Златното безбрежие на ливадата, която приютява сватбата им, е в

Златното безбрежие на ливадата, която приютява сватбата им, е в прелестен синхрон с естествената дързост и лекост, с която Ида Стойчева и Якуб Арендарик вървят един към различен, сбъдват любовта си, основават своя свят.Връзката им е тествана и от времето, и от дистанцията. Запознават се преди шест години в Глазгоу. И двамата тогава са студенти. Пътищата им се пресичат около университетския клуб по бокс (Ида е доста добра в този спорт). Но по-скоро ги свързва фотографията. Все още спорят кой кого е заговорил пръв. Якуб предлага да се видят, с цел да поснимат, снима единствено той – нея. Следва покана за същинска първа среща и от този момент са дружно.Три години любовта им осветява пътя сред Глазгоу и София (Ида приключва и се прибира, Якуб остава, защото фамилията му преди години е емигрирало от Словакия в Шотландия). През този интервал всеки месец той идва в България, с цел да се видят.А когато взема решение да се реалокира тук – заниманията му с видеография разрешават това, – двамата с Ида избират да живеят в наследствена къща в село покрай София. Дострояват, ремонтират, Якуб прави барбекю зона и оранжерия, Ида градинарства – сади домати, тикви, цветя, и тя се оказва със зелени пръстчета като майка ѝ – журналистката Ива Дойчинова.              Предложението за сватбата е пристигнало преди този момент, по времето на още един тест, на който подлагат любовта си – тримесечно пътешестване из Южна Америка. Обикалят Коста Рика, Колумбия и Перу. Малко преди края на пътуването, на един рид настрана от пътя към чудно красивите солни мини, Якуб с голямо неспокойствие изрича думите, с които стартират новото пътешестване.Двамата си избират мястото за сватбата – къщи за посетители до Годеч, поради природата. Ида се доверява за роклята на българския бранд Sarah Hirsch и приказва с екстаз за пробите, изпипването на детайлите, отношението. Пак Ида държи да се спазят някои ритуали – този с менчето, питката, фамилния огън, кетърингът да е на шведска маса, цветята и декорацията да се ярки, пъстри и пламтящи, а не бели. Кучето им Вълчо по сюжет донесло пръстените, до момента в който джакръселчето им Прим не по сюжет се излежавала от самото начало върху килимите, разстлани по тревата.Има посетители от разнообразни точки на света, същински езиков Вавилон. Но усмивките и сълзите от благополучие, празнуващи любовта, приказват на един език. Вижте фотоси в галерията ни.