Фонд „Пътна безопасност“ блокира почти половин милиард лева от глоби и средствата не се използват за подобряване на пътищата
Анализ разкрива, че парите остават в държавния бюджет вместо да финансират ограничения за сигурност
Държавният Фонд за безвредно придвижване по пътищата разполага с близо 482 милиона лв. свободни средства, постъпили от санкции за нарушавания на пътя, които към края на 2025 година стоят блокирани в държавната хазна и не се употребяват за съответни планове за сигурност. Според разбор на Института за пътна сигурност (ИПБ) многомилионният запас не е ориентиран към ограничения за понижаване на пътнотранспортните катастрофи, макар че у нас умират над 500 души годишно на необезопасени пътища.
Документът, основан на публична информация от Министерството на вътрешните работи (МВР), демонстрира, че приходите от санкции се усилват трайно, в това число поради разширение на системите за видеоконтрол и автоматизираното издаване на електронни фишове. Само от този механизъм Министерство на вътрешните работи генерира сред 105 и 117 милиона лв. годишно, само че средствата остават неизползвани за инфраструктурни планове или стратегии за сигурност на пътя.
В своя разбор ИПБ дефинира актуалната процедура като „ фискален цинизъм “, защото фондът, основан да финансира действия за сигурност, действа в действителност като виртуална конструкция без оперативна и финансова автономия. Според специалистите постъпилите средства се трансферират в централния бюджет, където се употребяват за общи финансови потребности на страната, вместо да бъдат вложени в планове за възстановяване на пътищата.
Одит на Сметната палата, почнал още през 2025 година, ревизира успеваемостта на контрола за пътна сигурност и приноса на фонда за понижаване на пътнотранспортните катастрофи, като съществена причина за одита е високият брой починали и ранени при произшествия на пътя.
Експерти от ИПБ оферират съответни решения, в това число неотложно деблокиране на насъбраните средства, приемане на капиталова стратегия за „ Безопасна инфраструктура “, бистрота в придвижването на средствата и цивилен надзор. Те акцентират, че най-малко 50% от годишните доходи на фонда би трябвало да се влагат в пасивна пътна сигурност – инфраструктурни планове на Агенция „ Пътна инфраструктура “ и общините.
Настоящото положение на фонда повдига въпроси за успеваемостта и прозрачността при ръководството на обществените финанси, както и за действителния принос на системата за наказания към сигурността на пътищата в България.
Държавният Фонд за безвредно придвижване по пътищата разполага с близо 482 милиона лв. свободни средства, постъпили от санкции за нарушавания на пътя, които към края на 2025 година стоят блокирани в държавната хазна и не се употребяват за съответни планове за сигурност. Според разбор на Института за пътна сигурност (ИПБ) многомилионният запас не е ориентиран към ограничения за понижаване на пътнотранспортните катастрофи, макар че у нас умират над 500 души годишно на необезопасени пътища.
Документът, основан на публична информация от Министерството на вътрешните работи (МВР), демонстрира, че приходите от санкции се усилват трайно, в това число поради разширение на системите за видеоконтрол и автоматизираното издаване на електронни фишове. Само от този механизъм Министерство на вътрешните работи генерира сред 105 и 117 милиона лв. годишно, само че средствата остават неизползвани за инфраструктурни планове или стратегии за сигурност на пътя.
В своя разбор ИПБ дефинира актуалната процедура като „ фискален цинизъм “, защото фондът, основан да финансира действия за сигурност, действа в действителност като виртуална конструкция без оперативна и финансова автономия. Според специалистите постъпилите средства се трансферират в централния бюджет, където се употребяват за общи финансови потребности на страната, вместо да бъдат вложени в планове за възстановяване на пътищата.
Одит на Сметната палата, почнал още през 2025 година, ревизира успеваемостта на контрола за пътна сигурност и приноса на фонда за понижаване на пътнотранспортните катастрофи, като съществена причина за одита е високият брой починали и ранени при произшествия на пътя.
Експерти от ИПБ оферират съответни решения, в това число неотложно деблокиране на насъбраните средства, приемане на капиталова стратегия за „ Безопасна инфраструктура “, бистрота в придвижването на средствата и цивилен надзор. Те акцентират, че най-малко 50% от годишните доходи на фонда би трябвало да се влагат в пасивна пътна сигурност – инфраструктурни планове на Агенция „ Пътна инфраструктура “ и общините.
Настоящото положение на фонда повдига въпроси за успеваемостта и прозрачността при ръководството на обществените финанси, както и за действителния принос на системата за наказания към сигурността на пътищата в България.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ