Убийство в Белия дом
Знае се за най-малко дванадесет случая, в които службите на Русия са се опитвали да убият Володимир Зеленски след новия стадий от войната в Украйна, почнал с стандартната военна експанзия на Москва през февруари 2022-та година.
Но това, което не съумя да направи Владимир Путин в сенките, го реализираха Джей Ди Ванс и Доналд Тръмп пред камерите в сърцето на най-силната народна власт: ликвидиране в Белия дом. А жертвата беше Зеленски, чиято виновност се оказа тази, че не бе склонен да бъде адресиран назидателно от американските си домакини. Наистина ли в Овалния офис смятаха, че украинският президент, който живее с цел на гърба си и води война с Владимир Путин от години насам, ще се стресне от дидактично размахвания пръст на Джей Ди Ванс?
Срещата сред Володимир Зеленски и Доналд Тръмп трябваше да позволи проблем, а не да сътвори подобен. Още повече, че тя идваше като самобитна последователност на дипломатическите старания по-рано тази седмица на френския президент Емануел Макрон и на английския министър-председател Кийр Стармър, които се пробваха да преведат на " европейски език " войната в Украйна на домакина си в Белия дом. Макрон съумя да убеди американския си сътрудник, че Европа не може да бъде заобикаляна в преговорите; Стармър - че с цел да е дългогодишен, мирът би трябвало да е обективен. Фиаското от срещата сред Зеленски и Тръмп обаче заплашва рехавия напредък, който европейците съумяха да реализират с американците през тази седмица, и рискува да отвори отначало още незаздравели рани.
И тук не става дума толкоз за това, че подготвяното съглашение сред Украйна и Съединени американски щати за редкоземни метали не бе подписано. То така и така бе по-скоро с рекламен резултат, в сравнение с изпълнено със съдържателна конкретика; въпросният документ трябваше да влезе в портфолиото на Тръмп като " deal-maker ", а не да обезпечи някакви своевременни и директни американски гаранции за сигурността на Украйна. Това съглашение бе просто сламка, за която можеше да се хване единствено страна, която се дави.
Въпросът тук е различен: Украйна, вместо да бъде мотив за консолидация сред Европа и Съединени американски щати, се трансформира в мотив за в допълнение разтягане на връзките сред тях.
След злощастната среща на Зеленски с Тръмп и Ванс, Европа показва изключителна взаимност с украинския президент. Вашето достолепие уважава смелостта на украинците, сподели Урсула фон дер Лайен. Днес стана ясно, че свободният свят има потребност от нов водач, написа Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Европейски Съюз Кая Калас, която другояче тази седмица трябваше да има среща с Държавния секретар Марко Рубио, анулирана обаче от американския посланик. Редица държавни европейски ръководители също излязоха с ясна и еднопосочна поддръжка за Зеленски и Украйна след случилото се в Овалния кабинет. Такава се чака да бъде декларирана и на идната тази неделя среща сред европейски държави-членки на НАТО в Лондон, проведена от английския министър-председател Стармър.
А още преди този печален за политическото бъдеще на Украйна и за дипломацията на Съединени американски щати епизод в Овалния офис, при започване на седмицата бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц съобщи, че " американците или най-малко тази администрация е безразлична към ориста на Европа ", заради което Стария континент допустимо най-бързо би трябвало да стане самостоятелен от Съединени американски щати в обезпечаването на своята сигурност и защита. Онзи ден пък френският президент Макрон сподели, че Европа би трябвало да се откаже от своята " щастлива васалност " по отношение на Вашингтон. Ако с експанзията си по отношение на Украйна Владимир Путин съумя да разсъни европейците, то точно Доналд Тръмп издърпа матрака от леглото на Стария континент, тъй че той да не може да се залежава повече на голи греди. Оттук нататък Европейски Съюз просто няма избор: пред прозореца му се води война, която във всеки един миг може да влезе през него. И тук няма значение дали американският президент ще счупи собственоръчно европейското стъкло или просто ще гледа по какъв начин Путин прави това. Европа би трябвало да стои на крайници и изправена. И без това е към този момент будна, а на леглото няма матрак.
А по какъв начин реагираха партийните съдружници на Тръмп за срещата му със Зеленски? Сенатор Линдзи Греъм съобщи, че украинският президент или би трябвало да подаде оставка, или да се промени. Темата за отдръпването на Зеленски от президентския пост естествено е известна измежду съветските управляващи. Първата реакция от страна на Москва по отношение на срещата сред украинския и американския държавни глави пък пристигна от заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, който написа: " Тръмп за първи път сподели истината на кокаиновия смешник в очите: киевският режим си играе с Трета международна война...Военната помощ за нацистката военна машина би трябвало да бъде спряна ". Медведев не е обезателен аршин, само че в тази ситуация показателното е, че в общественото си говорене Москва и Вашингтон търпят все по-голяма конвергенция, доколкото тезата на съветската агитация за Третата международна война намира плодородна почва в американския президент от началото на спора в Украйна.
Всичко това се случва на фона на завършилата трета и започващата четвърта година от войната в Стария континент. От две седмици насам обаче най-големият пробив по отношение на Украйна не идва от Русия, а от Съединени американски щати, зад тила на украинците. Именно Вашингтон направи редица отстъпки пред Москва - изключи опцията за участие на Украйна в НАТО като самобитен инструмент за сигурност на страната, отхвърли да взе участие физически в обезпечаването на такава сигурност и стартира да води диалози с Русия за нормализация на двустранните им връзки, изключвайки от тях Украйна (за разлика от предходната американска администрация, която обвързваше дипломацията си с съветската страна с тематиката за Украйна). Всъщност Съединени американски щати предефинираха ролята си въобще - от съдружник на Киев те станаха медиатор сред Украйна и Русия. Макар и тази роля да е все по-спорна, доколкото Тръмп нито е наричал Путин " деспот без избори ", както направи с украинския си сътрудник, нито американският президент борави с съветските опорни точки (последната такава бе споделена от Тръмп няколко часа след срещата им със Зеленски, когато ръководителят на Белия дом съобщи, че съветският президент желал мир, а украинския му хомолог - да продължи войната). Москва се възползва от по този начин създалите се условия: веднъж, извърши най-тежкия си удар с безпилотни летателни апарати по отношение на Украйна от началото на войната, повторно, съобщи, че няма да допусне каквито и да е европейски мироопазващи сили в Украйна. И макар старанията на ръководителя на Белия дом да се сближава с съветския президент, последният организира два диалога със Си Дзинпин от началото на годината (дори няколко часа преди да се случи панаирът в Овалния офис Секретарят на съветския Съвет за сигурност Сергей Шойгу бе в Китай на среща с президента на Поднебесната империя).
Доналд Тръмп даде обещание мир сред Украйна и Русия, само че в действителност откогато републиканецът се завърна в Белия дом спорът се интензифицира, а диалогът за войната се мащабира - този път касаейки освен Украйна, само че и Европа.
Ситуацията пред камината в Овалния офис бе сюреалистична, без аналог и ще остане в историята като нарицателно на девалвацията на президентската институция в Съединени американски щати. Белият дом се е трансформирал в Патиланско царство на тръмпшевиките, които са назидателни по отношение на слабата жертва и хрисими по отношение на мощния агресор. А виновността на украинския президент Зеленски бе, че реагира като човек с достолепие.
Но това, което не съумя да направи Владимир Путин в сенките, го реализираха Джей Ди Ванс и Доналд Тръмп пред камерите в сърцето на най-силната народна власт: ликвидиране в Белия дом. А жертвата беше Зеленски, чиято виновност се оказа тази, че не бе склонен да бъде адресиран назидателно от американските си домакини. Наистина ли в Овалния офис смятаха, че украинският президент, който живее с цел на гърба си и води война с Владимир Путин от години насам, ще се стресне от дидактично размахвания пръст на Джей Ди Ванс?
Срещата сред Володимир Зеленски и Доналд Тръмп трябваше да позволи проблем, а не да сътвори подобен. Още повече, че тя идваше като самобитна последователност на дипломатическите старания по-рано тази седмица на френския президент Емануел Макрон и на английския министър-председател Кийр Стармър, които се пробваха да преведат на " европейски език " войната в Украйна на домакина си в Белия дом. Макрон съумя да убеди американския си сътрудник, че Европа не може да бъде заобикаляна в преговорите; Стармър - че с цел да е дългогодишен, мирът би трябвало да е обективен. Фиаското от срещата сред Зеленски и Тръмп обаче заплашва рехавия напредък, който европейците съумяха да реализират с американците през тази седмица, и рискува да отвори отначало още незаздравели рани.
И тук не става дума толкоз за това, че подготвяното съглашение сред Украйна и Съединени американски щати за редкоземни метали не бе подписано. То така и така бе по-скоро с рекламен резултат, в сравнение с изпълнено със съдържателна конкретика; въпросният документ трябваше да влезе в портфолиото на Тръмп като " deal-maker ", а не да обезпечи някакви своевременни и директни американски гаранции за сигурността на Украйна. Това съглашение бе просто сламка, за която можеше да се хване единствено страна, която се дави.
Въпросът тук е различен: Украйна, вместо да бъде мотив за консолидация сред Европа и Съединени американски щати, се трансформира в мотив за в допълнение разтягане на връзките сред тях.
След злощастната среща на Зеленски с Тръмп и Ванс, Европа показва изключителна взаимност с украинския президент. Вашето достолепие уважава смелостта на украинците, сподели Урсула фон дер Лайен. Днес стана ясно, че свободният свят има потребност от нов водач, написа Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Европейски Съюз Кая Калас, която другояче тази седмица трябваше да има среща с Държавния секретар Марко Рубио, анулирана обаче от американския посланик. Редица държавни европейски ръководители също излязоха с ясна и еднопосочна поддръжка за Зеленски и Украйна след случилото се в Овалния кабинет. Такава се чака да бъде декларирана и на идната тази неделя среща сред европейски държави-членки на НАТО в Лондон, проведена от английския министър-председател Стармър.
А още преди този печален за политическото бъдеще на Украйна и за дипломацията на Съединени американски щати епизод в Овалния офис, при започване на седмицата бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц съобщи, че " американците или най-малко тази администрация е безразлична към ориста на Европа ", заради което Стария континент допустимо най-бързо би трябвало да стане самостоятелен от Съединени американски щати в обезпечаването на своята сигурност и защита. Онзи ден пък френският президент Макрон сподели, че Европа би трябвало да се откаже от своята " щастлива васалност " по отношение на Вашингтон. Ако с експанзията си по отношение на Украйна Владимир Путин съумя да разсъни европейците, то точно Доналд Тръмп издърпа матрака от леглото на Стария континент, тъй че той да не може да се залежава повече на голи греди. Оттук нататък Европейски Съюз просто няма избор: пред прозореца му се води война, която във всеки един миг може да влезе през него. И тук няма значение дали американският президент ще счупи собственоръчно европейското стъкло или просто ще гледа по какъв начин Путин прави това. Европа би трябвало да стои на крайници и изправена. И без това е към този момент будна, а на леглото няма матрак.
А по какъв начин реагираха партийните съдружници на Тръмп за срещата му със Зеленски? Сенатор Линдзи Греъм съобщи, че украинският президент или би трябвало да подаде оставка, или да се промени. Темата за отдръпването на Зеленски от президентския пост естествено е известна измежду съветските управляващи. Първата реакция от страна на Москва по отношение на срещата сред украинския и американския държавни глави пък пристигна от заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, който написа: " Тръмп за първи път сподели истината на кокаиновия смешник в очите: киевският режим си играе с Трета международна война...Военната помощ за нацистката военна машина би трябвало да бъде спряна ". Медведев не е обезателен аршин, само че в тази ситуация показателното е, че в общественото си говорене Москва и Вашингтон търпят все по-голяма конвергенция, доколкото тезата на съветската агитация за Третата международна война намира плодородна почва в американския президент от началото на спора в Украйна.
Всичко това се случва на фона на завършилата трета и започващата четвърта година от войната в Стария континент. От две седмици насам обаче най-големият пробив по отношение на Украйна не идва от Русия, а от Съединени американски щати, зад тила на украинците. Именно Вашингтон направи редица отстъпки пред Москва - изключи опцията за участие на Украйна в НАТО като самобитен инструмент за сигурност на страната, отхвърли да взе участие физически в обезпечаването на такава сигурност и стартира да води диалози с Русия за нормализация на двустранните им връзки, изключвайки от тях Украйна (за разлика от предходната американска администрация, която обвързваше дипломацията си с съветската страна с тематиката за Украйна). Всъщност Съединени американски щати предефинираха ролята си въобще - от съдружник на Киев те станаха медиатор сред Украйна и Русия. Макар и тази роля да е все по-спорна, доколкото Тръмп нито е наричал Путин " деспот без избори ", както направи с украинския си сътрудник, нито американският президент борави с съветските опорни точки (последната такава бе споделена от Тръмп няколко часа след срещата им със Зеленски, когато ръководителят на Белия дом съобщи, че съветският президент желал мир, а украинския му хомолог - да продължи войната). Москва се възползва от по този начин създалите се условия: веднъж, извърши най-тежкия си удар с безпилотни летателни апарати по отношение на Украйна от началото на войната, повторно, съобщи, че няма да допусне каквито и да е европейски мироопазващи сили в Украйна. И макар старанията на ръководителя на Белия дом да се сближава с съветския президент, последният организира два диалога със Си Дзинпин от началото на годината (дори няколко часа преди да се случи панаирът в Овалния офис Секретарят на съветския Съвет за сигурност Сергей Шойгу бе в Китай на среща с президента на Поднебесната империя).
Доналд Тръмп даде обещание мир сред Украйна и Русия, само че в действителност откогато републиканецът се завърна в Белия дом спорът се интензифицира, а диалогът за войната се мащабира - този път касаейки освен Украйна, само че и Европа.
Ситуацията пред камината в Овалния офис бе сюреалистична, без аналог и ще остане в историята като нарицателно на девалвацията на президентската институция в Съединени американски щати. Белият дом се е трансформирал в Патиланско царство на тръмпшевиките, които са назидателни по отношение на слабата жертва и хрисими по отношение на мощния агресор. А виновността на украинския президент Зеленски бе, че реагира като човек с достолепие.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ