употребява лек метал като ризница. Експериментите обаче се провалят и по заповед на император Наполеон III целият разполагаем алуминий се преработва в принадлежности за хранене.
Само кралски особи са могли да имат такива принадлежности за хранене, а за останалите посетители на краската софра са употребявали елементарни чинии от злато и сребро.
Източник:
Това продължава до 1886 година
Именно през тази година е открит способ за произвеждане на алуминий в промишлен мащаб посредством електролиза.
Това удивително изобретение е направено от двама учени по едно и също време, само че без значение едни от различен: французинът Пол Луи Тусин и американецът Чарлз Мартин Хол.
Методът за приемане на алуминий към момента носи името - развой на Хол-Еру - процесът на разтваряне на алуминиев оксид в криолитна стопилка с по-нататъшна електролиза посредством потребление на електроди от кокс и графит.
Ето по този метод през 20-ти век алуминият се създава в великански мащаби. А цената на алуминия безусловно се срутва пет пъти единствено за един ден.
Така полученият алуминий е бил добър в доста връзки като се изключи неговата издръжливост. Но този проблем е решен през 1903 година от немския академик Алфред Уилям.
По време на опитите той открил, че в случай че 4% мед се прибавят към алуминиева сплав и внезапно се охлади до 500 градуса по Целзий, а по-късно се държи при стайна температура в продължение на 5 дни, тогава металът става доста по-твърд и здрав, като резервира първичната еластичност.
В индустриални размери този усъвършенстван алуминий стартира да се получава през 1911 година в град Дурен. В чест на това сплавта получи името си " дуралуминий ".
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ