Зимното слънцестоене е времето от годината, когато нощта е най-дълга,

Зимното слънцестоене е времето от годината, когато нощта е най-дълга, а денят е най-кратък. Слънцето изгрява доста ниско над хоризонта и има минимална светлина. За доста хора това е натурален сигнал за началото на зимата.

Тази година зимното слънцестоене се пада на 21 декември. В Северното полукълбо това е денят с най-дълга нощ, до момента в който в Южното полукълбо е денят с най-кратък ден. В полярните ширини явлението има специфична форма: На Северния полюс слъцето въобще не изгрява по време на зимното слънцестоене. В тропическите региони Слънцето остава почти 23 градуса под хоризонта. В Северния полярен кръг центърът на Слънцето допира единствено южния небосвод, без да се издига над него, което прави този ден единственият в годината, когато слънцето не се появява в продължение на 24 часа.

В умерените географски ширини, не се следят феномени като полярен ден или полярна нощ. Дори по време на зимното слънцестоене Слънцето към момента изгрява и залязва. Благодарение на това ние ясно усещаме контраста сред деня и нощта, до момента в който в полярните региони той липсва.

Зимното слънцестоене не постоянно пада в един и същи ден. Това се дължи на особеностите на календара и орбитата на Земята: тя прави една цялостна една към Слънцето за малко повече от 365 дни. За да се компенсира дробната част от годината, има високосни години и заради това точната дата на слънцестоенето варира сред 20, 21 и 22 декември.

Някои астрономически фактори също оказват въздействие върху определянето на датата на това събитие, като да вземем за пример наклонът на оста на Земята - той също въздейства на деня, в който Слънцето доближава крайната си деклинация. Следователно зимното слънцестоене може да се пада в разнообразни дни всяка година, само че постоянно е в третото десетдневие на декември.