Знаете ли, че хората със страх от изоставяне и по-ниско

Знаете ли, че хората със боязън от занемаряване и по-ниско самочувствие са по-склонни да изневеряват? Това явно не е здравословен метод за справяне със страха. Вредно е за индивида, който е излъган, а също по този начин е изтезание за индивида, който се пробва да ръководи и поддържа и двете връзки.

Признаци на страха от занемаряване:
Хората със боязън от занемаряване могат да демонстрират разнообразни видове държания. Много от тях са разрушителни за взаимоотношенията. Това са някои признаци, че имате подобен боязън:

Ревността ви е добре познато възприятие.
Възприемате другите от противоположния пол като опасност за връзката ви.
Давате прекомерно доста в една връзка.
Имате мисли/кошмари, че сътрудникът ви ви напуща.
Изпитвате усложнения да се доверявате изцяло на колегата или брачна половинка си.
Взирате се повече в минусите на колегата си, в сравнение с в позитивните му черти.
Имате компликация да останете сами.
Бързо заменяте един сътрудник с различен.
Не ви е прелестно, когато другият обича да прави неща и без вас, да вземем за пример да излиза с другари, да има своите занимания. Искате всичко да ви е общо.
Чувствате се недостойни за любовта и щастието.
Имате по-ниска самооценка/самоувереност.
Обикновено вие приключвате една връзка, по този начин контролът е у вас.
Оставате дълго в нездравословни или насилствени връзки заради страха да не бъдете изоставени или сами.
Чувствате ревнивост от платонични връзки даже - да вземем за пример от сътрудниците на вашия сътрудник.
Постоянно анализирате връзките си, като прекалявате в терзанията си.
Изневерявали сте или продължавате да изневерявате.

Как да се оправим със страха от занемаряване?
Много хора имат боязън от изоставянето, тъй като са били изоставяни по-рано в живота си. Може да е била предходна връзка, само че по-вероятно източникът е в детството. Дори не става въпрос за това да сте били изоставени като дете. Може родителите ви да не са взели участие в развъждането ви – да сте били оставени на баба и дядо да вземем за пример. Вие може да мислите, че това не ви се е отразило, само че подсъзнателно е ефектирало върху душeвността ви.
Ключът е да се признае, че страхът от занемаряване съществува. След което си признайте, че сте почтени за обич. Ако се е случило да не бъдете гледани от майка си и татко си, детският мозък го е разтълкувал по този начин: „ Ако те ме обичаха, щяха да ме гледат. “ Това, несъмнено, нормално не е правилно, само че по този начин или другояче вие сте израснали като възрастен, който смята, че не е задоволително заслужен за обичане.
Всеки е заслужен за обич. Няма такова нещо като съвършен човек. Всички желаеме да обичаме и да се усещаме обичани. Всички имаме дефекти. Затова любовта включва двама неперфектни индивида.
Но това, че сте почтени за обичане, не значи, че всеки би трябвало да ви обича. Нереалистично и излишно е.
Друго значимо нещо е да станете прочувствено независими. Не може да зависите от една връзка и тя да ви дефинира. Колкото и да държите на един човек, колкото и да сте влюбени, вашият център е единствено ваш и би трябвало да се намира във вас, а не в другия. В противоположен случая сте уязвими на доста елементарно разцентриране. Не се отдавайте на една връзка дотам, че нищо с изключение на нея да не ви интересува.
Емоционалната ви сигурност би трябвало да идва първо от вас. Вие сте първо субект и чак по-късно нечий сътрудник. Не забравяйте, че никой не може да ви подсигурява или дава обещание какво ще се случи с вас. Вашата сигурност би трябвало да произлиза от вас самите.
Ако сте в положение да извадите вашите страхове и на хартия, вие ще помогнете на вашия разум да обработи тези страсти.
Приемете, че някакво равнище на боязън може да съществува постоянно. Да имаш боязън значи да си човек. Може в никакъв случай да не премахнете изцяло своя боязън от занемаряване, само че може да имате надзор върху реакциите си към страха.
Важно е да разпознаете по кое време имате тези моменти във вашата връзка. Например тези моменти на боязън, които ви карат да желаете да контролирате кого гледа брачният партньор ви, къде отива или какво прави без вас. Трябва да разпознаете нездравословните модели на мислене и да осъзнавате къде е коренът на този боязън. Това може да ви помогне да разберете, че страховете и последвалите мисли за надзор не са здравословни за връзката.
И не на последно място приемете концепцията да сте сами. Добре е да си самичък от време на време. Нямате потребност от различен човек в живота си, с цел да бъдете стойностен човек.
Намерете позитивното както в положенията на самотност, по този начин и във взаимоотношенията с сътрудниците ви, с цел да може да бъдете добре и в двата случая. Вашата стойност не се основава на положението на вашата връзка.