Вратарите са почти обречени никога повече да не спечелят „Златната топка“
„ Златната топка “ може и да изгуби част от цената си в последните двайсетина години, само че все пак остава най-значимият самостоятелен трофей във футбола. Тази година той напълно справедливо отиде в ръцете на Карим Бензема, а негови подгласници станаха Садио Мане и Кевин де Бройне. Ако се върнем обратно във времето, ще забележим, че съвсем непроменяемо нападатели печелят наградата, до момента в който хората с разнообразни позиции по терена биват подценявани. Най-малко заслуга измежду тях получават вратарите. Такъв бе казусът и тази година с Тибо Куртоа, който самичък призна, че към този момент живеем в свят, в който триумфът на Лев Яшин от 1963 година най-вероятно в никакъв случай повече няма да се повтори. Оказва се, че белгиецът може би е прав.
В топ 3 на класацията след Яшин са попадали единствено Дино Дзоф, Иво Виктор, Оливер Кан, Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер. Става дума за цялата 66-годишна история на премията. Година след година тези и други величия със специфични пълномощия на терена биват пренебрегнати заради куп аргументи. Най-очевидната е, че футболът е игра на голове и всекидневно тя се печели от този, който е вкарал най-вече попадения, а не от този, който е предотвратил повече.
Все още може да се каже, че живеем в епохата на Лионел Меси и Кристияно Роналдо. Двамата между тях поделят 12 „ Златни топки “, 74 значими трофея, измежду които 9 Шампионски лиги, както и над 1400 гола. Хиляда и четиристотин! Неслучайно обръщаме внимание на това число. За съпоставяне, откогато бе учредена Висшата лига в Англия през 1992 година тим от ранга на Нюкасъл Юнайтед е вкарал по-малко попадения. Това са цели 30 години, през които са играли стотици футболисти, а даже измежду тях е и легенда от ранга на Алан Шиърър.
Всеки от вас несъмнено си има своя любимец за най-великия вратар на всички времена. Ако той е Дино Дзоф, тогава несъмнено ще ви изненадаме, като ви съобщим, че италианецът е позволил 688 гола в 837 мача, по публична статистика. Опазил е и единствено 384 „ сухи мрежи “. Мануел Нойер пък има съвсем 750 мача и е позволил над 620 гола с 341 „ сухи мрежи “. За Лев Яшин е по-трудно да ви представим сходни данни с оглед обстоятелството, че практикува играта в ранните години на Съветския съюз, само че въпреки всичко за него е известно, че е изиграл 812 мача и е запазил 270 „ сухи мрежи “. Твърди се също, че е избавил над 150 дузпи, само че тази информация е със противоречив генезис. Все отново сами разбирате, че би следвало да пази наказателни удари приблизително един път на всеки 3-5 мача.
Американското издание The Athletic посвети собствен материал на тематика вратарите и възможностите им за „ Златна топка “, където бе подчертано върху нещо любопитно - цената на футболистите с ръкавици на трансферния пазар. Изданието калкулира, че 1/4 от всички изхарчени пари в историята за вратари са дадени за Едерсон от Манчестър Сити, Алисон от Ливърпул и Кепа Аризабалага от Челси (€200 млн.). Това значи, че позицията към този момент се цени доста по-високо, в сравнение с в предишното. За съпоставяне Арсенал заплаща €2 млн. на КПР за Дейвид Сийман, Петер Шмайхел идва в Манчестър Юнайтед от Брьондби за €750 хиляди, а Барселона притегля Антонио Субисарета от Атлетик Билбао за €1,9 млн.
В този ред на мисли наподобява, че вратарите получават от ден на ден почитание в света на футбола и възможностите им член на гилдията да вдигне „ Златната топка “ в бъдеще не са напълно нулеви. Това обаче би било допустимо, в случай че спрем годишно да виждаме нападатели, които да чупят върхове, както от едно известно време вършат Килиан Мбапе и Ерлинг Холанд. Току виж в някоя година носителят на „ Златната обувка “ я завоюва с 25 попадения. Тогава би било резонно експертите да извърнат взор към другия завършек на терена, с цел да удостоят с наградата за най-хубав футболист в света някой извънреден вратар.
В топ 3 на класацията след Яшин са попадали единствено Дино Дзоф, Иво Виктор, Оливер Кан, Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер. Става дума за цялата 66-годишна история на премията. Година след година тези и други величия със специфични пълномощия на терена биват пренебрегнати заради куп аргументи. Най-очевидната е, че футболът е игра на голове и всекидневно тя се печели от този, който е вкарал най-вече попадения, а не от този, който е предотвратил повече.
Все още може да се каже, че живеем в епохата на Лионел Меси и Кристияно Роналдо. Двамата между тях поделят 12 „ Златни топки “, 74 значими трофея, измежду които 9 Шампионски лиги, както и над 1400 гола. Хиляда и четиристотин! Неслучайно обръщаме внимание на това число. За съпоставяне, откогато бе учредена Висшата лига в Англия през 1992 година тим от ранга на Нюкасъл Юнайтед е вкарал по-малко попадения. Това са цели 30 години, през които са играли стотици футболисти, а даже измежду тях е и легенда от ранга на Алан Шиърър.
Всеки от вас несъмнено си има своя любимец за най-великия вратар на всички времена. Ако той е Дино Дзоф, тогава несъмнено ще ви изненадаме, като ви съобщим, че италианецът е позволил 688 гола в 837 мача, по публична статистика. Опазил е и единствено 384 „ сухи мрежи “. Мануел Нойер пък има съвсем 750 мача и е позволил над 620 гола с 341 „ сухи мрежи “. За Лев Яшин е по-трудно да ви представим сходни данни с оглед обстоятелството, че практикува играта в ранните години на Съветския съюз, само че въпреки всичко за него е известно, че е изиграл 812 мача и е запазил 270 „ сухи мрежи “. Твърди се също, че е избавил над 150 дузпи, само че тази информация е със противоречив генезис. Все отново сами разбирате, че би следвало да пази наказателни удари приблизително един път на всеки 3-5 мача.
Американското издание The Athletic посвети собствен материал на тематика вратарите и възможностите им за „ Златна топка “, където бе подчертано върху нещо любопитно - цената на футболистите с ръкавици на трансферния пазар. Изданието калкулира, че 1/4 от всички изхарчени пари в историята за вратари са дадени за Едерсон от Манчестър Сити, Алисон от Ливърпул и Кепа Аризабалага от Челси (€200 млн.). Това значи, че позицията към този момент се цени доста по-високо, в сравнение с в предишното. За съпоставяне Арсенал заплаща €2 млн. на КПР за Дейвид Сийман, Петер Шмайхел идва в Манчестър Юнайтед от Брьондби за €750 хиляди, а Барселона притегля Антонио Субисарета от Атлетик Билбао за €1,9 млн.
В този ред на мисли наподобява, че вратарите получават от ден на ден почитание в света на футбола и възможностите им член на гилдията да вдигне „ Златната топка “ в бъдеще не са напълно нулеви. Това обаче би било допустимо, в случай че спрем годишно да виждаме нападатели, които да чупят върхове, както от едно известно време вършат Килиан Мбапе и Ерлинг Холанд. Току виж в някоя година носителят на „ Златната обувка “ я завоюва с 25 попадения. Тогава би било резонно експертите да извърнат взор към другия завършек на терена, с цел да удостоят с наградата за най-хубав футболист в света някой извънреден вратар.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ