Китай е инвестирал над 7,2 млрд. евро в Сърбия. Но колко дължи Бе...
Значимостта на това партньорство се вижда и от обстоятелството, че пет от десетте най-големи сръбски експортьори са компании с китайско присъединяване, което трансформира двустранните връзки в основен мотор на индустриалното и експортното развиване.
Китайските вложения обгръщат необятен набор от стратегически браншове – металургия, минно дело, автомобилна промишленост, енергетика и високотехнологични браншове. Така Сърбия се нарежда като част от световните индустриални и търговски вериги. Месарович откроява и капацитета на преработвателния бранш, който към този момент изнася артикули като вино, ракия, мед и сушени плодове.
Допълнителен тласък за икономическите връзки дава съглашението за свободна търговия сред Сърбия и Китай, което слага страната измежду дребното европейски страни с директен достъп до китайския пазар. Очаква се до 2028 година митата върху огромен брой артикули да бъдат изцяло отстранени, което ще улесни сръбския експорт.
В рамките на визитата си Месарович е провела срещи с представители на китайски компании в области като слънчеви технологии, сателитни данни и електрическа подвижност, като са обсъждани нови вложения в Сърбия. Тя акцентира, че страната интензивно работи за привличане на спомагателен капитал и за усилване на наличието на своите артикули на китайския пазар.
Според нея партньорството сред двете страни към този момент надвишава обичайното икономическо съдействие и се развива като модел на дълготрайно стратегическо взаимоотношение и индустриална интеграция.
Белград изплаща над 10 заема към Пекин
В същото време отчет на Управлението за обществения дълг, представен от БГНЕС, демонстрира, че Сърбия е натрупала обилни отговорности към Китай – 11% от външния ѝ дълг е към китайската Експортно-импортна банка. Страната изплаща над 10 китайски заема на обща стойност към 2,8 милиарда евро, главно за инфраструктурни планове, като действителната експозиция евентуално е по-голяма поради в допълнение финансиране от Банката на Китай.
Сръбските управляващи не разкриват цялостния размер на дълга към китайски институции, защото го дефинират като поверителна информация. Въпреки това наличните данни демонстрират, че отговорностите към китайски кредитори надвишават тези към някои европейски банки.
Китайското финансиране се употребява за основни инфраструктурни обекти – пътища, железници, енергетика и комунални системи. Част от плановете се извършват без публични поръчки, на база междудържавни съглашения от 2009 година, което поражда рецензии за липса на бистрота.
Сред най-обсъжданите случаи е модернизацията на железопътната линия в Северна Сърбия, осъществена от китайски компании и финансирана с заем, който ще се изплаща до 2039 година Проектът е обвързван и с следствия след произшествия, в това число сриването на структура на жп гара в Нови Сад през 2024 година
Според специалисти Сърбия избира китайските заеми поради по-бързото им утвърждение, по-гъвкавите условия и неналичието на политически условия, каквито слагат европейските финансови институции. В подмяна Пекин упорства за политическа поддръжка, в това число позицията за „ един Китай “.
Китайските заеми постоянно се дефинират като малко по-скъпи от европейските, само че по-лесни за асимилиране и осъществяване. Това разрешава на сръбските управляващи бързо да осъществят инфраструктурни планове с политически резултат.
Критиците на тази политика показват, че моделът на съдействие сред Сърбия и Китай се характеризира с стеснен публичен надзор, непосредствено договаряне и заобикаляне на общоприетите търгове, което основава така наречен „ черни дупки “ в ръководството на огромни инфраструктурни планове.
Въпреки рецензиите обаче Белград продължава да задълбочава връзките с Пекин, а китайското наличие се преглежда като основен фактор за бързо развиване на инфраструктурата и стопанската система на страната.
Китайските вложения обгръщат необятен набор от стратегически браншове – металургия, минно дело, автомобилна промишленост, енергетика и високотехнологични браншове. Така Сърбия се нарежда като част от световните индустриални и търговски вериги. Месарович откроява и капацитета на преработвателния бранш, който към този момент изнася артикули като вино, ракия, мед и сушени плодове.
Допълнителен тласък за икономическите връзки дава съглашението за свободна търговия сред Сърбия и Китай, което слага страната измежду дребното европейски страни с директен достъп до китайския пазар. Очаква се до 2028 година митата върху огромен брой артикули да бъдат изцяло отстранени, което ще улесни сръбския експорт.
В рамките на визитата си Месарович е провела срещи с представители на китайски компании в области като слънчеви технологии, сателитни данни и електрическа подвижност, като са обсъждани нови вложения в Сърбия. Тя акцентира, че страната интензивно работи за привличане на спомагателен капитал и за усилване на наличието на своите артикули на китайския пазар.
Според нея партньорството сред двете страни към този момент надвишава обичайното икономическо съдействие и се развива като модел на дълготрайно стратегическо взаимоотношение и индустриална интеграция.
Белград изплаща над 10 заема към Пекин
В същото време отчет на Управлението за обществения дълг, представен от БГНЕС, демонстрира, че Сърбия е натрупала обилни отговорности към Китай – 11% от външния ѝ дълг е към китайската Експортно-импортна банка. Страната изплаща над 10 китайски заема на обща стойност към 2,8 милиарда евро, главно за инфраструктурни планове, като действителната експозиция евентуално е по-голяма поради в допълнение финансиране от Банката на Китай.
Сръбските управляващи не разкриват цялостния размер на дълга към китайски институции, защото го дефинират като поверителна информация. Въпреки това наличните данни демонстрират, че отговорностите към китайски кредитори надвишават тези към някои европейски банки.
Китайското финансиране се употребява за основни инфраструктурни обекти – пътища, железници, енергетика и комунални системи. Част от плановете се извършват без публични поръчки, на база междудържавни съглашения от 2009 година, което поражда рецензии за липса на бистрота.
Сред най-обсъжданите случаи е модернизацията на железопътната линия в Северна Сърбия, осъществена от китайски компании и финансирана с заем, който ще се изплаща до 2039 година Проектът е обвързван и с следствия след произшествия, в това число сриването на структура на жп гара в Нови Сад през 2024 година
Според специалисти Сърбия избира китайските заеми поради по-бързото им утвърждение, по-гъвкавите условия и неналичието на политически условия, каквито слагат европейските финансови институции. В подмяна Пекин упорства за политическа поддръжка, в това число позицията за „ един Китай “.
Китайските заеми постоянно се дефинират като малко по-скъпи от европейските, само че по-лесни за асимилиране и осъществяване. Това разрешава на сръбските управляващи бързо да осъществят инфраструктурни планове с политически резултат.
Критиците на тази политика показват, че моделът на съдействие сред Сърбия и Китай се характеризира с стеснен публичен надзор, непосредствено договаряне и заобикаляне на общоприетите търгове, което основава така наречен „ черни дупки “ в ръководството на огромни инфраструктурни планове.
Въпреки рецензиите обаче Белград продължава да задълбочава връзките с Пекин, а китайското наличие се преглежда като основен фактор за бързо развиване на инфраструктурата и стопанската система на страната.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ