Защо октоподите са толкова умни?
Знаете ли, че хора и октоподи са имали общ предшественик? Последният е съществувал преди повече от 500 милиона години. Днес, макар очевидните разлики, ни припомнят за личната ни жадност за познание, написа Мортен Бреккеволд в teconversation.com.
В етологията (наука за държанието на животните) е изследвана интелигентността на октоподите, която е класифицирана като самостоятелна „ когнитивна дарба “. Това е механизъм, посредством който информацията от околната среда се възприема, обработва, трансформира, запомня и употребява за взимане на решения и дейности.
Какво прави октоподите толкоз умни?
Изправени пред голям брой хищници, те могат се защитят, имитирайки заобикалящата ги среда, като трансформират цвета и даже текстурата на кожата си. Майстори на камуфлажа са.
Без черупка октоподите са уязвими и при заплаха се крият в празнина или пространството под канара. Някои типове „ украсяват “ дупките си като прибавят камъчета и черупки, други се придвижват из водата, носейки скривалищата със себе си. Такъв е казусът с кокосовия октопод, който е следен да носи кокосови черупки, с цел да се скрие при положение на заплаха.
Те са и страховити хищници. Имат огромното многообразие от плячка, която употребяват, в това число морски раковини, ракообразни, риби и даже други главоноги. Използват уменията си за камуфлаж, с цел да ловуват, а пипалата им изследват, допират и вкусват околната среда, за храна наоколо.
Октоподите употребяват разнообразни техники за консумация на миди и мекотели, или разкъсвайки черупката със мощ и поставяйки дребен камък вътре, с цел да я държите отворена, или пробивайки черупката, с цел да инжектира парализиращ токсин, който ще накара плячката да се отвори. Този токсин се впръсква в доста акуратен мускул под черупката, а октоподите научават и запомнят мястото на продупчване на всяка мидена обвивка, която употребяват.
Без кости, само че не безмозъчни
Октоподите са комплицирани животни за проучване заради удивителните си качества.
Тъй като са без кости, могат елементарно да избягат от резервоарите си през най-малкия отвор.
Могат да обобщават комплициран умствен развой, при който би трябвало непринудено да приложат авансово научено предписание към нови обекти. Например, октоподите, които преди този момент са се научили да нападат същинска топка, могат да продължат да нападат виртуална топка на екран.
Те могат да се науча на някои неща, гледайки един от различен. Това е изненадващо, тъй като те са най-вече уединени същества.
Октоподите дават отговор на всички критерии за формулировка на интелигентността: те демонстрират огромна еластичност при приемане на информация (с помощта на няколко сетива и обществено учене), при обработката й, при съхраняването й (чрез дълготрайна памет) и в прилагайки го както към хищници, по този начин и към плячка.
В етологията (наука за държанието на животните) е изследвана интелигентността на октоподите, която е класифицирана като самостоятелна „ когнитивна дарба “. Това е механизъм, посредством който информацията от околната среда се възприема, обработва, трансформира, запомня и употребява за взимане на решения и дейности.
Какво прави октоподите толкоз умни?
Изправени пред голям брой хищници, те могат се защитят, имитирайки заобикалящата ги среда, като трансформират цвета и даже текстурата на кожата си. Майстори на камуфлажа са.
Без черупка октоподите са уязвими и при заплаха се крият в празнина или пространството под канара. Някои типове „ украсяват “ дупките си като прибавят камъчета и черупки, други се придвижват из водата, носейки скривалищата със себе си. Такъв е казусът с кокосовия октопод, който е следен да носи кокосови черупки, с цел да се скрие при положение на заплаха.
Те са и страховити хищници. Имат огромното многообразие от плячка, която употребяват, в това число морски раковини, ракообразни, риби и даже други главоноги. Използват уменията си за камуфлаж, с цел да ловуват, а пипалата им изследват, допират и вкусват околната среда, за храна наоколо.
Октоподите употребяват разнообразни техники за консумация на миди и мекотели, или разкъсвайки черупката със мощ и поставяйки дребен камък вътре, с цел да я държите отворена, или пробивайки черупката, с цел да инжектира парализиращ токсин, който ще накара плячката да се отвори. Този токсин се впръсква в доста акуратен мускул под черупката, а октоподите научават и запомнят мястото на продупчване на всяка мидена обвивка, която употребяват.
Без кости, само че не безмозъчни
Октоподите са комплицирани животни за проучване заради удивителните си качества.
Тъй като са без кости, могат елементарно да избягат от резервоарите си през най-малкия отвор.
Могат да обобщават комплициран умствен развой, при който би трябвало непринудено да приложат авансово научено предписание към нови обекти. Например, октоподите, които преди този момент са се научили да нападат същинска топка, могат да продължат да нападат виртуална топка на екран.
Те могат да се науча на някои неща, гледайки един от различен. Това е изненадващо, тъй като те са най-вече уединени същества.
Октоподите дават отговор на всички критерии за формулировка на интелигентността: те демонстрират огромна еластичност при приемане на информация (с помощта на няколко сетива и обществено учене), при обработката й, при съхраняването й (чрез дълготрайна памет) и в прилагайки го както към хищници, по този начин и към плячка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ