10 изненадващи факта за отхвърлянето
Знаем, че отхвърлянето боли, само че то може да нанесе щета на психическото ни здраве, която отива надалеч оттатък прочувствената болежка. Ето 10 по-малко известни обстоятелства, които разказват другите резултати, които отхвърлянето оказва върху нашите страсти, мислене и държание.
1. Отхвърлянето следва физическите пътища на болката в мозъка. Изследвания с магнитен резонанс демонстрират, че същите зони на мозъка, които се задействат, когато изпитваме физическа болежка, се задействат и при прочувственото отменяне. Ето за какво отхвърлянето в действителност боли.
2. Парацетамолът понижава болката, провокирана от прочувствено отменяне. В едно изследване, тестващо хипотезата, че отхвърлянето прилича физическата болежка, откривателите дават на някои участници ацетаминофен (парацетамол), преди да преди да ги накарат да си напомнят мъчително прекарване от предишното, в което са били отхвърлени.
Хората, които получили парацетамол, докладвани доста по-малко прочувствена болежка, спрямо участниците, получили хапче, съдържащо единствено захар.
3. Отхвърлянето е имало жизненоважна функционалност в нашето еволюционно минало. В епохата на лов и събирателство, да си отстранен от племето е еднакво на смъртна присъда, защото е мъчно да оцелееш дълго самичък.
Еволюционните психолози считат, че мозъкът е създал система за ранно предизвестие, с цел да ни сигнализира, когато сме били изложени на риск от остракизъм. Така тези, които са чувствали отхвърлянето по-болезнено (т.е., при които мозъкът го е възприел като физическа болка), получават еволюционно преимущество: те са по-склонни да поправят държанието си и затова да останат в племето.
4. Повторното прекарване на болката от обществено отменяне е по-ярко, загатна за физическа болежка. Опитайте се да си припомните прекарване, в които сте чувствали забележителна физическа болежка. „ Ъ? ”, реагира мозъкът ви. С други думи, споменът не може да провокира физическа болежка. Но пробвайте да преживеете още веднъж мъчително отменяне (всъщност, недейте - просто го назовете с думи), и ще ви залеят куп усеща, които сте изпитвали тогава. Нашият мозък слага приоритет върху прекарването на отменяне, тъй като сме обществени животни, които живеят в " племена. "
5. Отхвърлянето дестабилизира нашата " потребност от принадлежност ". Всички имаме една съществена потребност: да принадлежим към дадена група. Когато бъдем отхвърлени, тази нужда е дестабилизирана и изключването, което усещаме, усилва прочувствена болежка. Повторното свързване с тези, които ни обичат, или общуването с хората от групите, с които се усещаме мощно свързани, които ни ценят и ни одобряват, може да успокои прочувствената болежка след отменяне.
