Изкуственият интелект вече настига човешкия разум
зкуственият разсъдък е считан като идната огромна гражданска война, която може радикално да промени света. Очакванията към тази технология фактически са доста огромни, само че макар че се създава от години, тя към момента е надалеч от показаното по научнофантастичните филми.
И въпреки всичко, изкуственият разсъдък е реалност и сега. Интелигентни логаритми се употребяват за огромен брой действия и услуги. Те са на всички места - от програмен продукт за мониторинг и ръководство на разнообразни системи, през логаритми за разбор и предугаждане на повдение и събития до обезпечаване на обработката на данните и предложенията в голям брой онлайн услуги.
Междувременно не стопират и изявленията с всевъзможни нови планове, разработки и новосъздадени благоприятни условия за най-различни системи с изкуствен интелект. Общото сред всички тях е, че всяка сходна умна разработка е нишова. Тя може да прави единствено дейностите, за които е основана и готова посредством комплицирани процеси с бази данни и машинно образование.
Все още няма еквивалент на човешкия разсъдък - универсална умна система, която да може да се приспособява към голям брой обстановки и да се оправя с разнородни тематики. Подобна може и да не е нужна. Би било по-лесно дa се направи междинна система, която да трансферира дилемите към съответните логаритми, които са профилирани.
Безопасно ли ще е всичко това
Ползите от изкуствения разсъдък са ясни. Той ще може да работи по-бързо, по-сигурно и да се оправя с доста по-голям размер информация. Но не липсват и опасности и терзания.
Най-очевидните са рисковете, които хората още веднъж виждат във филмите. Най-вече дали изкуственият разсъдък в един миг няма да реши, че хората или нещо обвързвано с тях е рисково и да се трансформира от асистент във зложелател. Повечето учени считат, че това няма по какъв начин да се случи, като ще е нужно просто в основата на логаритъма да се заложат ясни правила, които той в никакъв случай да не нарушава.
Дори и логаритъмът да е "добър " и да съблюдава главните правила, риск още веднъж има. Например по какъв начин ще бъде употребен. Един от образците е така наречен deep fake клипове. Чрез логаритми може да се основават фотоси и видео, които да сменят лицата в кадър и да слагат хора в неподозирани подправени обстановки или изявления. Самата технология не е измислена с тази цел, само че бързо закупи известност тъкмо за нея до степен, че доста уеб сайтове и обществени мрежи я не разрешиха.
Не липсват и критици като Илон Мъск, които неведнъж предизвестяват, че с изкуствения разсъдък би трябвало да се внимава. Мъск нееднократно е казвал, че съгласно него хората подценяват тази технология и не осъзнават, че може да бъде доста рискова, в случай че не се ръководи вярно.
Пред Financial Times изпълнителният шеф на OpenAI Сам Алтман споделя, че съгласно него изкуственият разсъдък ще има доста изгоди, само че "ако се ръководи неправилно, може да умножи доста от проблемите, с които се борим през днешния ден ". Мъск е измежду създателите на OpenAI, само че в следствие напусна компанията, откакто се появиха разлики в концепциите за нейните цели.
Обучението на изкуствения разсъдък е най-трудната част и постоянно не протича съгласно упованията. Вече имаше доста случаи, в които логаритми биват упреквани в расизъм поради чудноват асортимент и определение на хора по разнообразни критерии, в които самичък ги слага.
Затова към момента има много провокации, които би трябвало да бъдат решени. Фактът е, че прогрес има и той е с непрекъснато движение. Алгоритмите към този момент могат да работят по-бързо и да обработват повече информация от индивида. Постепенно научават и какво е подтекст и по какъв начин да приспособяват обработените данни съгласно него.
Предстои им още много път обаче, с цел да са със съзнание и дарба да бъдат "като хората ". Развитието на технологиите напредва все по-бързо и тази цел, въпреки да наподобява далечна, може да се окаже много по-реалистична от предстоящото.
И въпреки всичко, изкуственият разсъдък е реалност и сега. Интелигентни логаритми се употребяват за огромен брой действия и услуги. Те са на всички места - от програмен продукт за мониторинг и ръководство на разнообразни системи, през логаритми за разбор и предугаждане на повдение и събития до обезпечаване на обработката на данните и предложенията в голям брой онлайн услуги.
Междувременно не стопират и изявленията с всевъзможни нови планове, разработки и новосъздадени благоприятни условия за най-различни системи с изкуствен интелект. Общото сред всички тях е, че всяка сходна умна разработка е нишова. Тя може да прави единствено дейностите, за които е основана и готова посредством комплицирани процеси с бази данни и машинно образование.
Все още няма еквивалент на човешкия разсъдък - универсална умна система, която да може да се приспособява към голям брой обстановки и да се оправя с разнородни тематики. Подобна може и да не е нужна. Би било по-лесно дa се направи междинна система, която да трансферира дилемите към съответните логаритми, които са профилирани.
Безопасно ли ще е всичко това
Ползите от изкуствения разсъдък са ясни. Той ще може да работи по-бързо, по-сигурно и да се оправя с доста по-голям размер информация. Но не липсват и опасности и терзания.
Най-очевидните са рисковете, които хората още веднъж виждат във филмите. Най-вече дали изкуственият разсъдък в един миг няма да реши, че хората или нещо обвързвано с тях е рисково и да се трансформира от асистент във зложелател. Повечето учени считат, че това няма по какъв начин да се случи, като ще е нужно просто в основата на логаритъма да се заложат ясни правила, които той в никакъв случай да не нарушава.
Дори и логаритъмът да е "добър " и да съблюдава главните правила, риск още веднъж има. Например по какъв начин ще бъде употребен. Един от образците е така наречен deep fake клипове. Чрез логаритми може да се основават фотоси и видео, които да сменят лицата в кадър и да слагат хора в неподозирани подправени обстановки или изявления. Самата технология не е измислена с тази цел, само че бързо закупи известност тъкмо за нея до степен, че доста уеб сайтове и обществени мрежи я не разрешиха.
Не липсват и критици като Илон Мъск, които неведнъж предизвестяват, че с изкуствения разсъдък би трябвало да се внимава. Мъск нееднократно е казвал, че съгласно него хората подценяват тази технология и не осъзнават, че може да бъде доста рискова, в случай че не се ръководи вярно.
Пред Financial Times изпълнителният шеф на OpenAI Сам Алтман споделя, че съгласно него изкуственият разсъдък ще има доста изгоди, само че "ако се ръководи неправилно, може да умножи доста от проблемите, с които се борим през днешния ден ". Мъск е измежду създателите на OpenAI, само че в следствие напусна компанията, откакто се появиха разлики в концепциите за нейните цели.
Обучението на изкуствения разсъдък е най-трудната част и постоянно не протича съгласно упованията. Вече имаше доста случаи, в които логаритми биват упреквани в расизъм поради чудноват асортимент и определение на хора по разнообразни критерии, в които самичък ги слага.
Затова към момента има много провокации, които би трябвало да бъдат решени. Фактът е, че прогрес има и той е с непрекъснато движение. Алгоритмите към този момент могат да работят по-бързо и да обработват повече информация от индивида. Постепенно научават и какво е подтекст и по какъв начин да приспособяват обработените данни съгласно него.
Предстои им още много път обаче, с цел да са със съзнание и дарба да бъдат "като хората ". Развитието на технологиите напредва все по-бързо и тази цел, въпреки да наподобява далечна, може да се окаже много по-реалистична от предстоящото.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ