Росен Петров: Защо не си рекламираме историята?
Знае ли светът за историята на земите ни? Този въпрос задава бивият политик и тв водещ Росен Петров и зове да обърнем повече внимание на популяризирането на родното културно завещание.
През 2009 година един публицист дава златен късмет на България, от който тя не се възползва и до ден сегашен. Името му е Джон Нобъл Уилфорд. Той разгласява огромна публикация в „ Ню Йорк Таймс ”, озаглавена „ Изгубена европейска просвета, изтръгната от неизвестността ”. В нея разказва археологическите открития от праисторията на Балканите и по течението на Дунав, акцентирайки главно на България и Румъния.
Уилфорд написа: „ Преди да изгрее славата на Гърция и Рим, даже преди появяването на първите градове в Месопотамия, или храмовете край река Нил, в Долнодунавската низина и в подножието на Балкана са живели хора, които са изпреварили времето си във връзка с изкуство, технологии и търговия ”. По-точно и ясно не може да се напише.
Едно конкретизиране. Джон Уилфорд е безусловно „ иконата ” на научната публицистика в Америка, притежател на премията „ Пулицър ”, станал знаменит още със своите репортажи за кацането на „ Аполо ” на Луната. Да го обясня по този начин: когато ние кажем, че златното богатство от Варна е най-старото обработено злато в света, звучи по един метод, когато го напише Уилфорд, става напълно друго.
Друга персона, направила доста за популяризирането на земите ни като център на цивилизация, е немският културолог и лингвист проф. Харалд Харман, създател на книги като „ Загадката на Дунавската цивилизация. Откриването на най-старата високоразвита просвета в Европа ” и „ Кой цивилизова античните гърци ”. Опирайки се на работи на учени като Гордън Чайлд и Мария Гимбутас, той вкарва термина „ Дунавска цивилизация ” и твърди, че тя е родила „ най-древната книжовност ” в света (става дума за артефакти като плочката от Градешница и др.) и че е „ цивилизовала античните елини ”.
До тук добре. Ето сякаш два образеца, че светът е понаучил нещичко. Само че те са спорадични и от дълго време са потънали в безбрежното море от информация. Какво е направила страната ни с тези изявления? Отговорът е нищо. Още приказваме за „ дунавската цивилизация ” под сурдинка. Сякаш ни е неловко да кажем, че по днешните ни земи евентуално е имало антична цивилизация, по-стара от Шумер и Акад, Елада и Рим.
И нещо друго. Излиза, че един немски културолог прави повече за популяризирането на културно-историческото завещание по земите ни от цялото министерство на културата. Питал съм някои университетски фактори: „ А за какво не дадете един „ лекар хонорис идея ” на този Харалд Харман? Или пък страната, в случай че не медал, най-малко една значка да му връчи? ”. И отговорът беше: „ Ами, хубаво написа той, само че книгите му са академично дискусионни, пък и той ги написа, с цел да се продават. Ние има надалеч по-големи и съществени учени ”.
Същата е и историята с американския публицист Уилфорд. Значи, мега звезда на научната публицистика написа за наследството по земите ни в най-авторитетния американски вестник (особено навремето), а поканихте ли го тук? Едно благодаря най-малко пратихте ли? Човекът е на 91 години (надявам се да е жив и здрав), може пък да се трогне даже от една старовремска грамота.
На въпроса за какво не „ обгрижваме ” такива хора, както се правеше преди 1989 година, се дава отговор по този начин: „ Нямаме пари и хора за мурафетите на Людмила Живкова. Времената са други ”. Така стоят нещата. Понеже за „ старите мурафети ” няма пари и хора, а за „ новите мурафети ” няма познания и умения, последният български обект е вкаран в ЮНЕСКО като международно завещание през далечната 1988 година, а светът, вместо да знае от ден на ден за историята на земите ни, знае все по-малко.
През 2009 година един публицист дава златен късмет на България, от който тя не се възползва и до ден сегашен. Името му е Джон Нобъл Уилфорд. Той разгласява огромна публикация в „ Ню Йорк Таймс ”, озаглавена „ Изгубена европейска просвета, изтръгната от неизвестността ”. В нея разказва археологическите открития от праисторията на Балканите и по течението на Дунав, акцентирайки главно на България и Румъния.
Уилфорд написа: „ Преди да изгрее славата на Гърция и Рим, даже преди появяването на първите градове в Месопотамия, или храмовете край река Нил, в Долнодунавската низина и в подножието на Балкана са живели хора, които са изпреварили времето си във връзка с изкуство, технологии и търговия ”. По-точно и ясно не може да се напише.
Едно конкретизиране. Джон Уилфорд е безусловно „ иконата ” на научната публицистика в Америка, притежател на премията „ Пулицър ”, станал знаменит още със своите репортажи за кацането на „ Аполо ” на Луната. Да го обясня по този начин: когато ние кажем, че златното богатство от Варна е най-старото обработено злато в света, звучи по един метод, когато го напише Уилфорд, става напълно друго.
Друга персона, направила доста за популяризирането на земите ни като център на цивилизация, е немският културолог и лингвист проф. Харалд Харман, създател на книги като „ Загадката на Дунавската цивилизация. Откриването на най-старата високоразвита просвета в Европа ” и „ Кой цивилизова античните гърци ”. Опирайки се на работи на учени като Гордън Чайлд и Мария Гимбутас, той вкарва термина „ Дунавска цивилизация ” и твърди, че тя е родила „ най-древната книжовност ” в света (става дума за артефакти като плочката от Градешница и др.) и че е „ цивилизовала античните елини ”.
До тук добре. Ето сякаш два образеца, че светът е понаучил нещичко. Само че те са спорадични и от дълго време са потънали в безбрежното море от информация. Какво е направила страната ни с тези изявления? Отговорът е нищо. Още приказваме за „ дунавската цивилизация ” под сурдинка. Сякаш ни е неловко да кажем, че по днешните ни земи евентуално е имало антична цивилизация, по-стара от Шумер и Акад, Елада и Рим.
И нещо друго. Излиза, че един немски културолог прави повече за популяризирането на културно-историческото завещание по земите ни от цялото министерство на културата. Питал съм някои университетски фактори: „ А за какво не дадете един „ лекар хонорис идея ” на този Харалд Харман? Или пък страната, в случай че не медал, най-малко една значка да му връчи? ”. И отговорът беше: „ Ами, хубаво написа той, само че книгите му са академично дискусионни, пък и той ги написа, с цел да се продават. Ние има надалеч по-големи и съществени учени ”.
Същата е и историята с американския публицист Уилфорд. Значи, мега звезда на научната публицистика написа за наследството по земите ни в най-авторитетния американски вестник (особено навремето), а поканихте ли го тук? Едно благодаря най-малко пратихте ли? Човекът е на 91 години (надявам се да е жив и здрав), може пък да се трогне даже от една старовремска грамота.
На въпроса за какво не „ обгрижваме ” такива хора, както се правеше преди 1989 година, се дава отговор по този начин: „ Нямаме пари и хора за мурафетите на Людмила Живкова. Времената са други ”. Така стоят нещата. Понеже за „ старите мурафети ” няма пари и хора, а за „ новите мурафети ” няма познания и умения, последният български обект е вкаран в ЮНЕСКО като международно завещание през далечната 1988 година, а светът, вместо да знае от ден на ден за историята на земите ни, знае все по-малко.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ