Единственият евреин, който Хитлер обичаше
Злото може да има доста форми, а историята се е постарала да улови всичките и да ги резервира за бъдещите генерации. В модерната история има един австриец, който продължава да се счита за безспорното зло на Европа. Разбира се, приказваме за Адолф Хитлер и закононарушенията, които се правят против човечеството. До през днешния ден Германия се пробва да се извини и да продължи напред, само че постоянно има задоволително критици, които да вдигнат обвинително пръст.
Интересен факт обаче е, че макар всички осъществени злодеяния, можем да открием един евреин, който няма по какъв начин да храни неприятни усеща към фюрера. Във всяко предписание има изключение и тук то се назовава Едуард Блох. Той е роден в Чехия и учи медицина в Прага, отбива военната си работа като медицински офицер в Австрийската войска. Назначен е в Линц през 1899 година и е освободен през 1901 година
Веднъж натрупал стаж, Блох стартира да работи като частен доктор. Като един от наследниците на Хипократ, Блох работи отдадено за своите пациенти. Много скоро неговите пациенти, както и кмета на Линц, където се намира кабинета, стартират да виждат благородната работа на Едуард. Основната причина е, че той постоянно се отнася с почитание към всеки пациент, без значение от какъв обществен статус е. За Едуард е било значимо да оказва помощ и постоянно отказвал да взема пари на хората, които просто нямали с какво да си платят.
Градът го познавал като човек, който можел да бъде потърсен когато и да е на денонощието. Понеже никой не обичал лекарите, Едуард избирал по-красиви облекла и по-често приличал на човек, който идва на посетители, в сравнение с човек, който ще оповестява неприятни вести. Ето за какво всички го обичали. В един съответен миг от живота си, Едуард застава на пътя на историята. Един ден в дома му телефонира фамилията на Хитлер.
Малкият Адолф е първият пациент, който има потребност от лекарска помощ. През 1904 година бъдещият деспот е прикрепен на легло и страда от тежка белодробна болест. Това му разрешава да отсъства от учебно заведение и да се върне вкъщи. Проверка на медицинския картон обаче демонстрира, че 16-годишният Адолф най-вероятно се е преструвал на болен, тъй като е лекуван от простуда и зачервено гърло и не е имал някакви особени болести, в това число и белодробни проблеми.
Само една година по-късно Едуард ще почука още веднъж на вратата, този път за обзор на Клара Хитлер. Жената е диагностицирана с рак на гърдата и след доста съществени страдания умира на 21 декември същата година. Едуард Блох се пробва да направи всичко допустимо по това време за медицината, бори се по всевъзможен метод и слага самичък йодоформ, само че без необикновен триумф. Тук мнозина биха помислили, че тъкмо това е повода Адолф да намрази евреите, само че грешите. Лошото финансово положение на фамилията го принуждава да понижи съществено своите цени и в един миг даже стартира лекуването гратис.
Адолф в никакъв случай не не помни стореното от този човек и декларира, че ще бъде вечно признателен за помощта. През 1908 година даже изпраща пощенска картичка, потвърждавайки съществуването на другарство, за което доста други евреи в бъдеще ще мечтаят. Като художник, даже изпраща картини на фамилията, а въпросното изкуство обаче е скоро изгубено. Когато идва време за издигане на власт, мнозина подлагат на критика Адолф, а през 1938 година с анексирането на Австрия, евреите стартират да се тормозят за своето бъдеще.
Едуард Блох също попада под вниманието на немските бойци, само че е належащо едно позвъняване, с цел да стане ясно, че семейството Блох би трябвало да се гледа със статут на „ благородни евреи “ и не би трябвало да се допира. Приятелските връзки не се трансформират и след наложените драконови ограничения. Австрийските евреи губят правото си да практикуват специалност и това се отнася за семейството на Блох. Неговият кабинет е затворен. Семейството се пробва да избяга в Съединени американски щати и това принуждава лекарят да написа на своя бивш пациент.
На 66 години Едуарди написа с молба за помощ, той желае отбрана и по-бърза обработка на документите. Хитлер не не помни стореното и ангажира Гестапо да сложи специфична защита пред дома му. Той е единственият евреин в Линц, който се радва на изключително внимание. Пред дома му в никакъв случай не стопират немски бойци, никой не приказва за изселване и лагери. Живее умерено без никакви проблеми до заминаването си в Съединени американски щати.
Хитлер даже подсигурява, че фамилията може да продаде имуществото си на пазарната цена, а това е повече от изненада за всички останали, които в този миг продават извоюваното за жълти стотинки. Дори не полза пътуващите с прословутия налог на Райха. По предписание всеки би трябвало да напусне страната с 10 райхмарки, само че Блох излетява с 16 райхмарки. Когато се открива в Съединени американски щати, дипломата по медицина не се признава и той не може да работи повече. Умира от рак на стомаха през 1945 година на 73-годишна възраст, към месец след гибелта на Хитлер. Необичайното другарство постоянно принуждава Едуард да приказва за диктатора, а картината, която разказва е друга. Впрочем, това е единственият евреин, който би споделил нещо позитивно:
„ Като юноша, той беше спокоен, добре учтив и спретнато облечен. Чакаше търпеливо в чакалнята, до момента в който пристигна неговият ред. Като всяко друго 14-15-годишно момче, той също се поклони в символ на почитание и постоянно е бил вежлив. Беше висок и бледен, изглеждаше по-възрастен за възрастта си. Очите му, които са наследени от майката, бяха огромни, меланхолични и замислени. В доста огромна степен това момче живееше в себе си. Какви сънища е сънувал, не знам. Хитлер не може да се счита за мамино момченце, само че аз в никакъв случай не съм виждал по-тясна обвързаност. Любовта им беше взаимна. Клара Хитлер обожаваше сина си. Позволявала му е да върви по своя път, без да го лимитира. Тя се възхищаваше на акварелните картини и рисунки, поддържаше артистичните упоритости, до момента в който татко му не беше толкоз огромен поддръжник, на каква цена е изразявана тази обич, можем единствено да допускаме. “
Разбира се, когато е запитан дали точно тази обвързаност е оставила толкоз жестока диря, Едуард отхвърля и показва съществени подозрения. Бъдещият изверг е бил забелязан в по-крехка възраст като един от най-тъжните хора, които в миналото са ходили по тази земя. Едуард не не помни и по какъв начин е изгледал Адолф, когато схваща, че майка му ще почине и няма какво да се направи за нея. Най-вероятно и тя би била сюрпризирана в какво се е трансформирал сина ѝ, в случай че е можела да го види. А след гибелта на бащата, фамилията е на прага на фалит. Всички спестявания са прахосани, въпреки и Клара Хитлер в никакъв случай да не е приемала охолния живот като отговорности. За Едуард Блох може да се каже, че умерено е бил единственият обичан евреин от Хитлер.
Заглавна фотография: By Bundesarchiv, Bild 146-1975-096-33A / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5482821
