Хранителен терапевт: „Злоядо дете“ е етикет от родителите
„ Злоядо дете “ е етикет от родителите. Все повече деца имат проблеми с храненето заради доста аргументи – неврологични, механични, функционални, ортодонтски, естетични, поведенчески, сензорни, орофациални. Това казалогопедът и хранителен терапевт Павлина Петрова .
Тя изясни, че родителите несъзнателно неглижират процеса на хранене. " Това става, до момента в който децата гледат телевизия, телефона, до момента в който са в колата или в детската количка. Оттам се получават поведенчески проблеми, които водят до отхвърли децата да се хранят в детските градини и в яслите ", изясни Петрова.
Според нея различен проблем е потреблението на неправилните средства за хранене. Има голям брой бебешки артикули на пазара - биберони, шишета, които са в помощ на родителите, само че вредят на децата. Те водят до нарушавания във физиологията на придвижванията на мускулите и тяхната съгласуваност и от там нарушават самите механизми на хранене.
" Впоследствие детето не сучи функционално , задържат се рефлекси, нарушава се функционалността на лицевите мускули. Късното или прекомерно ранното зареждане също е причина за нарушавания в храненето и питателните механизми “, сподели още експертът.
По думите ѝ питателните терапевти не са диетолози, не изписват медикаменти. Те са експерти, които се занимават с нарушаванията, свързани с храненето и механизмите на хранене.
" Част от тях са: отвод от кърмене, отвод от приемане на избрани групи храни, компликации с гълтане и дъвчене, зареждане след хранене със сонда, зареждане на деца с цепнатини на устната и/или небцето, слагане на ортодонтски апарати, зареждане след инсулт, следоперативни интервенции в устната празнина , нарушавания на оралната моторика, както и атрезия - съкратен хранопровод ", изясни още експертът.
Според Петрова преди лечението би трябвало да се направи цялостна диагностика на детето – обследва се двигателното и езиково развиване, метода на хранене, по кое време и какво яде.
" След това се назначава лечението съгласно случая - водна, орално-моторна, криотерапия, миофункционална , хранителна и други ", сподели още терапевтът. Тя уточни, че когато са по-малки децата, родителят има съществена роля в лечението.
" Все още има родители, само че и експерти, които не знаят, че има хранителни терапевти. С времето това се трансформира и медицинските експерти стартират да се доверяват на тези терапевти ", сподели още Петрова. Според нея " злоядо дете " е етикет от родителите. По думите й има доста аргументи детето да не желае да яде избрани храни. Те могат да бъдат сензорни, поведенчески или неповеденчески.
" Например, когато малко детето е с родителите си по време на вечеря, желае да опита от общата храна, само че те не му дават. След година му оферират, само че то не желае, тъй като си споделя: " ти до момента не ми даваше, в този момент ми даваш, само че аз не желая ", уточни Петрова.
Тя даде образец и с дете с отворена захапка, при което има нарушавания във функционалността на езика. В този случай, първо би трябвало да се оправят нарушените механизми на езика и чак по-късно да му бъдат поставени експандери. Тук е доста значима взаимната работа на ортодонта с хранителния терапевт. Защото, в случай че ортодонтът постави експандери и не се обърне внимание на функционалността на езика, след махането на апаратчето, езикът ще продължи да бута зъбите и захапката отново ще се отвори.
По думите ѝ друга причина за проблем с храненето е методът на развъждане на детето.
iStock photos/Getty images
" Ако казусът е медицински или функционален: не може да дъвче и по тази причина не яде твърди храни, има сензорни проблеми в устната празнина и т. н. може да се оправи. Ако казусът е в родителите, можем да дадем единствено насоки. Защото храненето е обществена връзка ", сподели още Петрова.
Тя поучава родителите, че е хубаво в интервала на зареждане да оставят децата си да бъркат в храната, да я пипат и да цапат.
" Важна е работата на родителите в лечението. В кабинета детето може да се научи да дъвчи, само че у дома да не желае и да продължава да си пие млякото. За да се промени храненето напълно, родителят би трябвало да бъде подготвен. Важно е първо той да се довери на хранителния терапевт и по-късно към този момент е връзката на терапевта с детето ", сподели Петрова.
По думите ѝ проблемите с храненето могат да доведат до усложнения с говоренето, за какво се правят от едни и същи органи и системи. Когато имаме нарушена функционалност на мускулите, е налице нарушено хранене, а това води и до нарушено говорене.
" Нарушенията на храненето не въздейства на проговарянето на детето, а на това дали ще произнасят вярно звуковете, т.е. позиционирането на езика. Например, дете с детско гълтане езикът му се движи единствено напред и обратно. В този случай може да има нарушавания в звуковете, които се учленяват горе на алвеолите, а съскавите и шушкавите най-вероятно ще са междузъбни “, сподели още Петрова.
Тя изясни, че в случай че не дъвчи храната, а я гълта, ще се появят и стомашно-чревни проблеми или в случай че яде единствено самун, то няма да получи нужните субстанции и мозъкът няма от кое място да се храни.
Специалистът уточни, че питателните терапевти познават типовете храни (медицински и не медицински) и могат да дефинират енергийния баланс, т.е. нужните питателните субстанции за даден пациент. Познават цялостното детско развиване и стадиите, през които то минава.
Петрова сподели още, че броят на питателните терапевти в България е доста дребен, като главно са в огромните градове. Самата тя е единствена за няколко области.
Тя изясни, че родителите несъзнателно неглижират процеса на хранене. " Това става, до момента в който децата гледат телевизия, телефона, до момента в който са в колата или в детската количка. Оттам се получават поведенчески проблеми, които водят до отхвърли децата да се хранят в детските градини и в яслите ", изясни Петрова.
Според нея различен проблем е потреблението на неправилните средства за хранене. Има голям брой бебешки артикули на пазара - биберони, шишета, които са в помощ на родителите, само че вредят на децата. Те водят до нарушавания във физиологията на придвижванията на мускулите и тяхната съгласуваност и от там нарушават самите механизми на хранене.
" Впоследствие детето не сучи функционално , задържат се рефлекси, нарушава се функционалността на лицевите мускули. Късното или прекомерно ранното зареждане също е причина за нарушавания в храненето и питателните механизми “, сподели още експертът.
По думите ѝ питателните терапевти не са диетолози, не изписват медикаменти. Те са експерти, които се занимават с нарушаванията, свързани с храненето и механизмите на хранене.
" Част от тях са: отвод от кърмене, отвод от приемане на избрани групи храни, компликации с гълтане и дъвчене, зареждане след хранене със сонда, зареждане на деца с цепнатини на устната и/или небцето, слагане на ортодонтски апарати, зареждане след инсулт, следоперативни интервенции в устната празнина , нарушавания на оралната моторика, както и атрезия - съкратен хранопровод ", изясни още експертът.
Според Петрова преди лечението би трябвало да се направи цялостна диагностика на детето – обследва се двигателното и езиково развиване, метода на хранене, по кое време и какво яде.
" След това се назначава лечението съгласно случая - водна, орално-моторна, криотерапия, миофункционална , хранителна и други ", сподели още терапевтът. Тя уточни, че когато са по-малки децата, родителят има съществена роля в лечението.
" Все още има родители, само че и експерти, които не знаят, че има хранителни терапевти. С времето това се трансформира и медицинските експерти стартират да се доверяват на тези терапевти ", сподели още Петрова. Според нея " злоядо дете " е етикет от родителите. По думите й има доста аргументи детето да не желае да яде избрани храни. Те могат да бъдат сензорни, поведенчески или неповеденчески.
" Например, когато малко детето е с родителите си по време на вечеря, желае да опита от общата храна, само че те не му дават. След година му оферират, само че то не желае, тъй като си споделя: " ти до момента не ми даваше, в този момент ми даваш, само че аз не желая ", уточни Петрова.
Тя даде образец и с дете с отворена захапка, при което има нарушавания във функционалността на езика. В този случай, първо би трябвало да се оправят нарушените механизми на езика и чак по-късно да му бъдат поставени експандери. Тук е доста значима взаимната работа на ортодонта с хранителния терапевт. Защото, в случай че ортодонтът постави експандери и не се обърне внимание на функционалността на езика, след махането на апаратчето, езикът ще продължи да бута зъбите и захапката отново ще се отвори.
По думите ѝ друга причина за проблем с храненето е методът на развъждане на детето.
iStock photos/Getty images " Ако казусът е медицински или функционален: не може да дъвче и по тази причина не яде твърди храни, има сензорни проблеми в устната празнина и т. н. може да се оправи. Ако казусът е в родителите, можем да дадем единствено насоки. Защото храненето е обществена връзка ", сподели още Петрова.
Тя поучава родителите, че е хубаво в интервала на зареждане да оставят децата си да бъркат в храната, да я пипат и да цапат.
" Важна е работата на родителите в лечението. В кабинета детето може да се научи да дъвчи, само че у дома да не желае и да продължава да си пие млякото. За да се промени храненето напълно, родителят би трябвало да бъде подготвен. Важно е първо той да се довери на хранителния терапевт и по-късно към този момент е връзката на терапевта с детето ", сподели Петрова.
По думите ѝ проблемите с храненето могат да доведат до усложнения с говоренето, за какво се правят от едни и същи органи и системи. Когато имаме нарушена функционалност на мускулите, е налице нарушено хранене, а това води и до нарушено говорене.
" Нарушенията на храненето не въздейства на проговарянето на детето, а на това дали ще произнасят вярно звуковете, т.е. позиционирането на езика. Например, дете с детско гълтане езикът му се движи единствено напред и обратно. В този случай може да има нарушавания в звуковете, които се учленяват горе на алвеолите, а съскавите и шушкавите най-вероятно ще са междузъбни “, сподели още Петрова.
Тя изясни, че в случай че не дъвчи храната, а я гълта, ще се появят и стомашно-чревни проблеми или в случай че яде единствено самун, то няма да получи нужните субстанции и мозъкът няма от кое място да се храни.
Специалистът уточни, че питателните терапевти познават типовете храни (медицински и не медицински) и могат да дефинират енергийния баланс, т.е. нужните питателните субстанции за даден пациент. Познават цялостното детско развиване и стадиите, през които то минава.
Петрова сподели още, че броят на питателните терапевти в България е доста дребен, като главно са в огромните градове. Самата тя е единствена за няколко области.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ