Знаем, че планетите се въртят, но какво да кажем за

Знаем, че планетите се въртят, само че какво да кажем за Вселената като цяло? Не, вселената не наподобява да се върти; в случай че беше по този начин, пътуването във времето в предишното може да е допустимо. Въпреки че хората през древността са твърдeли, че небесата се въртят към света, през 1949 година математикът Курт Гьодел е първият, който дава модерна дефиниция на въртяща се галактика.

Той употребява езика на общата доктрина на относителността на Алберт Айнщайн като метод да уважи своя другар и комшия в Принстън – самия Айнщайн. Но този развой на академично „ удостояване “ потегля в друга посока, тъй като Гьодел употребява образеца на въртяща се галактика, с цел да покаже, че общата доктрина на относителността е непълна.

Моделът на Гьодел за въртяща се галактика е много неестествен. Освен въртенето, неговата галактика съдържа единствено една съставна част: негативна космологична константа, която устоява на центробежната мощ на това въртене, с цел да поддържа вселената статична. Но изкуствената природа на тази галактика не тормози Гьодел. Вместо това главната му позиция е, че общата доктрина на относителността въобще позволява опцията за въртяща се галактика. И Гьодел употребява своята въртяща се галактика, с цел да покаже, че общата доктрина на относителността разрешава пътешестване във времето в предишното, което би трябвало да бъде неразрешено.

Да живееш във въртяща се галактика би било в действителност необичайно. От една страна, всички наблюдаващи биха се смятали за център на въртене. Това значи, че в случай че сте паркирали някъде и сте сигурни, че сте безусловно неподвижни, ще видите по какъв начин вселената се върти към вас. Но в случай че вземете и се преместите някъде другаде, даже в далечна вселена, постоянно ще виждате вселената да се върти към новата ви позиция.

Това е необикновено мъчно за визуализиране, само че не е доста по-различно от концепцията, че в една разширяваща се галактика всички наблюдаващи виждат себе си като център на разширението. Колкото по-далеч се отдалечавате от който и да е наблюдаващ, толкоз по-голяма е скоростта на въртене. И това не е просто въртене на неща, а въртене на самото пространство-време. Това значи, че светлината, която постоянно е принудена да следва кривината на пространство-времето, прави някои странни пътувания.

Лъч светлина, изпратен от наблюдаващ, ще се извие, когато бъде затрит нагоре във въртенето на пространство-времето. В някаква далечна точка въртенето ще бъде прекомерно огромно и светлината ще се обърне и ще се върне към наблюдаващия. Това значи, че има ограничаване до каква степен можете да видите в една въртяща се галактика и оттатък това всичко, което ще наблюдавате, са дублиращи се изображения на вашето лично минало.

Това необичайно държание не се отнася единствено за светлината. Ако би трябвало да се качите в ракета и да полетите през въртяща се галактика, вие също ще бъдете хванати във въртенето. И заради това въртене придвижването ви ще се удвои назад. Когато се върнете в началната си точка обаче, ще установите, че пристигате, преди да сте тръгнали. В прочут смисъл една въртяща се галактика би била в положение да завърти вашето бъдеще във вашето лично минало, позволявайки ви да пътувате обратно във времето.

Това е главното несъгласие на Гьодел против общата доктрина на относителността. Тази доктрина, защото е нашето извънредно схващане за пространството и времето, не би трябвало да разрешава пътешестване обратно във времето, тъй като пътуването във времето в предишното нарушава визиите ни за причинно-следствена връзка и вкарва всевъзможни неприятни парадокси на пътуването във времето.

Фактът, че относителността не прави автоматизирано пътуването във времето невероятно, алармира на Гьодел, че теорията на Айнщайн е непълна. За благополучие, не виждаме признаци, че живеем във въртяща се галактика. Ако космосът се въртеше, тогава светлината, идваща от противоположни направления на небето, щеше да бъде алено изместена в една посока и да има еквивалентно количество синьо изместване в другата. Астрономите са приложили този тест при проучвания на далечни галактики и даже към галактическия микровълнов декор, който е светлината, останала от времето, когато Космосът е бил единствено на 380 000 години. Заключението от тези проби е, че в случай че Вселената се върти, тя го прави със скорост по-малка от 10 -17 градуса на век.

Но възражението на Гьодел към момента е в действие. От 1949 година физиците са измислили други способи в общата доктрина на относителността, с цел да разрешат пътешестване обратно във времето – червееви дупки, „ уорп задвижване “ със скорост по-бърза от светлината (известно като задвижване на Алкубиер) и специфични пътища към безпределно дълги цилиндри.

Но всички тези измислици разчитат на някаква екзотична физика, която нарушава нашето схващане за това по какъв начин работи Вселената, като материята с негативна маса. А въртящата се галактика на Гьодел е просто въпрос на бдителен тест, а не фундаментално спиране на известната физика. Можехме да се озовем във въртяща се галактика също толкоз елементарно, колкото и в разширяваща се. Няма нищо в познанията ни по физика, което да пречи на съществуването на този тип галактика, тъй че няма и нищо в познанията ни по физика, което да пречи на пътуването във времето обратно.