Комуникираме ли вече с бъдещето?
Знаете ли, че е извършено изследване, чиято цел е била да се разбере дали някой от бъдещето се намира в сегашното. Астрофизиците Робърт Немироф (Robert Nemiroff) и Тереза Уилсън (Teresa Wilson) от Мичиганския софтуерен институт решили, че в случай че някой от бъдещето се върне обратно във времето, то той може би е оставил следи.
Такъв странник във времето може би е търсил бъдещи събития в интернет. Датата на търсенето би трябвало да бъде по-ранна от датата на самото събитие и по този метод би станало ясно, че някой авансово е знаел какво ще се случи. Достатъчно такива търсения биха разрешили на учените да схванат кой стои зад тях.
Въпреки че астрофизиците употребявали цялото си финансиране, резултатите от изследването не били извънредно безапелационни. Но това не значи, че комуникирането с бъдещето е невероятно. На доктрина, хората от бъдещето, подкрепени от квантовите компютри, би трябвало да съумеят да изчистят теориите за пътешестване във времето и да съумеят да ги приложат в действителността.
Проф. Рон Малет (Ron Mallett) от университета в Кънектикът счита, че физическото пътешестване във времето е невероятно сега, само че можем да създадем машина, която да ни разреши да одобряваме известия от потомците си. Бъдещите генерации може да основат сходни устройства и по този начин да е допустимо да се свържат с нас. Малет счита, че машината е нещо, което сме способни да построим, а съгласно неговите теории светлината може да въздейства на времето.
„ Чрез циркулиращ лъч лазерна светлина съумях математически да покажа, че това довежда до деформиране на пространството и времето “, твърди проф. Роналд Малет. „ Поток от неутронни завъртания може да придвижва бинарен код в предишното. “
Според физиците червеевите дупки също са способни да изкривяват времето. Но известният професор Стивън Хокинг счита, че в случай че хората основат сходно нещо, то ще има пагубен резултат.
Въпреки че множеството от тези теории са непълни, самото им битие значи, че нашето схващане за същината на времето напредва. Имаме учредения да считаме, че това ще продължава и отсега нататък и един ден ще сме способни на действително пътешестване във времето.
Физикът от Вашингтонския университет, Джон Креймър е изказал хипотезата, че квантовото усложнение може да трансформира посоката на времето. Когато два електрона от една и съща молекула са заплетени, даже и да се намират на голямо разстояние между тях, те остават свързани.
Това е явлението, което Айнщайн назовава „ призрачно взаимоотношение от разстояние “. Но той имал проблем с тази идея, тъй като тя противоречала на теорията му, че нищо не може да се движи по-бързо от светлината. Но, наподобява, заплетените електрони съумяват да споделят между тях по-бързо от скоростта на светлината. Креймър счита, че това усложнение може да се употребява за комуникиране с предишното.
Но връзката с друго време би нарушила причинността на събитията.
Представете си, че държите чаша мляко. Изпускате я, тя пада на земята, чупи се и млякото се разлива. Виждате го и го чувате, тъй като чашата към този момент е паднала. Няма по какъв начин да видите счупването преди момента на рухването, тъй като стрелата на времето върви от минало към бъдеще.
В момента значимото е, че науката и човечеството не престават да се пробват да разгадаят тайните на пътуването във времето и нищо чудно един ден това да се трансформира в действителност. Квантовите компютри от бъдещето може да са способни да споделят с предишното през интернет и ние даже да не разбираме.
Така че изследването на Мичиганския софтуерен университет може би е изпреварило времето си, или пък да е изостанало, или пък да ни е дало информация, която към този момент знаем или не знаем. Всичко е допустимо.
Статията е дело на Робърт Торес (Robert Torres), който е създател на книгата Sin Thesis (Теза на греха), в която по теоретичен път се изследват паранормални феномени.
The Epoch Times
