Златна находка от времето на Юстиниан I открита в „Туида“ край Сливен
Златна монета от времето на Юстиниан I откриха през днешния ден археолози на крепостта " Туида " край Сливен. Това заяви пред Българска телеграфна агенция доцент Николай Сираков, шеф на Регионалния исторически музей (РИМ) " Д-р Симеон Табаков " в Сливен. Юстиниян I е последният император, който се пробва да възвърне Римската империя и е управлявал от 527 до 565 година.
Днешната находка е четвъртата монета, открита на крепостта и, по думите на доцент Сираков, дава много значима информация, че в крепостта са живели богати хора, които са можели да си разрешат да имат такива монети.
" През късната древност и ранно-византийския интервал златните монети не са били за търгуване, а по-скоро за авторитет, уточни археологът. И преди, и в този момент златото, е било доста скъпо и е служило за инвестиция. Основно се е търгувало с бронзови монети. На крепостта са открити има обилие от бронзови монети, което подсказва, че тук е било оживено комерсиално място ", разяснява той.
През този сезон са открити 23 монети, като множеството са бронзови, сподели още шефът на музея. Сред находките са още приложения за колан, както и токичка - закопчалка на книга. Това, съгласно археолога, значи, че на мястото е имало скрипторий, където са се писали книги.
Материалите и монетите, които откриват археолозите в изследвания от тях комплекс, са от късната древност и от Римската ера.
През тази година от Сливенския музей са си сложили за цел да допроучат този комплекс от жилищни здания, които обгръщат един доста нескончаем интервал от време - от 5-6 до 12 век.
" Сградите в този квартал са монолитни, солидни, построени от камък, открита е такава с плочник и вътрешен двор, сподели Николай Сираков.
" Това приказва, че е имало доста добра урбанизация. Между пространствата има улички, това демонстрира планировка. Крепостта е издигната по римските обичаи. По проект е правоъгълна, по посоките на света, в ъглите има по една кръгла кула, има две врати. Понеже е имало опожаряване, са открити и нападали керемиди. "
Проучванията през този сезон са почнали на 1 юни и ще продължат до края на месеца. Те са финансирани с поддръжката на Министерството на културата, което е отпуснало близо 55 хиляди лв..
Крепостта е датирана от четвърти век, като през разнообразни интервали е била унищожавана и още веднъж съграждана. В средата на пети век е унищожена, при започване на шести век е възобновена и съществува до началото на седми век, когато е унищожена от славяни, авари и прабългари. В началото на девети век крепостта още веднъж е възобновена, влиза в границите на българската страна. Продължава съществуването си по времето, когато България пада под византийска власт до началото на 13 век.
