Изследване: Споделянето на храната е ключ към щастието
Значението на взаимното хранене е прието от разнообразни култури по целия свят – от обичайна еврейска вечеря за Шабат до вечерите Ифтар, които прекъсват постите по време на Рамадан.
Но до каква степен в действителност взаимното хранене въздейства на нашето благополучие и благоденствие?
Авторите на новия отчет „ World Happiness Report 2025 “ дават отговор на този въпрос. Изследователите преглеждат връзката сред това какъв брой постоянно хората споделят храненето си и какъв брой положително правят оценка живота си.
Изследването се основава на допитване измежду над 150 хиляди души от 142 страни и райони, осъществено посредством световната анкета на Gallup за интервала 2022-2023 година Въпросът към интервюираните е бил какъв брой пъти през последната седмица са споделили обяд или вечеря с хора, които познават.
Как хората по света споделят храната си?
Резултатите разкриват съществени разлики сред другите райони на света. Жителите на Латинска Америка споделят близо две трети от храненията си, като хората в Парагвай, Еквадор и Колумбия доближават приблизително до 10 споделени хранения седмично.
В противоположния завършек на скалата са страните от Южна и Източна Азия, в това число Индия, Пакистан, Бангладеш, Япония и Южна Корея, където приблизително по-малко от едно на три хранения е споделено с други хора.
Авторите на изследването акцентират, че без значение от района, съществува мощна позитивна връзка сред взаимното хранене и персоналното благоденствие. В Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия, да вземем за пример, хората, които стартират да споделят най-малко осем хранения седмично, изпитват усъвършенстване в общото си чувство за благополучие, сравнимо с резултата от удвояване на приходите им.
За разлика от това, резултатът е два пъти по-слаб в Латинска Америка, Карибския район и субсахарска Африка и на практика отсъства в Югоизточна Азия. Причините за тези разлики към момента не са изцяло ясни за учените.
Ролята на храната в обществото и обществените връзки
За обществените откриватели честотата на шерване на храната е значим знак за обществена съгласуваност, която съставлява качеството на обществените взаимоотношения и взаимоотношения сред хората. За разлика от субективните чувства за непосредственост или другарство, броят на споделените хранения е съответен и елементарен за премерване.
В Съединените щати, където проучвания се организират повече от 20 години, учените са открили, че все по-често американците се хранят сами, изключително младежите. Днес младежите на възраст сред 18 и 24 години са с 90% по-склонни да се хранят сами спрямо 2003 година. В същото време, тези, които споделят най-малко едно хранене с други хора, са по-щастливи и по-рядко изпитват стрес, болежка или горест.
В свят, в който самотата се трансформира във все по-сериозен публичен проблем, създателите оферират преосмисляне на метода, по който се храним. Институциите, където хората обичайно се събират на масата, могат да играят основна роля в битката със обществената изолираност и подобряването на психологичното здраве.
„ Ако на следващия ден нямате проекти за обяд, може би това е добър миг да изпратите известие на човек, с който желаете да прекарате повече време, “ предлагат създателите на проучването. Тази дребна смяна може да има забележителен положителен резултат върху персоналното благоденствие.
